Уикипедия

Раса: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
езиков код за параметър "език"
м матиране: 25x кавички, 16x нов ред, 15x тире-числа, 10x тире, 17+ параметъра, 9 интервала (ползвайки Advisor); сег. време
Ред 1:
При човека, '''раса''' е остаряло<ref name="AAPA" /><ref>Keita et al., 2004, [http://www.nature.com/ng/journal/v36/n11s/full/ng1455.html Conceptualizing human variation], ''Nature'', '''36''', S17 - – S20</ref><ref name="Leeetal" /><ref name="Palmie" /> понятие, обозначаващо система за класификация, използвана да категоризира [[човешките същества]] в големи и отличаващи се [[популации]] или [[Социална група|групи]] по [[анатомични]], [[културни]], [[етнически]], [[генетични]], [[географски]], [[История|исторически]], [[Език (лингвистика)|езикови]] или [[религиозни]] особености или социална принадлежност. Първоначално използван, за да обозначи националната принадлежност, обозначаването на отделени по физически характеристики, като цвят на кожата, популации като отделни ''раси,'' датира от [[17- век|17]] – [[18. век]]<ref>Smedley, Audrey. Race in North America: Origin and Evolution of a Worldview. Boulder: Westview Press, 1999.</ref><ref name="ox" /> и достига апогея си през [[19. и презвек|19]] – [[20. век,]] до [[Втората световна война]], за нуждите на научния [[научен расизъм|научния расизъм]]. <ref>Tucker, William H. (2007). "„''The funding of Scientific Racism: Wickliffe Draper and the Pioneer Fund''"“. University of Illinois Press. ISBN 978-0-252-07463-9</ref> До втората половина на 20 век, терминът често е използван за обозначаване на [[Дивергенция (генетика)|генетично диференцирани]] популации, дефинирани от техния [[фенотип]]. <ref name="ox">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://oxforddictionaries.com/definition/english/race--2 |заглавие=race |достъп_дата=21 декември 2012 |издател=Oxford English dictionnary |език=en}}</ref><ref name="Palmie">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1525/ae.2007.34.2.205/abstract;jsessionid=772AD6FA52FE035485EE8A84731B782B.d03t03 |заглавие=Genomics, divination, 'racecraft |достъп_дата=21 декември 2012 |автор=Stephan Palmié |дата=7 януари 2008 |издател=''American Ethnologist'', Volume '''34''', Issue 2, pages 205 – 222, May 2007|език=en}}</ref><ref>Вж. [[#Lie2004|Lie (2004)]]; [[#Thompson2005|Thompson (2005)]]; [[#AAA1998|AAA (1998)]]; [[#Palmie2007|Palmie (2007)]]; [[#Mevorach2007|Mevorach (2007)]]; [[#Segal1991|Segal (1991)]]; и [[#Bindon 2005|Bindon (2005)]].</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://oxforddictionaries.com/definition/english/race--2 | заглавие = „Definition of race – ethnic group, anthropology, personal attribute“ | дата = Oxford University Press }}</ref>
 
Докато някои биолози използват понятието раса, за да обозначат различни [[размито множество|размити множества]], други членове на научната общност настояват, че понятието твърде често се използва по наивен и прекалено опростен начин, <ref name="Leeetal">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://genomebiology.com/2008/9/7/404 |заглавие= The ethics of characterizing difference: guiding principles on using racial categories in human genetics |достъп_дата=21 декември 2012 |автор=Lee, Sandra SJ; Mountain, Joanna; Koenig, Barbara; Altman, Russ |съавтори= |дата=2008 |формат= |издател=Genome Biol. '''9''' (7): 404 |език=en}}. Точен цитат: We caution against making the naive leap to a genetic explanation for group differences in complex traits, especially for human behavioral traits such as IQ scores</ref> т.е. за човека понятието раса няма [[Таксономия|таксономичен]] смисъл и всички човешки същества принадлежат към един вид - – ''[[хомо сапиенс]]''.<ref name="AAPA">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.virginia.edu/woodson/courses/aas102%20%28spring%2001%29/articles/AAPA_race.pdf |заглавие= AAPA statement on biological aspects of race |достъп_дата=21 декември 2012 |автор=Американска асоциация на физическите антрополози |съавтори= |дата=1996 |формат=pdfAm J Phys Anthropol '''101''': 569–570569 – |издател=570 |език=en}}</ref> Учените разглеждат биологичния [[есенциализъм]] като отживелица, посочвайки че типичните генетични разлики в рамките на една група, традиционно определяна като „човешка раса“ са значително по-големи в рамките на изследваните групи, отколкото между отделните расови групи. <ref name="AAA">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aaanet.org/stmts/racepp.htm |заглавие=American Anthropological Association Statement on "Race"„Race“ |достъп_дата=21 декември 2012 |автор=Americal Anthropological Association |съавтори= |дата=17 май 1998 |формат=html |издател=AAA |език=en}}</ref> Оттам, расови обяснения, както за физически, така и за поведенчески характеристики, са непрепоръчителни. <ref name="AAA" />▼
До втората половина на [[20. век]], терминът често е бил използван за обозначаване на [[Дивергенция (генелтика)|генетично диференцирани]] популации, дефинирани от техния фенотип. <ref name="ox">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://oxforddictionaries.com/definition/english/race--2 |заглавие=race |достъп_дата=21 декември 2012 |автор= |съавтори= |дата= |формат= |издател=Oxford English dictionnary |език=en}}</ref><ref name="Palmie">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1525/ae.2007.34.2.205/abstract;jsessionid=772AD6FA52FE035485EE8A84731B782B.d03t03 |заглавие=Genomics, divination, 'racecraft |достъп_дата=21 декември 2012 |автор=Stephan Palmié |съавтори= |дата=7 януари 2008 |формат= |издател=''American Ethnologist'', Volume '''34''', Issue 2, pages 205–222, May 2007|език=en}}</ref><ref>Вж. [[#Lie2004|Lie (2004)]]; [[#Thompson2005|Thompson (2005)]]; [[#AAA1998|AAA (1998)]]; [[#Palmie2007|Palmie (2007)]]; [[#Mevorach2007|Mevorach (2007)]]; [[#Segal1991|Segal (1991)]]; и [[#Bindon 2005|Bindon (2005)]].</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://oxforddictionaries.com/definition/english/race--2 | заглавие = "Definition of race - ethnic group, anthropology, personal attribute" | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | дата = Oxford University Press | труд = | издател = | език = | цитат = }}</ref>
 
След като теориите на учените от [[19. век]] за човешките раси са използвани в рамките на различни [[идеологии]], самата употреба на думата „раса“ е проблематична. Въпреки че все още се използва в общ контекст, все повече се заменя с думи с по-малка емоционална натовареност, като популации, етнически групи, народи или общности, според контекста. <ref name="ox" />▼
▲Докато някои биолози използват понятието раса, за да обозначат различни [[размито множество|размити множества]], други членове на научната общност настояват, че понятието твърде често се използва по наивен и прекалено опростен начин, <ref name="Leeetal">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://genomebiology.com/2008/9/7/404 |заглавие= The ethics of characterizing difference: guiding principles on using racial categories in human genetics |достъп_дата=21 декември 2012 |автор=Lee, Sandra SJ; Mountain, Joanna; Koenig, Barbara; Altman, Russ |съавтори= |дата=2008 |формат= |издател=Genome Biol. '''9''' (7): 404 |език=en}}. Точен цитат: We caution against making the naive leap to a genetic explanation for group differences in complex traits, especially for human behavioral traits such as IQ scores</ref> т.е. за човека понятието раса няма таксономичен смисъл и всички човешки същества принадлежат към един вид - ''[[хомо сапиенс]]''.<ref name="AAPA">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.virginia.edu/woodson/courses/aas102%20%28spring%2001%29/articles/AAPA_race.pdf |заглавие= AAPA statement on biological aspects of race |достъп_дата=21 декември 2012 |автор=Американска асоциация на физическите антрополози |съавтори= |дата=1996 |формат=pdfAm J Phys Anthropol '''101''': 569–570 |издател= |език=en}}</ref> Учените разглеждат биологичния [[есенциализъм]] като отживелица, посочвайки че типичните генетични разлики в рамките на една група, традиционно определяна като „човешка раса“ са значително по-големи в рамките на изследваните групи, отколкото между отделните расови групи. <ref name="AAA">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aaanet.org/stmts/racepp.htm |заглавие=American Anthropological Association Statement on "Race" |достъп_дата=21 декември 2012 |автор=Americal Anthropological Association |съавтори= |дата=17 май 1998 |формат=html |издател=AAA |език=en}}</ref> Оттам, расови обяснения, както за физически, така и за поведенчески характеристики, са непрепоръчителни. <ref name="AAA" />
 
▲След като теориите на учените от [[19. век]] за човешките раси са използвани в рамките на различни идеологии, самата употреба на думата „раса“ е проблематична. Въпреки че все още се използва в общ контекст, все повече се заменя с думи с по-малка емоционална натовареност, като популации, етнически групи, народи или общности, според контекста. <ref name="ox" />
 
