Заряден картуз: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Литература: използване на параметрите на {{cite}}
м форматиране: 3x тире, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 1:
'''ЗарядeнЗаряден картуз''' – специална обвивка, направена от сурова коприна, тежка хартия и/или от хартия на основата на памук, лен, коприна и т.н. Използват се и текстилни ацетилцелулозни торби или направени от друга тъкан. Обикновено е с цилиндрична форма, в която е разположен [[метателен заряд|метателния заряд]] за [[артилерийски изстрел|артилерийски]] и [[минометен изстрел|минометни]] изстрели.
[[Файл:BL12inchCorditeCartridge63.5lbsDiagram.jpg|мини|Картуз за[[12" морско оръдие Mark IX|12 дюймово оръдие Mk.IX]]]]
Използването на зарядния картуз позволява предварителното окомплектоване на артилерийските изстрели и по този начин се повишава скорострелността на артилерията като цяло<ref name="СВЭ"/><ref name="ve"/><ref name="СВТ"/>. Артилерийския боеприпас, в който се използва се нарича разделно-картузен артилерийски изстрел, процеса на зареждане на съответното оръдие - – разделно или картузно зареждане, а самото артилерийско оръдие – картузно.
 
Зарядният картуз се използва от XVII век<ref name="ve" /><ref name="СВТ" />.
 
В Руската империя е въведен при Петър I <ref>Артиллерия // Советская военная энциклопедия. / ред. Н.В. Огарков. том 1. М., Воениздат, 1976. стр.272- – 288</ref> и первоначално се е изготвял от хартия, конопена, ленена или вълнена тъкан. Към началото на XX век се приготвял изключително от копринена тъкан, поради нейната устойчивост на молци, неразтягането и&#768; от тежестта на заряда и липсата на тлеещи остатъци след изстрел, които са изключително опасни за преждевремен изстрел в процеса на следващото зареждане.<ref name="СВЭ"/>
 
Текстилни картузи с барут се използвали и при монометите, в частност 120 мм полков миномет обр. 1938 г.. Те се закрепвали на опашката на мината, за да усилят заряда и съответно далекобойността и&#768;.<ref name="minomot">{{ cite web