Урош II Примислав: Разлика между версии

{{факт|През 1149 г. византийския император е във [[Вльора]] на Адриатическо крайбрежие откъдето ненадейно през [[Пелагония]] и [[Косово поле]] влиза в района под управлението на Урош II и разрушава [[Рас]], поробва местните и ги преселва в Средец. Византийската армия поставя за управител на Рашка севастоиперта [[Константин Ангел]]. След превземането на Рас, византийската армия превзема крепостта [[Галич]] след тридневна обсада. От двете области населението е преселено в [[Средец]], т.е. в днешната българска столица. През това време, Урош II с верните си сили, напада околностите на византийския Рас, но е разбит от притеклите се византийски отряди и се спасява по сръбските планини на запад от византийското преследване. Византийският император се отказва да преследва остатъците от разбитите отряди на Първослав по сръбските планини към [[Босна]].|2016|2|26}}

{{факт|През лятото на следващата 1150 г. Мануил I Комнин провежда нова офанзива срещу рашкия жупан, която този път е по-внимателно планирана и целенасочена кампания срещу непокорния рашки велик жупан. Докато в Ниш, императорът изчаква маджарите, с внезапен маньовър по течението на реката [[Лугомир]], която е ляв приток на [[Велика Морава]], византийския император достига до течението на Дрина, тръгвайки надолу по реката с цел да пресрещне унгарската армия още преди да се е съединила с отрядите на Първослав. След като разбива маджарите, византийския император се насочва и към жупанските отряди, които са подсилени и включват унгарска кавалерия с печенеги и хазарски наемници от областта Срем. След поредната византийска победа на бойното поле, преследването на разбитите унгарски части продължава близо два месеца по сръбските планини към Босна. Едва през ноември 1150 г. преследването е прекратено, а великият жупан Урош се появява в императорския лагер (според сведенията на Кинам) и се хвърля в краката на императора, заклевайки се да бъде вечно роб на римляните и да осигурява на византийския император при походите му 2000 войни в случай на война в Европа, както и 500, вместо досегашните 300, в случай на кампании в [[Мала Азия]]. Византийският император се връща в [[Константинопол]], където празнува [[триумф]] в който, по думите на [[Никита Хониат]], участват пленени унгарски благородници и пищно облечени рашки пленници.|2016|2|26}}

{{факт|През следващата 1151 г. Мануил I Комнин отпочна кампания срещу унгарците, завършила с подписването на мирен договор през 1152 г., след като е отвоювана за Византия областта [[Срем]]. Управлението на византийските крепости на Ниш и Браничево е поверено на братовчеда на императора [[Андроник I Комнин]], който след известно време с унгарска помощ успява да стане император на Византия. В крайна сметка византийско-унгарския конфликт приключва през 1155 г. с решителна византийска победа.|2016|2|26}}