== Произволност на дефиницията ==
Понятието ''раса'' е социално и правно конструирано в миналото, въпреки липсата на какъвто и да е обективен научен критерий за подобно разделение<ref>[http://heinonline.org/HOL/LandingPage?collection=journals&handle=hein.journals/jled54&div=39&id=&page= Steven A. Ramirez What We Teach When We Teach About Race: The Problem of Law and Pseudo-Economics] 54 Journal of Legal Education 365 (2004)</ref><ref name="AAA" /><ref name="AAPA" />. От гледна точка на съвременната [[генетика]], и [[биология]] въобще, неясно дефинираните морфологични критерии, като цвета на кожата, са повърхностни и се дължат на несъществени, от гледна точка на генетиката, [[алел]]и. Тези повърхностни генетични характеристики нямат връзка със съществени човешки характеристики, като [[интелигентност]], [[талант]] или физическа сила<ref>Steve Olson, Mapping Human History: Discovering the Past Through Our Genes, Boston, 2002</ref>.▼
 
Когато в речта се използва думата ''раса'' се осъществява разделяне на хората и тяхна категоризация според индивидуалните представи на използващия този термин в речта си. В този смисъл, понятието ''раса'' е социална конструкция без биологически смисъл. <ref name="Lee">Lee, Jayne Chong-Soon (1997). "Review„Review essay: Navigating the topology of race"race“". In Gates, E. Nathaniel. Critical Race Theory: Essays on the Social Construction and Reproduction of Race. 4:The Judicial Isolation of the "Racially"„Racially“ Oppressed. New York: Garland Pub. pp. 393–426393 – 426. ISBN 9780815326038.</ref><ref>Smaje, Chris (1997). "[http://soc.sagepub.com/content/31/2/307 Not just a social construct: Theorising race and ethnicity]". ''Sociology'' '''31''' (2): 307–327307 – 327. </ref> Тази конструкция търпи промени с развитието на различните правни, икономически и социополитически контексти, в които съществува, и всъщност е по-скоро резултат от човешките отношения в рамките на [[Социум|социума]], отколкото да е причина за тяхното налагане. Въпреки че мнозинството учени признават, че понятието е чиста социална конструкция, неоспорими са реалните последствия от тази социална конструкция в ежедневието на хората, които произтичат от институционализираните практики на [[дискриминация]] и преференции.▼
▲Понятието ''раса'' е социално и правно конструирано в миналото, въпреки липсата на какъвто и да е обективен научен критерий за подобно разделение<ref>[http://heinonline.org/HOL/LandingPage?collection=journals&handle=hein.journals/jled54&div=39&id=&page= Steven A. Ramirez What We Teach When We Teach About Race: The Problem of Law and Pseudo-Economics] 54 Journal of Legal Education 365 (2004)</ref><ref name="AAA" /><ref name="AAPA" />. От гледна точка на съвременната [[генетика]], и [[биология]] въобще, неясно дефинираните морфологични критерии, като цвета на кожата, са повърхностни и се дължат на несъществени, от гледна точка на генетиката, [[алел]]и. Тези повърхностни генетични характеристики нямат връзка със съществени човешки характеристики, като интелигентност, талант или физическа сила<ref>Steve Olson, Mapping Human History: Discovering the Past Through Our Genes, Boston, 2002</ref>.
 
▲Когато в речта се използва думата ''раса'' се осъществява разделяне на хората и тяхна категоризация според индивидуалните представи на използващия този термин в речта си. В този смисъл, понятието ''раса'' е социална конструкция без биологически смисъл. <ref name="Lee">Lee, Jayne Chong-Soon (1997). "Review essay: Navigating the topology of race"". In Gates, E. Nathaniel. Critical Race Theory: Essays on the Social Construction and Reproduction of Race. 4:The Judicial Isolation of the "Racially" Oppressed. New York: Garland Pub. pp. 393–426. ISBN 9780815326038.</ref><ref>Smaje, Chris (1997). "[http://soc.sagepub.com/content/31/2/307 Not just a social construct: Theorising race and ethnicity]". ''Sociology'' '''31''' (2): 307–327. </ref> Тази конструкция търпи промени с развитието на различните правни, икономически и социополитически контексти, в които съществува, и всъщност е по-скоро резултат от човешките отношения в рамките на социума, отколкото да е причина за тяхното налагане. Въпреки че мнозинството учени признават, че понятието е чиста социална конструкция, неоспорими са реалните последствия от тази социална конструкция в ежедневието на хората, които произтичат от институционализираните практики на дискриминация и преференции.
 
Различни социоикономически фактори, в съчетание с необосновани, но здраво вкоренени възгледи за това какво отличава представители на една „раса“ от друга, са донеслидонасят значително страдание на групите в неравностойно социално положение.<ref>Winfield, AG (2007). Eugenics and education in America: Institutionalized racism and the implications of history, ideology, and memory. New York: Peter Lang Publishing, Inc. [http://books.google.bg/books?hl=bg&id=liENBu3QdBsC&q=Aristotle#v=snippet&q=Great%20Chain%20of%20Being&f=false pp. 45–4645 – 46].</ref> [[Расова дискриминация|Расовата дискриминация]] често е на основа на расистки възгледи и се състои в това индивиди от една група и разпространявани идеологии твърдят, че индивиди от друга група са от различна раса и са морално по-низши. <ref name="Lee" /> Като резултат от това, индивиди от расови групи с малко властови позиции са потискани и отхвърляни. <ref>Sivanandan, A (2000). "„''Apropos the idea of 'race' ... again''"“". In L Black. ''Theories of Race and Racism''. London: Routledge. pp. 125–143125 – 143.</ref>
 
Расизмът е довелдовежда до множество общочовешки трагедии, включително [[робство|робства]] и [[геноцид]]и. <ref>Owens, K.; King, MC (1999). "[http://www.sciencemag.org/content/286/5439/451 Genomic Views of Human History]". ''Science'' '''286''' (5439): 451–453451 – 453.</ref>
 
В някои държави, полицейските органи използват расов критерий за профилиране на заподозрени лица. Тази употреба на расови категории е често критикувана, като отражение на остарели разбирания за човешката природа и затвърждаващи съществуващите стереотипи. Понеже в някои общества, расовите разлики съвпадат с разлики в материалното положение на социалните групи, за изследователите от различните [[обществени науки]], принадлежността към дадена расова група може да дава важна информация за [[социално неравенство|социалното неравенство]]. Като [[Социология|социологичен]] фактор, принадлежността към една или друга расова група може да е плод на нечия субективна преценка, самоопределяне или да е определено от една или друга социална институция. <ref>King, Desmond (2007). "Making„Making people work: Democratic consequences of workfare"workfare“. In Beem, Christopher; Mead, Lawrence M.. Welfare Reform and Political Theory. New York: Russell Sage Foundation Publications. pp. 65–8165 – 81. ISBN 0-87154-588-8. Цитат: "„''the association of blacks with poverty and welfare ... is due, not to race per se, but to the link that race has with poverty and its associated disadvantages''"–p“–p.75.</ref><ref>Schaefer, Richard T. (ed.) (2008). Encyclopedia of Race, Ethnicity and Society. Sage. p. 1096. ISBN 9781412926942. Цитат: "„''In many parts of Latin America, racial groupings are based less on the biological physical features and more on an intersection between physical features and social features such as economic class, dress, education, and context. Thus, a more fluid treatment allows for the construction of race as an achieved status rather than an ascribed status as is the case in the United States''"“</ref>
 
Предмет на спорове в научната общност е до каква степен реалността на масовите представи за раси трябва да бъде призната, с цел да бъде по-добре разбран и да бъде даден по-адекватен отговор на расизма. <ref>В Lee (1997) (виж по-горе) четем: "„''The very naturalness of 'reality' is itself the effect of a particular set of discursive constructions. In this way, discourse does not simply reflect reality, but actually participates in its construction''"“</ref>
 
Изследователите от полетата на различните социални науки изследват последствията от съществуването на понятието ''раса'' като социална конструкция се проявяват във всекидневния живот, чрез образите, идеите и предразсъдъците в него. Съществен брой изследвания са наблюдавали връзката между историческата, обществена идея за раса в обществената и по-специално правораздавателната терминология и засиления полицейски контрол и по-високите нива на задържане в затворите на някои групи.
 
== Исторически произход на расовата класификация ==
Най-вероятно винаги е имало групи хора, които са се смятали за „различни”„различни“ от други групи хора и са опитвали да обосноват това с биологически критерии. Аргументите за съществуване на такива класификации, когато тези аргументи са били известни, са лесно оборими. <ref name="Marks">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://books.google.bg/books?id=FNFmrK-2UpQC&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |заглавие=Race: Past, Present and Future |достъп_дата=23 декември 2012 |автор=Jonathan Marks |съавтори= |дата=2008 |формат= |издател=Rutgers University Press |език=en}}, цитат от стр. 28: "The„The precise composition of these ostensibly natural categories, or what they represent, is rarely made explicit; and where it is, this assertion is easily refutable"refutable“</ref> Подобни критерии, обаче, продължават да бъдат използвани и днес в обичайната употреба на думата ''раса''.▼
 
В по-далечното минало, думата „раса”„раса“ е била използвана равносмислено с [[етническа група]]. Например, през [[13. век]], [[Марко Поло]] говори за „Персийската раса“ в своя пътепис „[[Милионът|''Милионът'']]“<ref>В Глава 21. (Chapter 21: Of the Country travelled over upon leaving Ormus)</ref>. Днешната представа за ''раса'', като определена предимно от цвета на кожата, датира от 17. век.▼
▲Най-вероятно винаги е имало групи хора, които са се смятали за „различни” от други групи хора и са опитвали да обосноват това с биологически критерии. Аргументите за съществуване на такива класификации, когато тези аргументи са били известни, са лесно оборими. <ref name="Marks">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://books.google.bg/books?id=FNFmrK-2UpQC&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |заглавие=Race: Past, Present and Future |достъп_дата=23 декември 2012 |автор=Jonathan Marks |съавтори= |дата=2008 |формат= |издател=Rutgers University Press |език=en}}, цитат от стр. 28: "The precise composition of these ostensibly natural categories, or what they represent, is rarely made explicit; and where it is, this assertion is easily refutable"</ref> Подобни критерии, обаче, продължават да бъдат използвани и днес в обичайната употреба на думата ''раса''.
 
