Екатерина I: Разлика между версии

Животът на [[Екатерина I]], както казва [[Волтер]], е изключителен, почти колкото на самия [[Петър Велики]]. Няма официални документи, които да разкриват истинския ѝ произход. Смята се, че е родом от селцето Шчечин (днешна [[Полша]]),въпреки че Германия претендира за това [[Екатерина]] да е с немски корени. В онзи период от време, този район е бил част от немската империя. Екатерина (първоначално е наричана "Марта Скавронска") е дъщеря на [[Самуил Скавронски]]. Баща ѝ е литовски гражданин от полски произход, по всяка вероятност католик. Самуил сключва брак с Доротея Хан в [[Йекабпилс]] през [[1680]] г. Майка ѝ е известна като Елизабет Мориц, а за баща ѝ се предполага, че е бил шведски офицер. Някои източници посочват, че баща ѝ е работил като гробар. Родителите на [[Екатерина]] умират от чума около [[1689]] г., оставяйки пет деца. Леля ѝ поема грижата за нея и я изпраща в [[Мариенбург]] (дн. [[Алуксне]], близо до границата с [[Естония]] и [[Русия]]), където 3-годишната [[Екатерина]] е била приета от [[Йохан Ернст Глюк]], лютерански пастор и преподавател (първият, който превежда [[Библията]] на латвийски език). Там тя работи като прислужница, при което, никакви усилия не са положени, за да я научат да чете и пише. Така тя остава неграмотна до края на живота си.

[[Екатерина]] и [[Петър I]] сключват таен брак през [[1707]] г. Имат девет деца, от които само две доживяват до зряла възраст, [[Елисавета (Русия)|Елисавета]] (род. 1709 г.) и [[Анна]] (род. 1708 г'). През [[1703]] г. Петър премества столицата в [[Санкт Петербург]]. Докато градът се строи той живеел в дървена къща с Екатерина, където задълженията им били разделени по равно, като по всичко личало, че те живеели като една обиковенаобикновена двойка. В живота на Петър връзката му с Екатерина била едно от най-значимите неща и не малъкнемалък брой писма демонстрират силната привързаност помежду им. Като човек тя е била доста енергична, състрадателна, чаровна и винаги весела, притежавала харизмата да успокоява Петър в честите му избухвания.

Годината преди смъртта на Петър, отношенията им са били обтегнати поради подкрепата ѝ към [[Уилям Монс]], брат на бившата любовница на [[Петър I]]-[[Анна]]. Монс е заемал поста на секретар при императрицата. [[Петър Велики]] се е борил през целия си живот в безнадеждната битка, за премахването на корупцията в [[Русия]]. [[Екатерина I]] е имала голямо влияние върху него, чрез което е могла да спечели много. [[Уилям Монс]] и сестра му Матрьона, придворна дама на Екатерина, започват да злоупотребяват с доверието, което получават, опитвайки се да осигурят достъп на чужди интереси до Екатерина и чрез нея да им прокарат път към имератораимператора. Очевидно [[Екатерина I]] е пренебрегвала този детайл, понеже доверието ѝ към тях е било безрезервно. Петър Велики успява да ги разобличи, като Монс е бил екзекутиран, а сестра му Матрьона изпратена в изгнание. Той и Екатерина не подържалиподдържали контакт в продължение на месеци. Според слухове, тя и Монс са имали любовна връзка, но няма доказателства за това.

Екатерина е първата жена, която управлява Руската империя, поставяйки началото на един век почти изцяло доминиран от жени, включително и дъщеря си [[Елисавета (Русия)|Елисавета]] и [[Екатерина II]], всяка от които продължава Великaтa политикa на [[Петър Велики]] в модернизирането на [[Русия]]. Малко след смъртта на Петър, към руската армия, съставена от 130 000 мъже се добавят още 100000100 000 казаци, което я прави най-голямата в Европа. Въпреки това, войните се оказват пагубни за руската икономика, като отнемат около 65% от годишните приходи на правителството. Тъй като по онова време страната е била в мир, Екатерина се заема с намаляването на разходите за армията. През повечето време от нейното управление тя е била контролирана от нейните съветници. Тази политика, налагана спрямо армията, води до освобождаване от данъци на обикновеното население, като това я превръща в справедлив и честен владетел.

[[Върховния Таен съвет]] концентрира цялата властавластта в ръцете на една партия, нещо съвсем ново за онова време. Във външните работи, Русия се присъединява към Австро-испанската лига, за да защитава интересите на [[Холщайн]], срещу [[Англия]].