Заряден картуз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Литература: използване на параметрите на {{cite}} |
м форматиране: 3x тире, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
'''
[[Файл:BL12inchCorditeCartridge63.5lbsDiagram.jpg|мини|Картуз за[[12" морско оръдие Mark IX|12 дюймово оръдие Mk.IX]]]]
Използването на зарядния картуз позволява предварителното окомплектоване на артилерийските изстрели и по този начин се повишава скорострелността на артилерията като цяло<ref name="СВЭ"/><ref name="ve"/><ref name="СВТ"/>. Артилерийския боеприпас, в който се използва се нарича разделно-картузен артилерийски изстрел, процеса на зареждане на съответното оръдие
Зарядният картуз се използва от XVII век<ref name="ve" /><ref name="СВТ" />.
В Руската империя е въведен при Петър I <ref>Артиллерия
Текстилни картузи с барут се използвали и при монометите, в частност 120 мм полков миномет обр. 1938 г.. Те се закрепвали на опашката на мината, за да усилят заряда и съответно далекобойността ѝ.<ref name="minomot">{{ cite web
|