▲В по-далечното минало, думата „раса” е била използвана равносмислено с етническа група. Например, през 13. век, [[Марко Поло]] говори за „Персийската раса“ в своя пътепис „[[Милионът]]“<ref>В Глава 21. (Chapter 21: Of the Country travelled over upon leaving Ormus)</ref>. Днешната представа за ''раса'', като определена предимно от цвета на кожата, датира от 17. век.
 
=== Раса и колониализъм ===
Европоцентричната дефиниция за ''човешка раса'', заедно с мнозинството от сега съществуващите [[конотации]], възниква през 17. век и е свързано с ранните етапи от развитието на [[естествознание]]то и най-вече с [[колониални империи|европейския империализъм]] и [[колонизация]]та, при които се създават политически връзки между европейските народи и народи с различни културни и политически традиции. <ref name="Marks" /><ref>Smedley, A (1999). ''Race in North America: origin and evolution of a worldview'' (2nd ed.). Boulder: Westview Press. ISBN 0813334489.</ref> Така европейците срещалисрещат различни народи и започвализапочват различни спекулации за физическите, социални и културни различия на тези народи с европейските. Възходът на [[Трансатлантическата търговия на роби|трансатлантическата търговия на [[роби]], която представлявалапредставлява най-голяма част от търговията с роби в продължение на три века, далдава допълнителна подбуда за класифицирането на хората с цел да се оправдае заробването на хората, населяващи [[Африка]]. <ref>Meltzer, M (1993). Slavery: a world history (revised ed.). Cambridge, MA: DaCapo Press. ISBN 0306805367.</ref> Така европейците започнализапочват да разделят хората на групи, на основа на техните външни белези, и да приписват на индивиди, принадлежащи на една или друга група, поведенчески модели и способности, които те твърделитвърдят, че са природно вкоренени в хора от едната или другата група. Множество масови вярвания започнализапочват да приписват определени морални, интелектуални и поведенчески характеристики на една или друга така дефинирана група. <ref>Banton, Michael (1977) (paperback). The idea of race. Boulder: Westview Press. ISBN 0891587195.</ref> Подобни вярвания билиса характерни не само за европейската цивилизация: в [[Китайска народна република|Китай]] съществува понятие, често превеждано като ''раса'', като по дефиниция принадлежност към тази група принадлежат само тези, на които се приписва да са потомци на [[Хуанди|Жълтия император]].▼
 
През цялата досегашна история на човечеството, жестоки етнически конфликти са противопоставялипротивопоставят етнически групи по целия свят. <ref name="genres">Race, Ethnicity, and Genetics Working Group (October 2005). "[https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16175499 The use of racial, ethnic, and ancestral categories in human genetics research]". ''American Journal of Human Genetics'' '''77''' (4): 519–32519 – 32</ref>▼
▲Европоцентричната дефиниция за ''човешка раса'', заедно с мнозинството от сега съществуващите конотации, възниква през 17. век и е свързано с ранните етапи от развитието на [[естествознание]]то и най-вече с [[колониални империи|европейския империализъм]] и [[колонизация]]та, при които се създават политически връзки между европейските народи и народи с различни културни и политически традиции. <ref name="Marks" /><ref>Smedley, A (1999). ''Race in North America: origin and evolution of a worldview'' (2nd ed.). Boulder: Westview Press. ISBN 0813334489.</ref> Така европейците срещали различни народи и започвали различни спекулации за физическите, социални и културни различия на тези народи с европейските. Възходът на [[Трансатлантическата търговия на роби|трансатлантическата търговия на роби]], която представлявала най-голяма част от търговията с роби в продължение на три века, дал допълнителна подбуда за класифицирането на хората с цел да се оправдае заробването на хората, населяващи Африка. <ref>Meltzer, M (1993). Slavery: a world history (revised ed.). Cambridge, MA: DaCapo Press. ISBN 0306805367.</ref> Така европейците започнали да разделят хората на групи, на основа на техните външни белези, и да приписват на индивиди, принадлежащи на една или друга група поведенчески модели и способности, които те твърдели че са природно вкоренени в хора от едната или другата група. Множество масови вярвания започнали да приписват определени морални, интелектуални и поведенчески характеристики на една или друга така дефинирана група. <ref>Banton, Michael (1977) (paperback). The idea of race. Boulder: Westview Press. ISBN 0891587195.</ref> Подобни вярвания били характерни не само за европейската цивилизация: в Китай съществува понятие, често превеждано като ''раса'', като по дефиниция принадлежност към тази група принадлежат само тези, на които се приписва да са потомци на [[Хуанди|Жълтия император]].
 
▲През цялата досегашна история на човечеството, жестоки етнически конфликти са противопоставяли етнически групи по целия свят. <ref name="genres">Race, Ethnicity, and Genetics Working Group (October 2005). "[https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16175499 The use of racial, ethnic, and ancestral categories in human genetics research]". ''American Journal of Human Genetics'' '''77''' (4): 519–32</ref>
 
=== Ранни таксономични модели ===
Първото съвременно (от епохата след [[Античност]]та) разделяне на хората на расови групи е вероятно в труда на [[Франсоа Берние]] „''Ново разделение на Земята според различните видове и раси, които я обитават''“ ({{lang-fr|Nouvelle division de la terre par les différents espèces ou races qui l'habitent}}), публикувано през [[1684.]] г.<ref>[[Цветан Тодоров|Todorov, T]] (1993). On human diversity. Cambridge, MA: Harvard University Press,.</ref> През 18. век, различията между различни групи хора става обект на научни изследвания, но научните класификации на фенотипните вариации бързо се примесвалипримесват с расистки идеи за едни или други природни склонности на една или друга така дефинирана расова група. Като правило, най-приятните черти билиса приписвани на бялата, европейска „раса“, а другите раси билиса представяни в ред, който започвалзапочва от най-приятни характеристики и вървялвърви постепенно към по-нежелани. През [[1735]] г., [[Карл Линей]], положилполага основите на съвременната таксономия, разделилразделяйки човешкия вид ''[[Хомо сапиенс]]'' на континентални подвидове: ''Europaeus'', ''Asiaticus'', ''Americanus'' и ''Afer'', като на всеки от тях свързалсвързва с един от четирите [[Темперамент|темперамента]]: едни сангвиници, други меланхолици, флегматици или холерици.<ref>Brace, CL (2005). Race is a four letter word. Oxford University Press. pp. 326. ISBN 9780195173512.</ref><ref>Slotkin, J. S. (1965). "[http://books.google.bg/books?id=wIkOAAAAQAAJ&pg=PA177&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false The Eighteenth Century, стр.177]". Readings in early Anthropology. Methuen Publishing. pp. 175–243175 – 243.</ref> Пак споредСпоред това разделение, ''Homo Sapiens Europeaus'' биле активен, съобразителен и приключенец, докато ''Homo Sapiens Afer'' биле хитър, ленив и небрежен. <ref name="Graves">Graves, Joseph L (2001). The Emperor's New Clothes: Biological Theories of Race at the Millenium. Rutgers University Press.</ref>▼
 
През [[1775]] г., в трактата си „''Естествените различия в човешкия вид''“ [[Йохан Фридрих Блуменбах]] предлага разделяне на човешкия вид на пет големи групи:
▲Първото съвременно (от епохата след [[Античност]]та) разделяне на хората на расови групи е вероятно в труда на [[Франсоа Берние]] „''Ново разделение на Земята според различните видове и раси, които я обитават''“ ({{lang-fr|Nouvelle division de la terre par les différents espèces ou races qui l'habitent}}), публикувано през 1684. <ref>[[Цветан Тодоров|Todorov, T]] (1993). On human diversity. Cambridge, MA: Harvard University Press,.</ref> През 18. век, различията между различни групи хора става обект на научни изследвания, но научните класификации на фенотипните вариации бързо се примесвали с расистки идеи за едни или други природни склонности на една или друга така дефинирана расова група. Като правило, най-приятните черти били приписвани на бялата, европейска „раса“, а другите раси били представяни в ред, който започвал от най-приятни характеристики и вървял постепенно към по-нежелани. През 1735, [[Карл Линей]], положил основите на съвременната таксономия, разделил човешкия вид ''[[Хомо сапиенс]]'' на континентални подвидове ''Europaeus'', ''Asiaticus'', ''Americanus'' и ''Afer'', като на всеки от тях свързал с един от четирите темперамента: едни сангвиници, други меланхолици, флегматици или холерици.<ref>Brace, CL (2005). Race is a four letter word. Oxford University Press. pp. 326. ISBN 9780195173512.</ref><ref>Slotkin, J. S. (1965). "[http://books.google.bg/books?id=wIkOAAAAQAAJ&pg=PA177&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false The Eighteenth Century, стр.177]". Readings in early Anthropology. Methuen Publishing. pp. 175–243.</ref> Пак според това разделение, ''Homo Sapiens Europeaus'' бил активен, съобразителен и приключенец, докато ''Homo Sapiens Afer'' бил хитър, ленив и небрежен. <ref name="Graves">Graves, Joseph L (2001). The Emperor's New Clothes: Biological Theories of Race at the Millenium. Rutgers University Press.</ref>
* [[Европеидна раса|Кавказка (европеидна) раса]];
* [[Монголоидна раса]];
* [[Негър|Етиопска раса]] (по-късно наречена ''[[Негър|Негроидна]]'');
* [[Индианци|Коренна американска раса]];
* [[Малайска раса]].
 
