|
|описание герб =
|страна = [[Картинка:Ottoman Flag.svg|20px|border|Национално знаме на Османската империя]] [[Османска империя]]{{Br}}[[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border|Национално знаме на България]] [[Царство България]]{{Br}}[[Картинка:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|20px|border|НРБ]] [[Народна република България]]
|представители = [[Йордан Венедиков]], [[Иван Венедиков]]
|основател = ЙованСтойко ВенедиковБояджиев
|година на основаване =
|настоящи потомци =
|националност = [[българи]]
|свързани фамилии = ''ЦикльовиЦекльови,Щереви {{Br}}Пенини,Страшимирови''
|общомедия =
}}
'''Венедикови''' е голям патриотичен [[българи|български]] [[Род (общност)|род]], който води началото си от разложкото село [[Баня (Област Благоевград)|Баня]]. Основател на рода е чорбаджията [[Стойко Бояджиев]], който е син на Ради Бояджиев - преселник в Баня от село [[Любовка]]. Стойко има брат Алекса, от който водят началото си родовете Цеклиови и [[Страшимирови]]. Стойко има четирима сина - Йован, Никола, Радона и Костадин. В 1835 година в Баня е построена българска черква, благодарение на връзките на Стойко в [[Неврокоп]]. Надпис в селската черква гласи, че е построена в 1835 година от ''„чорбаджи Стойко Бояджиев, [[Иван Асянчин]] и християните в село Баня“''. По-късно Стойко се сродява с Иван Асянчин.<ref>Попов, Константин Петров. Местните имена в Разложко, БАН, 1979, стр. 23</ref> Основателят на рода Венедикови, Йован, син на Стойко пътува много по търговски дела до италианския град [[Венеция]], през немското (Venedig, ''Венедиг'') и гръцкото (Βένετο, ''Венето'') име на града, той получава прозвището ''Венедика'' или ''Венецианеца'', ''Венецианския''.
'''Венедикови''' е голям патриотичен [[българи|български]] [[Род (общност)|род]], който води началото си от разложкото село [[Баня (Област Благоевград)|Баня]].
* [[Димитър Венедиков]] (1866 - 1939) - български артилерийски офицер, полковник
== Произход на името ==
* [[Константин Венедиков]] (1866 - 1933) - български артилерийски офицер, полковник
Основателят на рода Венедикови, [[Йован Венедиков]], син на чордаджи [[Стойко Бояджиев]] пътува много по търговски дела до италианския град [[Венеция]], В отоманската империя търговията на цяла Македония със Запада е ставала през [[Солун]] и [[Венеция]]. [[Венеция]] между 1789 г и 1866 е град в [[Австро-Унгария]] и официалния език е бил немски. От немското име на града [[Венеция]] - ''Венедиг'' ([https://de.wikipedia.org/wiki/Venedig Venedig]) той получава прякора ''Венедика или Венецианеца'', ''Венецианския и става основател на рода.''
* [[Йордан Венедиков]] (1871 - 1957) - български генерал, военен теоретик и историк
* [[Иван Венедиков (офицер)|Иван Венедиков]] (р. 1871) - български артилерийски офицер, полковник
* [[Михаил Венедиков]] (1905 - 1973) - български геодезист
* [[Петко Венедиков]] (1905 - 1995) - български юрист
* [[Иван Венедиков]] (1916 - 1997) - български историк и археолог
* [[Ангел Венедиков]] (1936 - 2007) - български геофизик
* [[Йордан Венедиков (статистик)|Йордан Венедиков]] (1933 - 2012) - български статистик
{{Венедикови}}{{България-мъниче}} ▼
В Османската империя официални регистри е нямало, а османските регистри са били с друго предназначение, като в тях е имало минимална информация само за мъжете (собствено или собствено и бащино име), а жените и децата и кой от кой род се води не са ги интересували. Тях ги интересува само, че в еди кое си село има еди колко си мюсюлмански и еди си колко си християнски къщи (понеже плащат различни данъци). Хората са били известни с собствено име и прозвище, свързан с характера на работата им. Но когато българи са се записвали в руските, гръцките и сръбските или други документи те винаги са с три имена, собствено, бащино и фамилно..
Раде Бояджиев е имал прозвище бояджията (Раде Бояджията), което свързано с неговата професия. Стойко Радев Бояджиев е имал прозвище коджабашията(кмет, старейшина) (чорбаджи Стойко Коджабашията), Йован Стойков Бояджиев е имал прозвището Венедика (Йован Венедика), свързано с търговията с Венеция. По-късно Йован променя фамилията си от Бояджиев на Венедиков и се явява основател на рода Венедикови.
== Родословие ==
По-долу е представено родословното дърво на всички членове на рода Венедикови с фамилно име Венедиков от основателя на родовото име [[Йован Венедиков]] до наши дни. В раздела '''Наследници''' са описани накратко всички наследници на основателя на родовото име [[Йован Венедиков]], мъже и жени.
