Враня: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 30:
[[Пчински окръг|Областта]] е включена в пределите на [[Първата българска държава]] по времето на [[хан Пресиян]].
Градът е споменат за първи път през [[1093]] година от [[Ана Комнина]], дъщеря на на византийския император [[Алексий I Комнин]]. В книгата
[[Файл:Eastern wall of fortress Markovo Kale, Vranje, Srbija (7).JPG|250px|мини|вляво|Крепостта „Марково кале" край града]]
След въстановяване на българската държавност, по времето на цар [[Калоян]], града и [[Пчински окръг|околността]] влизат във [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. Сръбското проникване в града и околността е към края на [[13 век]]. Интересна особеност е, че Враня за разлика от [[Ниш]] и [[Лесковац]] е била по-продължителен период в сръбски ръце, но независимо от това, [[българщина]]та тук е пуснала здрави корени. Това се дължи на географската близост и свързаност на града и областта със [[Скопие]]. По време на австрийската окупация на Балканите 1688
Вранци и населението от [[Пчински окръг|областта]] участват активно в борбите за църковна и национална независимост. Градът и околността са включени в [[диоцез]]а на [[Българска екзархия|Българската екзархия]], а по-сетне и в [[Санстефански договор|Санстефанска България]]. По силата на [[Берлинския договор]], [[Сърбия]] с получаването на [[независимост]], придобива Враня с [[Пчински окръг|околността]] ѝ.
По време на [[Първата световна война]] (1915
[[Файл:Beli most.JPG|250px|мини|вдясно|Белият мост]]
Градът и околността са част от [[царство България]] по време на [[Първа световна война|Първата]] (1915
[[Файл:Narodni muzej u Vranju, Srbija (2).JPG|250px|мини|вдясно|Сградата на музея в града (Бившият конак)]]
==Личности==
; Родени във Враня
|