През 1775, в трактата си „''Естествените различия в човешкия вид''“ [[Йохан Фридрих Блуменбах|Йохан Блуменбах]] предлага разделяне на човешкия вид на пет големи групи: [[Европеидна раса|Кавказка (европеидна) раса]], [[Монголоидна раса]], [[Негър|Етиопска раса]] (по-късно наречена ''[[Негър|Негроидна]]''), [[Индианци|Коренна американска раса]] и [[Малайска раса]]. Блуменбах не степенува, в йерархична структура, предложените от него раси. <ref name="Graves" />. За сметка на това, Блуменбах отбелязва, че преходът от една раса в друга не е рязък, и че физическите характеристики постепенно се изменят от една раса на друга и заключава, че „Така„''Така тънък е преходът от едни групи хора към други, че човек едва би забелязал границата, която отделя тези групи“групи''“. <ref name="Marks" />
 
От 17. до 19. век, смесването на простонародните вярвания с научни обяснения за тези разлики дава като резултат това, което учените днес наричат „расова идеология“. <ref>Smedley, A (1999). Race in North America: origin and evolution of a worldview (2nd ed.). Boulder: Westview Press. ISBN 0813334489.</ref> Според тази идеология, расите са изначални, естествени, трайни и отделни групи. По силата на този аргумент, някои групи са билибиват представяни като смесица от пораншнопо раншно отделни раси, но че внимателно изследване би могло да определи предишните раси, комбинирали се, за да се получи новата раса. <ref name="genres" /> По-нататъшни класификации, оказаликоито оказват съществено влияние в обществото, като тези изработени от [[Жорж Бюфон]], [[Петрус Кампер]] и [[Кристоф Майнерс]], класифицираликоито класифицират „негрите“ като низши спрямо европейците. <ref name="Graves" /> В [[САЩ|Съединените щати]], съществено влияние ималиимат расовите теории на [[Томас Джеферсън]]. Той смятал африканците за нисши, най-вече що се отнася до интелигентността, и като обзети от неестествени сексуални желания, но пък смятал американските [[индианци]] за равни на белите. <ref name="Graves" />
 
=== Раса и полигенизъм ===
В последните две десетилетия на 18. век се развилразвива [[полигенизъм|полигенизмът]], вярването че различните раси са еволюирали отделно една от друга на различни континенти и че нямат общ прародител. <ref>Stocking, George W. (1968). Race, Culture and Evolution: Essays in the History of Anthropology. University of Chicago Press. pp. 38- – 40. ISBN 9780226774947.</ref> Полигенизмът биле популярен най-вече през 19. век, и противоречията около него кулминираликулминират по време на [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]], със създаването на Лондонското антропологично дружество, което се противопоставялопротивопоставя на аболиционисткото[[аболиционист]]кото Етноложко дружество.<ref>Desmond, Adrian; Moore, James (2009), Darwin's sacred cause: how a hatred of slavery shaped Darwin's views on human evolution, Allen Lane, Penguin Books, pp. 332–341332 – 341, ISBN 9781846140358</ref>▼
 
▲В последните две десетилетия на 18. век се развил [[полигенизъм|полигенизмът]], вярването че различните раси са еволюирали отделно една от друга на различни континенти и че нямат общ прародител. <ref>Stocking, George W. (1968). Race, Culture and Evolution: Essays in the History of Anthropology. University of Chicago Press. pp. 38-40. ISBN 9780226774947.</ref> Полигенизмът бил популярен най-вече през 19. век, и противоречията около него кулминирали по време на [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]], със създаването на Лондонското антропологично дружество, което се противопоставяло на аболиционисткото Етноложко дружество.<ref>Desmond, Adrian; Moore, James (2009), Darwin's sacred cause: how a hatred of slavery shaped Darwin's views on human evolution, Allen Lane, Penguin Books, pp. 332–341, ISBN 9781846140358</ref>
 
== Съвременен дебат ==
 
=== Еволюционни модели ===
В средата на [[1990-те]] години се поставя въпросът дали еволюционни модели могат да обосноват или отхвърлят разделянето на човешкия вид на няколко раси, т.е. дали еволюционните модели предполагат някакво разделение на вида ''Homo sapiens''.<ref>Lieberman, Leonard; Jackson, Fatimah Linda C. (1995). "[http://dx.doi.org/10.1525%2Faa.1995.97.2.02a00030 Race and Three Models of Human Origins]". ''American Anthropologist'' '''97''' (2): 231–242231 – 242.</ref>▼
 
Хората, които населяват днес Земята, принадлежат всички на вида ''Homo sapiens'', и по-точно, към подвида ''Homo sapiens sapiens''. ''Homo sapiens sapiens'' не са първите ''homininae'': Първиятпървият вид от рода ''[[Хора|Homo]]'' е ''[[Homo habilis]]'', за когото се предполага, че е еволюирал в източна[[Източна Африка]] преди около 2 милиона години, и че представители от този вид са населявали различни части от Африка за относително кратко време. ''[[Homo erectus]]'' се предполага да е еволюирал преди 1,8 милиона години, и преди 1,5 милиона години се е разпространил в [[Европа]] и [[Азия]]. Голямото мнозинство от антрополозите[[антрополози]]те смятат, че именно от ''Homo erectus'' (в широк смисъл, или ''[[Homo ergaster]]'') е произлязъл и ''Homo sapiens''<ref>Camilo J. Cela-Conde and Francisco J. Ayala. 2007. Human Evolution Trails from the Past Oxford University Press p. 195</ref><ref>Lewin, Roger. 2005. Human Evolution an illustrated introduction. Fifth edition. p. 159. Blackwell</ref>. Също така, мнозинството от антрополозите смятат, че ''Homo sapiens'' са еволюирали в източнаИзточна Африка и постепенно са заместили напълно ''Homo erectus'' в Европа и Азия (както гласи моделът [[Излизане от Африка|„Излизане от Африка]]“).▼
▲В средата на 1990-те години се поставя въпросът дали еволюционни модели могат да обосноват или отхвърлят разделянето на човешкия вид на няколко раси, т.е. дали еволюционните модели предполагат някакво разделение на вида ''Homo sapiens''.<ref>Lieberman, Leonard; Jackson, Fatimah Linda C. (1995). "[http://dx.doi.org/10.1525%2Faa.1995.97.2.02a00030 Race and Three Models of Human Origins]". ''American Anthropologist'' '''97''' (2): 231–242.</ref>
 
▲Хората, които населяват днес Земята, принадлежат всички на вида ''Homo sapiens'', и по-точно, към подвида ''Homo sapiens sapiens''. ''Homo sapiens sapiens'' не са първите ''homininae'': Първият вид от рода ''[[Хора|Homo]]'' е ''[[Homo habilis]]'', за когото се предполага, че е еволюирал в източна Африка преди около 2 милиона години, и че представители от този вид са населявали различни части от Африка за относително кратко време. ''[[Homo erectus]]'' се предполага да е еволюирал преди 1,8 милиона години, и преди 1,5 милиона години се е разпространил в Европа и Азия. Голямото мнозинство от антрополозите смятат, че именно от ''Homo erectus'' (в широк смисъл, или ''[[Homo ergaster]]'') е произлязъл и ''Homo sapiens''<ref>Camilo J. Cela-Conde and Francisco J. Ayala. 2007. Human Evolution Trails from the Past Oxford University Press p. 195</ref><ref>Lewin, Roger. 2005. Human Evolution an illustrated introduction. Fifth edition. p. 159. Blackwell</ref>. Също така, мнозинството от антрополозите смятат, че ''Homo sapiens'' са еволюирали в източна Африка и постепенно са заместили напълно ''Homo erectus'' в Европа и Азия (както гласи моделът [[Излизане от Африка]]).
 
