Враня: Разлика между версии

Градът е споменат за първи път през [[1093]] година от [[Ана Комнина]], дъщеря на на византийския император [[Алексий I Комнин]]. В книгата "„''Алексиада''"“, Ана Комнина разказва за превземането на града от [[РашкаВелико княжество Сърбия|рашкиясръбския]] войвода Вукан, но не след дълго [[византийци]]те си възвръщат Враня. <ref>http://www.fordham.edu/halsall/basis/annacomnena-alexiad00.html</ref>

След въстановяване на българската държавност, по времето на цар [[Калоян]], града и [[Пчински окръг|околността]] влизат във [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. Сръбското проникване в града и околността е към края на [[13 век]]. Интересна особеност е, че Враня за разлика от [[Ниш]] и [[Лесковац]] е била по-продължителен период в сръбски ръце, но независимо от това, [[българщина]]та тук е пуснала здрави корени. Това се дължи на географската близост и свързаност на града и областта със [[Скопие]]. По време на австрийската окупация на Балканите 1688- – 1692 Враня управлява немско семейство [[Фон Лам]].

По време на [[Първата световна война]] (1915 - – 1918) от 4 октомври 1915 градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 11 500 души.<ref name="vk">Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29</ref> След войната с възстановяване на статуквото и по силата на [[Ньойския договор]], към [[Пчински окръг|Вранско]] е придадено и [[Босилеград]]ско.

Градът и околността са част от [[царство България]] по време на [[Първа световна война|Първата]] (1915- – 1918) и [[Втората световна война]] (1941- – 1944). <ref>{{cite book |last= Чилингиров |first= Стилиян |authorlink= Стилиян Чилингиров |title= Поморавия по сръбски свидетелства |year= 1942 |publisher= Българско дело }}</ref>