'''Ерик Ричард Кандел''' ({{lang-en|Eric Richard Kandel}}) е американски [[невропсихиатрия|невропсихиатърамерикански]] невропсихиатър от австрийски произход. През 2000-тагодинаг. става един от тримата лауреати на [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобеловата награда за физиология или медицина]] заедно с [[Арвид Карлсон]] и [[Пол Грийнгард]]. Кандел е удостоен с приза за изследванията си на физиологичната основа на съхранението на [[Памет|паметта]] в [[неврон]]ите, и по-точно „за„''за откритието на принципите на [[краткосрочна памет|краткосрочната]] и [[дългосрочна памет |дългосрочната памет]] на молекулярно ниво“ниво''“.
Кандел е професор по [[биохимия]] и [[биофизика]] в Колежа по медицина и хирургия към [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]]. Той е старши изследовател в Медицинския институт „Хауърд Хюз“. Той е и основател и първи директор на Центъра по невробиология и поведение, който понастоящем е Катедра по невронауки в Колумбийския университет. Популярно написаната му биография „В търсене на паметта: Появата на нова наука за съзнанието“ (''In Search of Memory: The Emergence of a New Science of Mind'') получава през 2006-тагодинаг. наградата на [[Лос Анджелис Таймс]] за книга в областта на науката и техниката.
== Отличия ==
Други по-значими награди, присъдени на Кандел, са:
* 1983 – Наградатанаграда „Диксън“ за медицина, връчвана от [[Университет Питсбърг|Университета в Питсбърг]];
* 1983 – [[ЛаскърЛаскер (награда)|Наградатанаграда „Ласкър“„Ласкер“]] за съществени приноси към медицинските науки;
* 1988 – Национален медал за наука на САЩ;
* 1993 – Наградатанаграда „Харви“ на [[Израелски технологичен институт „Технион“|Израелския технологичен институт „Технион“]];
* 1999 – Наградатанаграда за медицина „Волф“, за изясняване на [[организъм|организмовия]], [[клетка (биология)|клетъчен]] и [[молекула|молекулярен]] механизъм, при който краткосрочната памет се превръща в дългосрочна.