=== Генетични вариации в популациите ===
През [[1972]] г, Ричард Люонтин публикува изследване на генетичните различия в голяма група хора. Резултатите от изследването показват, че 85,4% от генетичните различия между хора са в рамките на определена популация, 8,3% са между популации в рамките на предварително дефинирани расови групи и 6,3% се наблюдават само между хора от различни раси. <ref>Risch, Neil; Burchard, Esteban; Ziv, Elad; Tang, Hua (2002). "[https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12184798 Categorization of humans in biomedical research: genes, race and disease.]". Genome Biology 3 (7): comment2007.1</ref> Такива резултати означават, че расово разделение между хората на генетична основа не може да бъде направено, без голяма относителна статистическа грешка при причисляването на един индивид към една или друга раса. Люонтин заключава, че понятието ''раса'' при хората няма генетичен и таксономичен смисъл. Твърдението на Люонтин е критикувано през [[2003]] г. от Едуардс, който показва, че тази статистическа грешка може да бъде намалена, ако се разглежда не просто честотата на проявяване на даден алел в даден [[локус (генетика)|локус]], ами се разглежда честотата на проявяване на даден алел на всички локуси едновременно. Уайтърспун и съавтори отбелязват, че това не променя първоначалното заключение на Люонтин, тъй като няма противоречие между това индивиди да бъдат причислявани към една или друга расова група, според произволна дефиниция за расова група, и това да могат да бъдат намерени два индивида от две различни расови групи, които да имат по-голяма генетична прилика от произволно избрани два индивида от една и съща расова група. <ref>Witherspoon, D. J.; Wooding, S.; Rogers, A. R.; Marchani, E. E.; Watkins, W. S.; Batzer, M. A.; Jorde, L. B. (2007). "[http://dx.doi.org/10.1534%2Fgenetics.106.067355 Genetic Similarities Within and Between Human Populations]". ''Genetics'' '''176''' (1): 351–9351 – 9. </ref> С други думи, че макар и индивиди да могат да бъдат причислявани към една или друга расова група, по произволна дефиниция за расова група (например, цвят на кожата и т.н.), ако вземем индивид от коя да е расова група, винаги може да се намери индивид от различна расова група, с който първият индивид има по-голямо генетично сходство от всички други представители на своята расова група.▼
 
По същата логика, антрополози като Джонатан Маркс и [[философи]] като Джонатан Каплан и Расмус Уинтър отбелязват, че макар и расовите групи, дефинирани според цвета на кожата, да са средностатистически различни една от друга, това не означава, че тази дефиниция е най-точната дефиниция за расова група, <ref>Kaplan, Jonathan Michael, Winther, Rasmus Grønfeldt (2012). [http://philpapers.org/archive/KAPPOA.14.pdf Prisoners of Abstraction? The Theory and Measure of Genetic Variation, and the Very Concept of 'Race'] ''Biological Theory'' '''7'''</ref> т.е. че винаги могат да се дефиниран расови групи, статистически различни една от друга, по критерии различни от цвят на кожата и други използвани в исторически план дефиниции за расова група.▼
▲През 1972, Ричард Люонтин публикува изследване на генетичните различия в голяма група хора. Резултатите от изследването показват, че 85,4% от генетичните различия между хора са в рамките на определена популация, 8,3% са между популации в рамките на предварително дефинирани расови групи и 6,3% се наблюдават само между хора от различни раси. <ref>Risch, Neil; Burchard, Esteban; Ziv, Elad; Tang, Hua (2002). "[https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12184798 Categorization of humans in biomedical research: genes, race and disease.]". Genome Biology 3 (7): comment2007.1</ref> Такива резултати означават, че расово разделение между хората на генетична основа не може да бъде направено, без голяма относителна статистическа грешка при причисляването на един индивид към една или друга раса. Люонтин заключава, че понятието ''раса'' при хората няма генетичен и таксономичен смисъл. Твърдението на Люонтин е критикувано през 2003 от Едуардс, който показва, че тази статистическа грешка може да бъде намалена, ако се разглежда не просто честотата на проявяване на даден алел в даден [[локус (генетика)|локус]], ами се разглежда честотата на проявяване на даден алел на всички локуси едновременно. Уайтърспун и съавтори отбелязват, че това не променя първоначалното заключение на Люонтин, тъй като няма противоречие между това индивиди да бъдат причислявани към една или друга расова група, според произволна дефиниция за расова група, и това да могат да бъдат намерени два индивида от две различни расови групи, които да имат по-голяма генетична прилика от произволно избрани два индивида от една и съща расова група. <ref>Witherspoon, D. J.; Wooding, S.; Rogers, A. R.; Marchani, E. E.; Watkins, W. S.; Batzer, M. A.; Jorde, L. B. (2007). "[http://dx.doi.org/10.1534%2Fgenetics.106.067355 Genetic Similarities Within and Between Human Populations]". ''Genetics'' '''176''' (1): 351–9. </ref> С други думи, че макар и индивиди да могат да бъдат причислявани към една или друга расова група, по произволна дефиниция за расова група (например, цвят на кожата и т.н.), ако вземем индивид от коя да е расова група, винаги може да се намери индивид от различна расова група, с който първият индивид има по-голямо генетично сходство от всички други представители на своята расова група.
 
▲По същата логика, антрополози като Джонатан Маркс и философи като Джонатан Каплан и Расмус Уинтър отбелязват, че макар и расовите групи, дефинирани според цвета на кожата, да са средностатистически различни една от друга, това не означава, че тази дефиниция е най-точната дефиниция за расова група, <ref>Kaplan, Jonathan Michael, Winther, Rasmus Grønfeldt (2012). [http://philpapers.org/archive/KAPPOA.14.pdf Prisoners of Abstraction? The Theory and Measure of Genetic Variation, and the Very Concept of 'Race'] ''Biological Theory'' '''7'''</ref> т.е. че винаги могат да се дефиниран расови групи, статистически различни една от друга, по критерии различни от цвят на кожата и други използвани в исторически план дефиниции за расова група.
 
=== Подвидове ===
В началото на 20. век, множество антрополози са приемалиприемат за даденост твърдението, че съществуват биологически отделени раси, и че дадена раса съответства точно на определени лингвистични, културни и социални групи, и са прилагали наприлагат това схващане в областта на [[евгеника]]та, заедно с друго схващане, което днес се нарича [[научен расизъм]]. <ref>Currell, Susan; Cogdell, Christina (2006). Popular Eugenics: National Efficiency and American Mass Culture in The 1930s. Athens, OH: Ohio University Press. p. 203. ISBN 082141691X.</ref>▼
 
Развитието и ексцесиите на [[нацистка евгеника|нацистката евгеника]] преди и по време на [[Втората световна война]] показват липсата на научна достоверност на расовата теория. Започват и първите съмнения по отношение на обосновката на понятието ''раса'', които завършват с това мнозинството от [[Биология|биолозите]] и антрополозите да отхвърлят термина ''раса'' като несъответстващ на научно обосновано разделяне на хората на расови групи. <ref>Cravens, Hamilton (2010). "What„What's New in Science and Race since the 1930s?: Anthropologists and Racial Essentialism"Essentialism“. The Historian 72 (2): 299.</ref>▼
▲В началото на 20. век, множество антрополози са приемали за даденост твърдението, че съществуват биологически отделени раси, и че дадена раса съответства точно на определени лингвистични, културни и социални групи, и са прилагали на това схващане в областта на [[евгеника]]та, заедно с друго схващане, което днес се нарича [[научен расизъм]]. <ref>Currell, Susan; Cogdell, Christina (2006). Popular Eugenics: National Efficiency and American Mass Culture in The 1930s. Athens, OH: Ohio University Press. p. 203. ISBN 082141691X.</ref>
 
Първите, оспориликоито оспорват съществуването на отделни раси, на емпирична основа, са антрополозите [[Франц Боас]], който доказва, че фенотипната изменчивост се дължи на фактори от околната среда,<ref>Smedley, Audrey (2002). "Science„Science and the Idea of Race: A Brief History"History“. In Jefferson M. Fish. Race and Intelligence: Separating Science from Myth. Mahwah, NJ: Lawrence Erlbaum Associates. p. 172. ISBN 0805837574.</ref> и [[Ашли Монтагю]], който се основава на заключения от областта на [[Генетика|генетиката]].<ref>Marks, Jonathan (2002). "Folk„Folk Heredity"Heredity“. In Jefferson M. Fish. Race and Intelligence: Separating Science from Myth. Mahwah, NJ: Lawrence Erlbaum Associates. p. 98. ISBN 0805837574.</ref> [[Едуард Уилсън]] пък оспорва понятието ''раса'' на общи основания от гледна точка на теорията за [[класификация на организмите]] и отхвърля твърдението, че ''раса'' е еквивалентно на ''подвид''. Според [[Джонатан Маркс]]: <ref>Marks, J (1995). Human biodiversity: genes, race, and history. New York: Aldine de Gruyter. ISBN 0-585-39559-4.</ref>▼
▲Развитието и ексцесиите на [[нацистка евгеника|нацистката евгеника]] преди и по време на [[Втората световна война]] показват липсата на научна достоверност на расовата теория. Започват и първите съмнения по отношение на обосновката на понятието ''раса'', които завършват с това мнозинството от биолозите и антрополозите да отхвърлят термина ''раса'' като несъответстващ на научно обосновано разделяне на хората на расови групи. <ref>Cravens, Hamilton (2010). "What's New in Science and Race since the 1930s?: Anthropologists and Racial Essentialism". The Historian 72 (2): 299.</ref>
 
