Уикипедия

Артилерийска граната: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
превод от руски
 
превод от руски
Ред 1:
{{редактирам}}
[[Файл:Yadra.jpg|200px|thumb|1. АртиллерийскаяАртилерийска граната. 2. Бомба. 3. КартечнаяКартечна граната. XVII—XIX17 – вв.19 век]]
'''АртиллерийскаяАртилерийска граната''' – в XVII-XIXпериода веках17 – разрывной19 век фугасен артилерийски [[артиллерийский снаряд]] дляза полевыхполеви орудийоръдия относительноотносително малогомалък калибракалибър (менеепод 1 пудапуд, то естьт.е. 196 ммmm; болееппо-тежките тяжёлыеснаряди снарядысе называлисьнаричали [[бомба|бомби]]ми). АртиллерийскиеАртилерийските гранатыгранати получилиполучават своёсвоето названиеиме от [[граната|ручнойръчната гранатыграната]]{{нет АИ|17|05|2010}}.
 
Такива снаряди по устройство не се отличават от тогавашните ръчни гранати и представляват кухо чугунено кълбо (сфера), напълнено с барут, с дървена тръбичка, изпълняваща ролята на дистанционен взривател (фитил), също пълна с барут; при ръчната граната тръбичката се запалва ръчно, артилерийската граната се възпламенявала от барутните газове при изстрела. Използвани са и картечни гранати, напълнени с [[картеч]] (виж [[шрапнел]]) и запалителни гранат, пълни със смес от барут и запалително вещество. Гранатите се използват за стрелва от полевите оръдия и леките [[гаубица|гаубици]].
Такие снаряды по устройству не отличались от тогдашних ручных гранат и представляли собой пустотелый чугунный шар, набивавшийся порохом, с деревянной дистанционной трубкой, также набитой порохом и исполнявшей роль фитиля; у ручной гранаты трубку поджигали вручную, артиллерийская граната воспламенялась от пороховых газов при выстреле. Использовались также картечные гранаты, набитые [[картечь]]ю (см. [[шрапнель]]) и зажигательные гранаты, набитые порохом вперемешку с зажигательной смесью. Гранатами стреляли из полевых пушек и легких [[гаубица|гаубиц]].
 
Около 1900 г. [[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон|Енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон]] определя гранатата (под която се подразбира изключително артилерийските снаряди) като „универсален снаряд, не приспособен изключително към някой конкретен вид поражение: тя може да поразява с осколки, образувани от разрушаването на снаряда при възпламеняването на взривния заряд; да разрушава сгради с ударното си действие и разбива насипи с действието на газовете от детонацията на заряда (фугасно действие)“. Гранатите със специализирано предназначение той дели на картечни и фугасни.
Около 1900 г. [[Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона]] определяет гранату (под которой подразумевает исключительно артиллерийские снаряды) как «универсальный снаряд, не приспособленный исключительно к какому-нибудь виду поражения: она может поражать осколками, образующимися от разрыва снаряда при воспламенении разрывного заряда; разрушать постройки ударным действием и разбрасывать насыпи действием газов разрывного заряда (фугасное действие)». Гранаты специализированного назначения он подразделяет на картечные и фугасные.
 
След въвеждането на коничните снаряди тяхното разделение на „бомби“ и „гранати“ се задържа само от инерцията; от времето на [[Първата световна война]] термина „граната“ остава само за ръчните гранати и снарядите за гранатомета – ([[Гранатометна граната|гранатометните гранати]]), „бомба“ – за [[бомба|авиационните бомби]], а артилерийските снаряди стават просто „снаряди“.
После введения конических снарядов их подразделение на «бомбы» и «гранаты» держалось только по инерции; со времен [[Первая мировая война|Первой мировой войны]] термин «граната» закрепился за ручными гранатами и снарядами для гранатомёта ([[Гранатомётная граната|гранатомётными гранатами]]), «бомба» – за [[Авиабомба|авиационными бомбами]], а артиллерийские снаряды стали называть просто «снарядами».
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Артилерийска_граната“.