Поморавие: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 79:
Моравския говор е наричан от [[Вук Караджич]] „ресавско наречие“. Наименованието произлиза от названието на река [[Ресава]], най-големия десен приток на [[Велика Морава]]. [[Кръсте Мисирков]] намира, че големият реформатор и кодификатор на съвременния сръбски език с неувереност причислява ресавското наречие към сръбския език. Според сръбската научна терминология от началото на [[19 век]], не само езикът на македонците не се причислява към сръбския, а и езикът на населението от така наречената [[Стара Сърбия]], понятие включващо по-голямата част от Поморавието. Преди [[1878]] г., сръбските изследователи [[Милан Миличевич]] и [[Владимир Карич]], определят че, ресавското наречие заема по-големия дял от тогавашното [[Княжество Сърбия]] (и близо 2/3 от територията на [[Кралство Сърбия]] след 1878 г.).
 
{{факт|Основните различия на моравския говор от сръбския книжовен език са:
*наречието не различава дълги и кратки гласни звукове;
*подвижно (старо) ударение;
*старобългарското тъмно ''ъ'' е заменено от ''е'',''еа'',''я'', за разлика от сръбския където е ''йе'' и ''и'';
*загубени форми на спрежение и склонение (в сръбския съществуват), вследствие на което са се появили нови синтактични явления.|2016|2|25}}
 
{{факт|Въз основа на тези лингвистични особености, и редица други предимно историко-филологически аргументи, [[Кръсте Мисирков]] причислява моравските говори към крайните западнобългарски говори, т.е. определя ги за крайно западнобългарски.|2016|2|25}}
 
{{факт|[[Беньо Цонев]] и [[Стефан Младенов]] след [[Научната експедиция в Македония и Поморавието]] ([[1916]]), вече категорично застъпват тезата, че моравския говор е част от българската езикова територия. На същата позиция е и [[Стоян Романски]]. Особено полезна е информацията която дава [[Гаврил Занетов]], който в 1917 г. обикаля цялата долина на река Велика Морава и описва почти всички селища по произход на населението.|2016|2|25}} Резултатите са публикувани в книгата му „Населението по долината на река Велика Морава“, излязла в София през 1918 г.<ref>Гаврил Занетов: „Населението по долината на река Велика Морава“</ref> {{факт|Български диалектоложки атласи, изготвени след научната експедиция, включват моравските говори като западнобългарски диалекти. По време на експедицията от всички краища на Поморавието е събран непосредствено значителен по обем езиков материал за изследване.|2016|2|10}} Резултатите дават основание на всички изявени български учени по това време, да причислят моравския говор към българския език. <ref>Гаврил Занетов: „Българи на Морава“</ref>
 
{{факт|Другото наименование на моравските говори - [[левачки говор]], идва от името на Левачкия регион, намиращ се зад [[планина]]та [[Ухор]] - вляво от река Велика Морава.|2016|2|10}}
 
== Етнография ==
{{факт|Редом с най-важната особонност - езика, районът на Поморавието се отличава от останалите части на Сърбия, а именно - от [[Западна Сърбия]] и отвъддунавска или т.нар. [[Войводина]].|2016|2|10}}
 
=== Византийско-романски културен пояс ===
Важно е отбелязването на [[Милан Миличевич]], че: {{цитат|Първата керемида в Шумадия са донесли керемидарите и тухларите от Нишкия и Пиротски окръг.|}} Същото важи и за направата на кладенците в Шумадия. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]], стр. 148-160 |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>