{{цитат|Към 1970-те стана ясно, (1) че повечето различия между хората са културно дефинирани; (2) че това, което не е културно дефинирано е полиморфично, тоест, че се наблюдава в различна степен в различни групи; (3) че това, което не е културно или полиморфно е екологично&nbsp;— – тоест, че тези различия варират постепенно с географското положение на популацията и (4) че всички останали различия − тези, които не са нито културни, нито полиморфни, нито екологични − са всъщност много малки. </p>▼
▲Първите, оспорили съществуването на отделни раси, на емпирична основа, са антрополозите [[Франц Боас]], който доказва, че фенотипната изменчивост се дължи на фактори от околната среда,<ref>Smedley, Audrey (2002). "Science and the Idea of Race: A Brief History". In Jefferson M. Fish. Race and Intelligence: Separating Science from Myth. Mahwah, NJ: Lawrence Erlbaum Associates. p. 172. ISBN 0805837574.</ref> и [[Ашли Монтагю]], който се основава на заключения от областта на генетиката.<ref>Marks, Jonathan (2002). "Folk Heredity". In Jefferson M. Fish. Race and Intelligence: Separating Science from Myth. Mahwah, NJ: Lawrence Erlbaum Associates. p. 98. ISBN 0805837574.</ref> [[Едуард Уилсън]] пък оспорва понятието ''раса'' на общи основания от гледна точка на теорията за [[класификация на организмите]] и отхвърля твърдението, че ''раса'' е еквивалентно на ''подвид''. Според [[Джонатан Маркс]]: <ref>Marks, J (1995). Human biodiversity: genes, race, and history. New York: Aldine de Gruyter. ISBN 0-585-39559-4.</ref>
 
▲{{цитат|Към 1970-те стана ясно, (1) че повечето различия между хората са културно дефинирани; (2) че това, което не е културно дефинирано е полиморфично, тоест, че се наблюдава в различна степен в различни групи; (3) че това, което не е културно или полиморфно е екологично&nbsp;— тоест, че тези различия варират постепенно с географското положение на популацията и (4) че всички останали различия − тези, които не са нито културни, нито полиморфни, нито екологични − са всъщност много малки. </p>
Така се оформи консенсус след антрополозите и генетиците, че ''раси'', така, както ги разбираше предното поколение&nbsp;– като описващи на големи, дискретни, географски отделени, генофондове − всъщност не съществуват.}}
 
Уилям Бойд, към средата на 20. век, дефинира раса като „''Популация, която се различава от друга популация, по отношение на честотата, с която в нея се наблюдава един или друг ген. Въпрос на произволна дефиниция е кои, и колко, локуси ще приемем за значимо 'съзвездие'''“. <ref>Boyd, William C. (1950). Genetics and the races of man: an introduction to modern physical anthropology. Boston: Little, Brown and Company. p. 207.</ref> Ленърд Либерман и Родни Кърк отбелязват, че „''големият проблем на такива твърдения е, че ако определен ген може да служи за разграничаването на една раса от друга, то тогава броят на расите е равен на броя на двойките, които се възпроизвеждат''“.<ref>Lieberman, Leonard; Kirk, Rodney (1997). "Teaching„Teaching About Human Variation: An Anthropological Tradition for the Twenty-first Century"Century“. In Rice, Patricia; Kottak, Conrad Phillip; White, Jane G.; Richard H. Furlow. The Teaching of Anthropology: Problems, Issues, and Decisions. Mayfield Pub. p. 195. ISBN 1-55934-711-2.</ref> Стивън Молнар добавя, че като се отчете и фактът, че честотата на проявяване на различни гени варира с местоживеенето на индивида, и че пространствените вариации на тези честоти са различни за различните гени, то за да се задоволи дефиниция на раса като популация с по-голяма честота на проявяване на даден сбор от гени трябва непрекъснато да се дефинират нови и нови раси, което прави така дефинираното понятие ''раса'' безполезно. <ref>Molnar, Stephen (1992). Human variation: races, types, and ethnic groups. Englewood Cliffs, N.J: Prentice Hall. ISBN 0-13-446162-2.</ref> В същия ред на мисли, едно от заключенията на [[Проект „Човешки геном“|проекта „Човешки геном“]] гласи: „''Ако от няколко поколения, хора живеят в същия географски регион, то те могат да имат някои общи алели, но не се намира нито един алел, който да е общ за всички членове на такава група, нито пък да не се среща при представители от друга група''“. <ref>Human Genome Project (2003). "Human„Human Genome Project Information: Minorities, Race, and Genomics"Genomics“. U.S. Department of Energy(DOE)-Human Genome Program.</ref> Така от гледна точка на генетиката, цветът на кожата, и други характеристики, използвани в миналото да се дефинират отделни раси, не са съществен критерий за разделянето на хората на раси. Със същата адекватност, хората могат да бъдат разделени на раси според проявата на всеки друг [[ген -]] – например, по цвят на косата или цвят на очите.
 
== Расата като социална конструкция ==
След като физическите антрополози и еволюционните биолози спират да говорят за ''раси'', а за обозначаване на наблюдаваните генетични разлики, започват да се използват термини като ''популация'', то и историците, културните антрополози и социолозите преосмислят расите и предефинират термина ''раса'' като обозначаващ културна категория или [[социална конструкция]]−като − като начин, по който хора идентифицират себе си или други групи. Терминът ''раса'' често е заместван с ''етническа принадлежност'' в социалните науки, за обозначаване на хора, самоопределящи се като принадлежащи към една или друга социална група&nbsp;— – като подобни групи често са съставени от хора споделящи обща култура, потекло и история. Покрай емпиричните и идеологични проблеми с понятието ''раса'' след [[Втората световна война]], еволюционните биолози и социолозите отделят особено внимание на опасностите за това вярвания относно ''раси'' да бъдат използвани, за да оправдаят дискриминации, апартрейди, робства и геноциди. Това самоподлагане на съмнение на знанията за расовите групи получава силен тласък през [[1960-те]] години, с [[Движение за граждански права в САЩ|движението за [[граждански права]] в Съединените щати и с образуването на множество анти-колониални движениедвижения в колониалния свят. Това помогнало за осъзнаване на факта, че вярването че понятието ''раса'', смятано като отговарящо на някаква обективна реалност, е било наложено, за да оправдае различие в социалните функции на различни групи с произволно дефинирано разделение.<ref>Gordon, Milton Myron (1964). ''Assimilation in American life: the role of race, religion, and national origins''. Oxford: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-500896-8.</ref>▼
 
[[Крейг Вентър]] и [[Франсис Колинс]] от [[Национален здравен институт|Националния здравен институт]], изследват резултатните данни от [[Проект „Човешки геном“|картата на човешкия геном]] с цел да изучат вариациите в човешкия [[генофонд]]. Вентър установява, че генетичните различия сред хората между 1−3% (вместо 1%, колкото се е предполагало дотогава), и че видът на различията не подкрепя хипотезата за генетично дефиниране на расите. Вентър обобщава релевантните към темата резултати от проекта „Човешки геном“ по следния начин:▼
▲След като физическите антрополози и еволюционните биолози спират да говорят за ''раси'', а за обозначаване на наблюдаваните генетични разлики започват да се използват термини като ''популация'', то и историците, културните антрополози и социолозите преосмислят расите и предефинират термина ''раса'' като обозначаващ културна категория или [[социална конструкция]]−като начин, по който хора идентифицират себе си или други групи. Терминът ''раса'' често е заместван с ''етническа принадлежност'' в социалните науки, за обозначаване на хора, самоопределящи се като принадлежащи към една или друга социална група&nbsp;— като подобни групи често са съставени от хора споделящи обща култура, потекло и история. Покрай емпиричните и идеологични проблеми с понятието ''раса'' след [[Втората световна война]] еволюционните биолози и социолозите отделят особено внимание на опасностите за това вярвания относно ''раси'' да бъдат използвани, за да оправдаят дискриминации, апартрейди, робства и геноциди. Това самоподлагане на съмнение на знанията за расовите групи получава силен тласък през 1960-те, с [[Движение за граждански права в САЩ|движението за граждански права]] в Съединените щати и с образуването на множество анти-колониални движение в колониалния свят. Това помогнало за осъзнаване на факта, че вярването че понятието ''раса'', смятано като отговарящо на някаква обективна реалност, е било наложено за да оправдае различие в социалните функции на различни групи с произволно дефинирано разделение.<ref>Gordon, Milton Myron (1964). ''Assimilation in American life: the role of race, religion, and national origins''. Oxford: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-500896-8.</ref>
{{цитат|Расата е социална концепция. Не е научна. Няма ярки разделителни линии (които да излизат на преден план), които да отделят геномите на хората на тази планета.}}. ▼
 
▲[[Крейг Вентър]] и [[Франсис Колинс]] от [[Национален здравен институт|Националния здравен институт]], изследват резултатните данни от [[Проект „Човешки геном“|картата на човешкия геном]] с цел да изучат вариациите в човешкия генофонд. Вентър установява, че генетичните различия сред хората между 1−3% (вместо 1%, колкото се е предполагало дотогава), и че видът на различията не подкрепя хипотезата за генетично дефиниране на расите. Вентър обобщава релевантните към темата резултати от проекта „Човешки геном“ по следния начин:
▲{{цитат|Расата е социална концепция. Не е научна. Няма ярки разделителни линии (които да излизат на преден план), които да отделят геномите на хората на тази планета.}}.
{{цитат|Когато се опитаме да използваме науката, за да категоризираме социалните различия, цялата работа пропада.}}
 
По думите на Катя Меровач, расата е „''човешко изобретение, чиито критерии за диференциация не на нито универсални, нито вечни, а винаги са били използвани за да се борави с различието''“.<ref>^ Mevorach, Katya Gibel (2007). "[http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1525/ae.2007.34.2.238/abstract Race, racism, and academic complicity]". ''American Ethnologist'' '''34''': 238.</ref>. Антрополози като Меровач и Стефан Палмие<ref name="Palmie" /> настояват, че именно употребата на думата ''раса'' трябва да бъде изследвана и че биологията няма как да обясни как хората възприемат идеята за раси, а за това трябва да изследваме историята и социалните връзки.
 
