Стара Рашка: Разлика между версии

{{към пояснение|Рашка|Рашка}}

'''Стара Рашка''' е [[историко-географска област]] в [[Западна Сърбия]]. Областта е припоена към българо-византийското [[поибрие]] в годините 1162- – 1166.

Стара Рашка обозначава стара сръбска териториална ядка {{факт|присъединена или пришита към областта Дендра и|2016|1|20}} влязла в състава на еклектичната до [[Дежевско споразумение|дежевското споразумение]] [[средновековие|средновековна]]та държава на [[Неманичи]]те, известна още ѝ като [[РашкаВелико (държава)|Рашкакняжество Сърбия]]. След като [[Стефан Неманя]] разбива на [[Косово поле]] силите на брат му [[Тихомир Завидович|Тихомир]], през [[1170]] г. той заема ѝ неговите владения по поречието на реката, станали известни постфактум под [[име]]то ''Стара Рашка''. По този начин Стефан Неманя обединява бившите владения на брат си Тихомир с владените от него територии по [[Поибрие]]то. {{факт|След победата на Косово поле, Неманя става владетел на преотстъпената от [[Мануил I Комнин]] на [[Деса]] област [[Дендра]].|2016|1|20}} Обединените владения на Стефан Неманя се превръщат в бъдещо териториално ядро на великото жупанство Рашка, което обаче слабо се интересува от сръбските земи на запад и насочва експанзията си към отвоюването от Византия на т.нар. [[западни български земи]].

В западния край на областта е локализирана [[Достиника]] - – първото общосръбско средище и център на [[сръбски земи|сръбските земи]] през ранното средновековие по време на [[Властимировичи]]те. Досамите граници на Стара Рашка, т.е. източно от нея, се намира [[Първа българска държава|старобългарска]]та, а по-сетне [[Византия|византийска]] погранична [[крепост]] [[Рас]]. В [[Дежево]], северозападно от Рас и на българска територия, е семейната гробница на старите Неманичи. <ref>[http://www.novosti.rs/vesti/naslovna/reportaze/aktuelno.293.html:444423-Novi-Pazar-Zaboravljeno-groblje-Nemanjica Нови Пазар: Заборављено гробље Немањића („Вечерње новости“, 16. јул 2013)]</ref>

* Ужички крај - – насеља, порекло, становништво, обичаји; приредио Борисав Челиковић; саиздаваштво са САНУ, прво издање, 2010, 16,5, х 23,4 цм, 476 стр., тврди повез, ћирилица, ISBN 978-86-519-0732-9

* Љуба Павловић - – Ужичка Црна Гора (1925)

* Љубомир Мићић - – Златибор (1925)

* Стојан Обрадовић - – Описание окружија ужичког (1858)

* Љуба Стојановић - – Старо Ужице (1922)

* Драгиша Лапчевић - – Белешке о пореклу становништва у северозападној Србији (1922), Ужичка Пожега (1924)

* Сребрица Кнежевић - – Село Дружетићи и „варошица”„варошица“ Каменица (1957), Један редак пример народног градитељства у селу Дружетићи под Маљеном (1957)