{{Венедикови}}
== Предшественици ==
• Раде Бояджиев (прозвище Раде Бояджията) е преселник от село [[Любовка]] в село [[Баня]] в средата на 18 век
• [[Стойко Бояджиев]] (прозвище чорбаджи Стойко Коджабашията) е бил кмет на село Баня. Около 1840 година е арестуван от турците, окован и закаран към Серес (Sérres), град в гръцка Македония за дейността си във връзка с борбите за освобождение от османското робство. В 1835 година в Баня е построена църквата „[[Свети Георги (Баня, Разложко)|Свети Георги]]“, благодарение на връзките на Стойко Бояджиев в [[Неврокоп]]. Надписът църквата гласи, че е построена в 1835 година от „чорбаджи Стойко Бояджиев, Юван Асянчин и християните в село Баня“. По-късно Стойко се сродява с Иван Асянчин. Църквата „[[Свети Георги (Баня, Разложко)|Свети Георги]]“ е обявена за паметник на културата.
• [[Никола Бояджиев]] (чорбаджи Никола) заедно с брат си чорбаджи Стойко са първите грамотни хора в село Баня, изучили се при поповете в Банско и стават първите учители в село Баня.
• [[Алекса Бояджиев]] (чорбаджи Алекса) е родоначалник на родовете Цикльови (Добрич), Щереви (Добрич), Пенини и Страшимирови (Варна). Представители на рода Страшимирови са братята; писателят [[Антон Страшимиров]], политикът [[Тодор Страшимиров]] и историкът и писател [[Димитър Страшимиров]].
• [[Костадин Бояджиев]] (син на Стойко Бояджиев) е дядо на Костадин Бояджиев (1880 – 1938) – български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация
== Наследници ==
Основателят на рода Венедикови, [[Йован Венедиков]] има трима сина и три дъщери, които по старшинство са: Мария Венедикова (около 1829 - ?); [[Георги Венедиков]] (около 1831 - ); [[Христо Венедиков]] (1834 – 1916); [[Тимотей Венедиков]] (1836 – 1919); Катерина Венедикова (около 1839 - ?) и Яна Венедикова (1843 – 1929).
• Мария Венедикова (около 1829 - ?) се омъжва за Михаил Колчагов от голямия патриотичен български род от Банско [[Колчагови]]. Имат 8 деца, които наследници живеят в Банско, Велинград, като една част са имигрирали в Германия, САЩ (Ню Йорк, Детроит, Минесота, Юта, Калифорния, Охайо, Флорида, Небраска)
• Георги Венедиков (около 1831 -?) – Има 2 сина и 6 дъщери. Внукът Георги Венедиков (1892 – 1968) се включва и е най-младият участник в четата на Пейо Яворов и заедно с поета-революционер Йонко Вапцаров и други войводи и четници участват в освобождението на Разлог, Банско, Неврокоп /Гоце Делчев/, Кавала.
• [[Христо Венедиков]] (1834 – 1916) има 3 сина и 2 дъщери. Синове са [[Константин Венедиков]] - български военен, генерал; [[Иван Венедиков (офицер)|Иван Венедиков]] - български офицер, полковник, военен деец от Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918) и Георги Венедиков (около 1873 - 1902) завършил медицина във Виена, като след завръщането си в България се е разболял и е починал (не е женен). Дъщери са Елена Венедикова (около 1876 - 1903), омъжена за [[Борис Михайлов (художник)|Борис Михайлов]] (художник) и Ана Венедикова. Наследниците на Христо Венедиков живеят в София, като една част са имигрирали в САЩ.
• [[Тимотей Венедиков]] (1836 – 1919) има трима сина и три дъщери. Синове са [[Йордан Венедиков]] - български офицер, генерал-майор, историк и публицист; [[Димитър Венедиков]] - български военен деец, полковник и революционер, деец на Върховния македонски комитет; [[Никола Венедиков]] – военен;
• Катерина Венедикова (около 1839 - ?) има двама сина.
• Яна Венедикова (1843 – 1929) има двама сина и две дъщери. Наследниците са имигрирали в САЩ.
== Архив на българския род Венедикови ==
Архива на фамилията Венедикови е разработван от Кирафинка Пунева (1878 – 1964), дъщеря на Яна Венедикова (1834 – 1929) и от Бисера Венедикова (1908 – 1998), дъщеря на Йордан Венедиков (1871 – 1957), и се съхранява от Камен Венедиков (1945), правнук на Христо Венедиков (1834 – 1916).
== Източници ==
# Принось за Изучаване на Разлог и по-частно на с. Баня (Разложко). Бележки и спомени на Свещеникь Иван п. Панайотов Асянчинь, Пловдив, Печатница "Пчела" 1915 г.
# Мирчо Юруков, "Просветното дело в Разложко", исторически бележки, Разлог, 1941 г. Печатница В. Ивановь, София
# Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995
# Попов, Константин Петров. Местните имена в Разложко, БАН, 1979
# Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
# Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг"
# Петко Венедиков, Спомени, София, 2003, печатница "Симолини"
# Венета Коцева, Очерк за живота и творчеството на големия български геодезист проф. д-р. инж. Михаил Венедиков (1905-1973 г.). София, 2005.
# Венета Коцева, Чл.кор. Ангел Венедиков - международно известен български геодезист, геофизик и гравиметрист, София 2008.
# Магдалина Тошева Колчагова-Стефанова. Историята на Колчаговия род. БПС, 2003.
== Бележки ==<!-- Петко и Иван Венедикови са синове на Йордан, а не на Димитър. -->
<references />
| 