Никола Козлев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Община Никола Козлево, ползвайки HotCat |
смяна на шаблон, дребни |
||
Ред 1:
{{Личност
| име = Никола Козлев
| име-оригинал =
| портрет = Nikola-Kozlev-EB3.png▼
| категория = писател
| описание = български книжовник и националреволюционер
▲| портрет = Nikola-Kozlev-EB3.png
| роден-място = [[Лясковец]], [[Османска империя]] ▼
| портрет-описание =
| починал-място = [[Лясковец]], [[България]]▼
▲| починал-място = [[Лясковец]], [[Княжество България]]
| вложки = {{Личност/Писател
| категория = писател
| период =
| жанрове = [[поема]], [[елегия]]
| теми =
| направление =
| дебют =
| известни творби = „Черен Арап и хайдут Сидер“ (1866)
| награди =
| повлиян =
| повлиял =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
| бележки =
}}
}}
'''Никола Козлев''' е български книжовник и националреволюционер, един от първите български стихотворци.
==Биография==
Никола Козлев е роден през 1824 г. в град [[Лясковец]]. Още на 12 години остава сирак. За да се препитава работи като пастир, градинар, занаятчийски чирак. Учи в Лясковец, [[Елена]], [[Пазарджик]], [[Свищов]]. Най-важен за него се оказва престоят му от 1848 до 1851 г. в [[Кишиневска духовна семинария|духовната семинария]] в [[Кишинев]], където се докосва до [[руска литература|руската литература]].
Line 15 ⟶ 36:
През 1856 г. взема участие във въстанието на [[капитан дядо Никола]] и след неговия край е принуден да емигрира в [[Бесарабия]].
Учителства в село [[Шикерли Китай]] (1858-1863)<ref>Челак, Е. Училищното дело и културно-просветният живот на българските преселници в Бесарабия (1856-1878), София 1999, с. 230-231. Според други данни Н. Козлев е учител в Шикерли Китай до 1860 г., виж Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия, С., 1988, с. 343.</ref> и [[Болбока]] (1863-1868). По време на престоя си там, през 1866 г. написва двете си поеми „Бивол Голе и мечка стръвница“ и „Черен Арап и хайдут Сидер“, които са публикувани от [[Цани Гинчев]]. <ref>
През 1869 г. се завръща в България. Като сподвижник на [[Васил Левски]] взема участие в създаването на мрежата от революционни комитети на [[ВРО]]. Заради подозренията на турските власти забягва в Румъния.
Известно време работи като градинар в [[Турну Мъгуреле]], а после отново учителства в Бесарабия. През 1873 г.
След [[Освобождението]] се завръща и продължава учителската си дейност в Лясковец (1879), с. [[Плаково]] (1880), и [[Стражица]] (1881). Пенсионира се и последните години от живота си прекарва в мизерия.
Никола Козлев оставя сравнително малко по обем литературно наследство, но и интересно свидетелство за епохата. Пише няколко [[елегия|елегии]], които са в духа на [[българска възрожденска литература|българската възрожденска литература]], но също така са и отзвук от неговата лична житейска драма. В стихосбирката „Стар помян“ са събрани елегиите „Плач над синов гроб“, „Плач и тъга и молба за дъжда“, „Всенароден вопиющ глас“ и серия стихове посветени на [[Велико Търново|Търново]]. Те не блестят с особен литературен талант. Безспорно най-значимите творби са двете [[поема|поеми]], от които хронологически втората, „Черен Арап и хайдут Сидер“, му отрежда място на един от родоначалниците на българската национална поема. За нея [[Добри Чинтулов]] създава музика, а [[Добри Войников]] пише възторжени отзиви.<ref>Енциклопедия на българската възрожденска литература, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 1996.</ref>
В негова чест е наименувано село [[Никола Козлево]].
| |||