Имани Пени, от Центъра за афроамерикански изследвания на [[Принстънския университет]] има съществен принос за дефинирането на понятието ''раса'' в Съединените щати. Трудовете на Пени акцентират върху субективното усещане за расови различия. По думите на Пени расите са „''резултат от социални обстоятелства и политически решения''“ и че „''расата е повече нещо, което се случва, отколкото нещо, което е там от самото начало. Това е нещо динамично, но в него няма обективна истина''“.<ref>Imani Perry, More Beautiful and More Terrible: The Embrace and Transcendence of Racial Inequality in the United States (New York, NY: New York University Press, 2011), 24.</ref>
 
=== Раса и етнос ===
Различията между раса и етнос отдългоот дълго са въпрос на спорове. Често се приема, че етносът съответства на културната идентичност на група в национална държава, докато раса се твърди че е биологична и културна категория, съответстваща на понятие за превъзходство на една група над друга. Антрополози, като Раман Гросфугел, обясняват че расовата и етническата идентичност са една и съща концепция и че двете понятия не могат да бъдат използвани отделно като автономни категории. <ref>Grosfoguel, Ramán (September 2004). "Race„Race and Ethnicity or Racialized Ethnicities? Identities within Global Coloniality"Coloniality“. ''Ethnicities''. 315- – 336 '''4''' (3).</ref>▼
 
▲Различията между раса и етнос отдълго са въпрос на спорове. Често се приема, че етносът съответства на културната идентичност на група в национална държава, докато раса се твърди че е биологична и културна категория, съответстваща на понятие за превъзходство на една група над друга. Антрополози, като Раман Гросфугел, обясняват че расовата и етническата идентичност са една и съща концепция и че двете понятия не могат да бъдат използвани отделно като автономни категории. <ref>Grosfoguel, Ramán (September 2004). "Race and Ethnicity or Racialized Ethnicities? Identities within Global Coloniality". ''Ethnicities''. 315-336 '''4''' (3).</ref>
 
=== Европейски съюз ===
{{цитат|Европейският съюз отхвърля всички теории, които се опитват да определят съществуването на отделни човешки раси|Директива 2000/43/ЕО на Съвета на Европейския съюз<ref name="euc">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:32000L0043:bg:HTML |заглавие=Директива 2000/43/ЕО на Съвета на Европейския съюз |достъп_дата=28 декември 2012 |автор= |съавтори= |дата= |формат= |издател=Официален вестник на ЕС n° L 180 , 19/07/2000 стр. 0022 - – 0026 |език=}}</ref>}}
 
[[Европейски съюз|Европейският съюз]] използва термините ''расов произход'' и ''етнически произход'' като синоними в официалните си документи. Когато термините ''раса'' или ''расов произход'' биват използвани в официални документи на ЕС, това е с уточнението, че от тяхното използване не следва признаването на никакви расови теории. <ref name="euc" /><ref>[http://www.humanrights.is/human-rights-and-iceland/equality--non-discrimination/ European Union Directives on the Prohibition of Discrimination] Icelandic Human Rights Centre</ref> В разнообразния културен контекст на Европа, ''народност'', ''етнос'' и ''етнически произход'' са понятия, които имат много по-малка идеологическа натовареност от ''раса'' и ''расов произход''. В някои държави се правят силни асоциации между употребата на понятието ''раса'' и приемането на расистки закони пред 1930-те и 1940-те от [[нацизъм|нацистките]] и [[фашизъм|фашистки]] режими. През [[1996]] г., [[Съвет на ЕС|Съветът на ЕС]] приема [[резолюция]], с която се утвърждава, че „терминът следва да се избягва във всички официални документи“.<ref>[http://fds.oup.com/www.oup.com/pdf/13/9780199297849_chapter1.pdf Mark Bell Racism and Equality in the European Union] Oxford University Press, publication date: 2009, Print ISBN 9780199297849</ref>
 
==== Франция ====
След Втората световна война силно се повишава етническото разнообразие във [[Франция]]. По различни оценки, около 3 000 000 души във Франция се самоопределят или традиционно биват определяни като принадлежащи на малцинствени расови групи. Въпреки че това е много по-малко от този процент в САЩ (15−20%, според това как биват категоризирани [[латиноамериканци]]те) е достатъчно, за да постави въпроса в политическия дневен ред на страната. Спецификата на френската политика по този въпрос, което я различава от страни като САЩ, [[Великобритания]] и [[Нидерландия]], е че политиките по въпроса с малцинствените етнически групи не споменават изрично цвета на кожата в свързаните с тях текстове. Вместо това, когато се разглежда въпроса за социални неравенства, се използват географски и [[Класа|класови]] критерии. В началото на 70-те години на ХХ в. във Франция са приети закони и разпоредби срещу расизма, най-вече що се отнася до [[речРеч на омразатаомраза|речта на омразата]], които дават по-голяма защита от съответните закони и разпоредби в други държави. За сметка на това, във Франция отделните хора са много по-малко защитени от проблеми, свързани с дискриминация при търсене на работа, квартира и по отношение на предоставяне на някои услуги. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.brookings.edu/research/articles/2001/05/france-bleich |заглавие=Race Policy in France |достъп_дата=29 декември 2012 |автор=Erik Bleich |съавтори= |дата=1 май 2012 |формат=pdf |издател=Middlebury College |език=en}}</ref>▼
 
▲След Втората световна война силно се повишава етническото разнообразие във Франция. По различни оценки, около 3 000 000 души във Франция се самоопределят или традиционно биват определяни като принадлежащи на малцинствени расови групи. Въпреки че това е много по-малко от този процент в САЩ (15−20%, според това как биват категоризирани [[латиноамериканци]]те) е достатъчно за да постави въпроса в политическия дневен ред на страната. Спецификата на френската политика по този въпрос, което я различава от страни като САЩ, Великобритания и Нидерландия, е че политиките по въпроса с малцинствените етнически групи не споменават изрично цвета на кожата в свързаните с тях текстове. Вместо това, когато се разглежда въпроса за социални неравенства, се използват географски и [[Класа|класови]] критерии. В началото на 70-те години на ХХ в. във Франция са приети закони и разпоредби срещу расизма, най-вече що се отнася до [[реч на омразата|речта на омразата]], които дават по-голяма защита от съответните закони и разпоредби в други държави. За сметка на това, във Франция отделните хора са много по-малко защитени от проблеми, свързани с дискриминация при търсене на работа, квартира и по отношение на предоставяне на някои услуги. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.brookings.edu/research/articles/2001/05/france-bleich |заглавие=Race Policy in France |достъп_дата=29 декември 2012 |автор=Erik Bleich |съавтори= |дата=1 май 2012 |формат=pdf |издател=Middlebury College |език=en}}</ref>
 
=== Съединени американски щати ===
Имигранти[[Имигрант]]и са влизали в САЩ от всички краища на Европа, Азия и Африка. Там те са се смесили както помежду си, така и с коренното население на [[Америка]]. Днес значителна част от хората, които се определят като [[афроамериканци]], имат поне един европейски предшественик, а много самоопределящи се като европейски американци&nbsp;— – поне един африкански или индиански предшественик.▼
 
Още от основаването на САЩ коренното американско население (индианците), афроамериканците и европейските американци са билибиват категоризирани в различни раси. Опитите да се проследят смесванията на така дефинираните расови групи довелодовежда до въвеждането на понятия като ''[[мулат]]'', ''[[метис]]'' и ''[[квартерон]]''. Критериите за причисляване към една или друга расова група започнализапочват да си противоречат още от 19. век. По време на [[Реконструкция на юга|Реконструкцията на юга]], за „''[[негър]]''“ започнализапочват да считат всеки човек, за който се знае че има и „една капка черна кръв“. Към началото на 20. век, това билое масова практика в повечето щати. Американските индианци пък билибиват определяни според техния процент „индианска кръв“ (наричана {{lang-en|blood quantum}}). С това понятие са свързани и т.нар. „blood quantum laws“ − серия от закони, регламентиращи причисляването на хора към индианските племена и народи. За да бъде категоризиран човек като „бял“ е трябвало той да има „чист бял“ произход.<ref name="Graves" />▼
▲Имигранти са влизали в САЩ от всички краища на Европа, Азия и Африка. Там те са се смесили както помежду си, така и с коренното население на Америка. Днес значителна част от хората, които се определят като афроамериканци, имат поне един европейски предшественик, а много самоопределящи се като европейски американци&nbsp;— поне един африкански или индиански предшественик.
 
