Разлика между версии на „Урош I“

2520 байта изтрити ,  преди 5 години
махам твърдения без източник; факт
(факт)
(махам твърдения без източник; факт)
'''Урош''' е [[жупан]] на [[Рашка]] от династията [[Вукановичи]] и управлява областта като византийски васал от 1112 г. до около 1145 г.
 
{{факт|Урош е син на великия жупан на Рашка [[Вукан (Рашка)|Вукан]], който е определен за такъв на Рашка от българския цар [[Константин Бодин]]. От [[Дуклянска летопис|дуклянската летопис]] е известно, че Вукан има брат Марко. Сведенията за Урош се черпят от "[[Алексиада]]та" на [[Ана Комнина]], според която за мира с византийския император [[Алексий I Комнин]], бащата на Урош е принуден да изпрати двамата си сина Урош и Стефан Вукан заложници в [[Константинопол]]. В Константинопол по типичната византийска традиция, Урош е оженен за [[Анна Диогениса]].|2016|2|26}}
 
В Константинопол по типичната византийска традиция, Урош е оженен за [[Анна Диогениса]].
{{факт|Когато великият жупан Вукан умира през 1112 г. го наследява Урош. Първият конфликт с Византийската империя възниква по повод Дукля, където византийската армия от Драч през 1113/1114 г. навлиза и налага на престола за крал сина на [[Михайло Войславлевич]] - Радослав. Сина на Константин Бодин и титуляр за поста Георги бяга в Рашка и търси подкрепа от Урош. Георги прекарва 7 години в Рашка. След 1118 г. при управлението на новият император [[Йоан II Комнин]] (1118-1143) през 1120/1121 г. Урош налага Георги на дуклянския престол, влизайки в роднински междуособици, в резултат от които [[дукляни]]те навлизат в Рашка през 1126/1127 г. - според дуклянската хроника.|2016|2|26}}
 
За управлението на Урош сведения се черпят от [[Йоан Кинам]] и [[Никита Хониат]].
 
{{факт|По време на последвалото унгарско-византийското стълкновение унгарският крал Стефан II напада византийския [[Белград]] през 1127 г., а Урош възползвайки се от конфликта превзема византийската крепост [[Рас]] през 1129 г. и я изгаря. Местният византийски военначалник Критопла е завързан на магаре и прекаран през улиците на Константинопол за назидание по заповед на императора, след което византийския император Йоан II Комнин предвожда лично поход срещу сърбите, който е успешен, а пленените сърби са заточени в [[Никомедия]]. След успешния поход, Урош се признава за византийски васал, със задължението да подсигурява отряд от около 2000 души за борба срещу маджарите и други 300 души за борба със селджуците от [[Иконийски султанат|Иконийския султанат]] в Мала Азия.|2016|2|5}}
 
{{факт|Мирът между Унгарското кралство и Византийската империя е възстановен в 1129 г., а щерката на Урош и Анна Диогениса - Елена е омъжена в династичен брак за слепия брат на унгарския крал (който няма наследници). Урош и Анна Диогениса имат още една дъщеря, Мария и трима сина: [[Урош II]], [[Белуш]] и [[Деса]].|2016|2|5}}
 
{{факт|За управлението на Урош сведения се черпят от [[Йоан Кинам]] и [[Никита Хониат]].|2016|2|26}}
{{факт|Мария в 1134 г. с посредничеството на Унгария е омъжена в чешкото княжество [[Зноймо]] за Конрад II. Последното хронологично споменаване на Урош е от дуклянската хроника, в което се казва, че някъде след 1143 г. Урош и най-малкия му син Деса помагат на Дукля и нейния владетел Радослав да си възвърне територията на [[Зета]] и [[Тревуня]].|2016|2|5}}
 
== Източници ==