Артилерийска граната: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
превод от руски |
превод от руски |
||
Ред 1:
{{редактирам}}
[[Файл:Yadra.jpg|200px|thumb|1.
'''
Такива снаряди по устройство не се отличават от тогавашните ръчни гранати и представляват кухо чугунено кълбо (сфера), напълнено с барут, с дървена тръбичка, изпълняваща ролята на дистанционен взривател (фитил), също пълна с барут; при ръчната граната тръбичката се запалва ръчно, артилерийската граната се възпламенявала от барутните газове при изстрела. Използвани са и картечни гранати, напълнени с [[картеч]] (виж [[шрапнел]]) и запалителни гранат, пълни със смес от барут и запалително вещество. Гранатите се използват за стрелва от полевите оръдия и леките [[гаубица|гаубици]].
Около 1900 г. [[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон|Енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон]] определя гранатата (под която се подразбира изключително артилерийските снаряди) като „универсален снаряд, не приспособен изключително към някой конкретен вид поражение: тя може да поразява с осколки, образувани от разрушаването на снаряда при възпламеняването на взривния заряд; да разрушава сгради с ударното си действие и разбива насипи с действието на газовете от детонацията на заряда (фугасно действие)“. Гранатите със специализирано предназначение той дели на картечни и фугасни.
След въвеждането на коничните снаряди тяхното разделение на „бомби“ и „гранати“ се задържа само от инерцията; от времето на [[Първата световна война]] термина „граната“ остава само за ръчните гранати и снарядите за гранатомета – ([[Гранатометна граната|гранатометните гранати]]), „бомба“ – за [[бомба|авиационните бомби]], а артилерийските снаряди стават просто „снаряди“.
== Вижте също ==
|