'''Валентин Аюи''' ({{lang-fr|Valentin Haüy}}) е френски [[педагог]] и основоположник на [[тифлопедагогика|обучението на хора със [[зрителни увреждания]] (тифлопедагогика). Неговият брат [[Рене Жюст Аюи]] е един от основателите на [[минералогия]]та като самостоятелна [[научна дисциплина]].
== Биография ==
ВалентинРоден Аюие сена ражда[[13 ноември]] [[1745]] година във [[Франция]] в семейството на тъкачи. Баща му, освен пълния работен ден на тъкачния стан, има грижата и да бие камбаните на местното [[премонстранти|премонстрантско]] [[абатство]]. Монасите от манастира дават образование на Валентин и той научава да говори десет езика, измежду които и [[гръцки език|гръцки]] и [[иврит]]. Тези му умения впоследствие му дават възможността да стане придворен [[преводач]] на крал [[Луи XVI]].
След една случка през 1771 г., когато вижда как група [[слепота|слепци]] билиса унизително използвани като улични комедианти, Аюи изпитва огромното желание да помага на хората, лишени от [[зрение]]. За изработването на своя методика на преподаване, черпи опит от [[сурдопедагогика|обучението на глухи]] и срещите си с будни млади незрящи. До времето на [[Френска революция|Великата френска революция]] школата за слепи, която Аюи създава, се ползва от щедростта на френския кралски двор и създаденото през 1780 г. Филантропическо дружество. По време на управлението на [[Наполеон Бонапарт]] Аюи и учениците му преживяват трудни години: държавната субсидия е нищожна, двете школи за слепи и глухи — – обединени, а самият Аюи — – уволнен и многократно арестуван. Въпреки това, постигнатите успехите в обучението по [[четене]], [[писане]], [[музика]] и [[математика]], което Аюи провежда с питомците си, помага да се промени към положителна посока отношението към незрящите и техните интелектуални способности, а педагогическият му опит се разпространява и извън пределите на Франция: – във [[Венеция]], [[Австро-Унгария]], [[Русия]] и други страни, които педагогът посещава.