Провежданите на всяко десетилетие [[Преброяване на населението на САЩ|преброявания на населението в САЩ]] спомагат за категоризирането на хората в САЩ на расови групи. <ref>Nobles, Melissa (2000). ''Shades of citizenship: race and the census in modern politics''. Stanford, Calif: Stanford University Press. ISBN 0-8047-4059-3.</ref>▼
▲Още от основаването на САЩ коренното американско население (индианците), афроамериканците и европейските американци са били категоризирани в различни раси. Опитите да се проследят смесванията на така дефинираните расови групи довело до въвеждането на понятия като ''[[мулат]]'', ''[[метис]]'' и ''[[квартерон]]''. Критериите за причисляване към една или друга расова група започнали да си противоречат още от 19. век. По време на [[Реконструкция на юга|Реконструкцията на юга]], за „''[[негър]]''“ започнали да считат всеки човек, за който се знае че има и „една капка черна кръв“. Към началото на 20. век, това било масова практика в повечето щати. Американските индианци пък били определяни според техния процент „индианска кръв“ (наричана {{lang-en|blood quantum}}). С това понятие са свързани и т.нар. „blood quantum laws“ − серия от закони, регламентиращи причисляването на хора към индианските племена и народи. За да бъде категоризиран човек като „бял“ е трябвало той да има „чист бял“ произход.<ref name="Graves" />
 
Терминът ''Hispanic'' възниква като [[етноним]] през 20. век с увеличаването на миграцията на работници от испаноговорящи държави в Америка към САЩ. Термините ''Latino'' и ''Hispanic'' се използват взаимозаменяемо. Към тази група биват причислявани хора, които по принцип биват причислявани и към други расови групи. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.whitehouse.gov/omb/fedreg/1997standards.html |заглавие=Revisions to the Standards for the Classification of Federal Data on Race and Ethnicity |достъп_дата=29 декември 2012 |автор= |съавтори= |дата=30 октомври 1997 |формат= |издател=Office of Management and Budget |език=en}}</ref>▼
▲Провежданите на всяко десетилетие [[Преброяване на населението на САЩ|преброявания на населението в САЩ]] спомагат за категоризирането на хората в САЩ на расови групи. <ref>Nobles, Melissa (2000). ''Shades of citizenship: race and the census in modern politics''. Stanford, Calif: Stanford University Press. ISBN 0-8047-4059-3.</ref>
 
▲Терминът ''Hispanic'' възниква като [[етноним]] през 20. век с увеличаването на миграцията на работници от испаноговорящи държави в Америка към САЩ. Термините ''Latino'' и ''Hispanic'' се използват взаимозаменяемо. Към тази група биват причислявани хора, които по принцип биват причислявани и към други расови групи. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.whitehouse.gov/omb/fedreg/1997standards.html |заглавие=Revisions to the Standards for the Classification of Federal Data on Race and Ethnicity |достъп_дата=29 декември 2012 |автор= |съавтори= |дата=30 октомври 1997 |формат= |издател=Office of Management and Budget |език=en}}</ref>
 
=== Бразилия ===
[[Image:Redenção.jpg|thumb|190px|"Redenção„Redenção do Can"Can“ (1895), картина, показваща бразилско семейство. Всяко поколение е с различен цвят на кожата.]]
Етническият състав на [[Бразилия]] и фенотипните характеристики на населението често биват цитирани като пример за това, че концепцията за ''раса'' е социална конструкция и че представите за това какво е ''раса'' варират от общество на общество. Най-късно от 20. век насам, бразилското общество се характеризира с липсата на ясно очертани расови категории. Противно на правната практика в САЩ през 19. век, за категоризиране като „не-бели“ на индивиди с най-малко един родител с „не-бял“ произход, в Бразилия расовата принадлежност никога не е била определяна по подобни правила. Новородените бразилски деца не са били автоматично причислявалипричислявани към расовата категория на родителите си, а броят расови категории, към които човек е възможно човек да бъде причислен са повече на брой. <ref>Harris, Marvin (1980). Patterns of race in the Americas. Westport, Conn: Greenwood Press. ISBN 0-313-22359-9.</ref> Това позволява различни членове на едно семейство, или дори различни деца на едни родители, да бъдат причислявани към различни расови категории. <ref>Parra et al. [http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC140919/#id2601616 Color and genomic ancestry in Brazilians]</ref> Съществуват дузина расови категории, които съответстват на всички възможни комбинации от цвят на косата, структура на косата, цвят на очите, цвят на кожата. Така понятието ''раса'' в Бразилия описва повече външния вид, отколкото етническото наследство и всъщност цветът на кожата не е добър индикатор за каквато и да е принадлежност. Това е така, понеже само няколко гена са отговорни за външния вид на човека; човек, който, например в Европа, традиционно бива определен като „черен“, може да има предимно европейски предшественици от човек с бяла кожа. <ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/americas/6284806.stm BBC delves into Brazilians' roots ]</ref> Сложността на расовите категории в бразилското общество свидетелства за високата степен на смесване на различните расови групи. Въпреки това, в бразилското общество продължава да се наблюдава [[корелация]], макар и не абсолютна, между расови категории и [[социален статус]]. Тези социоикономически фактори са важни за расовите групи, които не могат да бъдат определени като представители на бедна или богата прослойка по общо правило. Така например някои представители на расовата категория [[парду]], биват възприемани като „бели“ или „черни”„черни“ според социалния им статус: по-богатите пардуси биват възприемани като „по-бели”бели“. <ref>Levine-Rasky, Cynthia. 2002. "Working through whiteness: international perspectives. SUNY Press (p. 73) ""Money whitens" If any phrase encapsulates the association of whiteness and the modern in Latin America, this is it. It is a cliché formulated and reformulated throughout the region, a truism dependant upon the social experience that wealth is associated with whiteness, and that in obtaining the former one may become aligned with the latter (and vice versa)"."</ref>
 
=== Понятието ''раса'' в правораздаването ===
В Съединените щати, практиката „расово профилиране“ е определена като противоконституционна от [[Върховен съд на САЩ|Върховния съд]] и като нарушаваща основни [[граждански права]]. Макар и забранено в много държави, като САЩ, Франция и други, полицейските и правораздавателни органи ''[[де факто]]'' използват расово профилиране в работата си, което за много представлява [[институционализиран расизъм]]. Дългата история на злоупотреби с определяне на „расови“ принадлежности, както за привилегироване на едни групи, така и за дискриминиране на други, е от съществена важност в дебата за използване на фенотипни и генотипни характеристики, свързани с произволно дефинирани расови принадлежности, за описване както на жертви, така и на извършители на престъпления.▼
 
Сред лишените от свобода в САЩ има завишен брой афроамериканци и латиноси, брой завишен спрямо средния процент граждани със съответния етнически произход в страната. Мишел Аликзандър, автор на книгата ''New„New Jim Crow: Mass Incarceration in the Age of ColorblindnessColorblindness“ (2010)'', настоява че затворите не трябва да се разглеждат като места за изтърпяване на наказания. Те са и „най„''най-голямата мрежа от закони, правила, политики и нрави, които контролират хората с лепнат етикет 'престъпник'„престъпник“ както в затвора, така и извън него“него''“. <ref name="Alexander">Michelle Alexander, The New Jim Crow: Mass Incarceration in the Age of Colorblindness (New York, NY: The New Press, 2010), 13.</ref> За нея лишаването от свобода е „не„''не просто затварянето на хора зад реални решетки в реални затвори, но също така и зад виртуални решетки и виртуални затвори“затвори''“ − илюстрирайки третирането като второкласни граждани на групи, в които причислявани към малцинствени расови групи са свръхпредставени. Аликзандър сравнява съвременните учреждения за лишаване от свобода в САЩ ссъс [[Закони на Джим Кроу|законите на Джим Кроу]], посочвайки че и двете системи работят за разделяне на обществото на расови [[каста|касти]]. <ref name="Alexander" />▼
▲В Съединените щати, практиката „расово профилиране“ е определена като противоконституционна от Върховния съд и като нарушаваща основни [[граждански права]]. Макар и забранено в много държави, като САЩ, Франция и други, полицейските и правораздавателни органи ''де факто'' използват расово профилиране в работата си, което за много представлява [[институционализиран расизъм]]. Дългата история на злоупотреби с определяне на „расови“ принадлежности, както за привилегироване на едни групи, така и за дискриминиране на други, е от съществена важност в дебата за използване на фенотипни и генотипни характеристики, свързани с произволно дефинирани расови принадлежности, за описване както на жертви, така и на извършители на престъпления.
 
▲Сред лишените от свобода в САЩ има завишен брой афроамериканци и латиноси, брой завишен спрямо средния процент граждани със съответния етнически произход в страната. Мишел Аликзандър, автор на книгата ''New Jim Crow: Mass Incarceration in the Age of Colorblindness (2010)'', настоява че затворите не трябва да се разглеждат като места за изтърпяване на наказания. Те са и „най-голямата мрежа от закони, правила, политики и нрави, които контролират хората с лепнат етикет 'престъпник' както в затвора, така и извън него“. <ref name="Alexander">Michelle Alexander, The New Jim Crow: Mass Incarceration in the Age of Colorblindness (New York, NY: The New Press, 2010), 13.</ref> За нея лишаването от свобода е „не просто затварянето на хора зад реални решетки в реални затвори, но също така и зад виртуални решетки и виртуални затвори“ − илюстрирайки третирането като второкласни граждани на групи, в които причислявани към малцинствени расови групи са свръхпредставени. Аликзандър сравнява съвременните учреждения за лишаване от свобода в САЩ с [[Закони на Джим Кроу|законите на Джим Кроу]], посочвайки че и двете системи работят за разделяне на обществото на расови [[каста|касти]]. <ref name="Alexander" />
 
== Библиография ==
 
{{refbegin}}
* {{Anchor|AAA1998}} American Anthropological Association. (1998). American Anthropological Association Statement on "Race". Достъпно на http://www.aaanet.org/stmts/racepp.htm
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Раса“.