Иван Тургенев: Разлика между версии

| име = Иван Тургенев

| име-оригинал = ''Ива́н Серге́евич Турге́нев'' =

| описание =

| портрет-px =

| портрет-текстописание =

Тургенев започва своята литературна дейност през 1840-те години на страниците на сп. „Съвременник" на [[Некрасов]], в което са господствали естетическите идеи на [[Белински]]. Великият критик е бил и идейният ръководител на това списание и на по-голямата част от неговите сътрудници, между които е бил и Тургенев. След смъртта на Белински обаче, през 1850 - – 1870-те години, постепенно Тургенев се отдалечава от неговия кръг и от руските идеи за революция, за да застане изцяло на либерално-просветителски позиции. Това не му е попречило да се отнася винаги с уважение и любов към своя велик съвременник и учител Белински и неговите идеи.

Обективно погледнато, творчеството на Тургенев независимо от неговите идейни разбирания на западняк и „постепенец" винаги е служило на прогреса — – служило е на интересите на руския народ, а в известни моменти и на руската революция.

Тургеневи живеят типичен за дворяните живот — – богат, охолен, разточителен. Децата са били обучавани и възпитавани от гуверньори и гувернантки — – предимно чужденци. Централна фигура в семейството е била майката на писателя — – богата и жестока помешчица, която на никого не е прощавала. От нея са се страхували дори децата ѝ. Така че още от малък Иван Сергеевич Тургенев — – дете умно и чувствително, вижда „дивия произвол" на неговите властни родители над крепостните селяни. По-късно самият Тургенев ще признае: „Нямам с какво да си припомня моето детство. Нито един светъл спомен. От майка си се боях като от огън. Наказваха ме за всяка най-дребна работа — – с една дума, мущроваха ме като новобранец. Рядко минаваше ден без бой с пръчка; когато се осмелявах да попитам защо ме наказват, майка ми категорично заявяваше: „Ти трябва да знаеш по-добре, досети се." Може?,: да си представим колко по-жестока и безмилостна е била тя към крепостните селяни и слугите. Това може да се види от разказа „Муму", където в образа на старата помешчица авторът е вложил някои черти на своята майка. Но веднага трябва да кажем, че с това не се изчерпва образът на майката на писателя — – тя е притежавала редица ценни качества, като любов към литературата и театъра, към науката и изкуството. В нейната домашна библиотека е имало книги не само на руски, но и на френски, английски и немски език. Навярно тази вродена любов на писателя към литературата, музиката и театъра идва от неговата майка.

Затова пък от баща си наследява външната красота, умението да се държи в обществото и може би голямата му влюбчивост. Него той ни го е нарисувал в повестта „Първа любов". Неслучайно тази повест е била едно от най-любимите произведения на Тургенев. „Това е единствената вещ — – говори писателят, — – която и до днес ми доставя удоволствие, защото това е самият живот, това не е съчинено..." „Първа любов" — – това е преживяното." „В „Първа любов" аз изобразих своя баща... Баща ми беше красавец... Той беше много хубав — – надарен с истинска руска красота..." На въпроса на Н. А. Островска, кой се явява прототип на младия герой, който в повестта е даден като съперник на своя баща, Тургенев отговаря: „Този хлапак е вашият най-покорен слуга" т. е. авторът. Всъщност това е една лирична повест за голямата любов, която не познава ограниченията на възрастта, и същевременно повест за най-идеалното, най-прекрасното чувство — – първата любов на младото сърце. Но за нас в случая е интересен образът на бащата — – такъв, какъвто ни го е представил Тургенев — – красив, силен, чувствен и безкомпромисен в любовта си към младата княгиня. Той умира твърде млад — – едва 41 годишен.

Особено важен момент в живота на младия Тургенев е постъпването му през 1833 г. като студент в Московския, а след прехвърлянето му – в Петербургския университет, който завършва през [[1837]] г. Това е време, когато в Московския университет учат някои от най-прогресивните и големи умове на Русия — – [[Александър Херцен]], Огарьов, [[Белински]], Станкевич, [[Лермонтов]], Гончаров и др. Това, разбира се, не е останало безследно в духовното и идейното развитие на бъдещия голям писател. Неслучайно неговите младежки години са свързани с кръга на Белински и сп. „Современник" на [[Некрасов]]. Неслучайно именно за тази епоха от развитието на Русия Н. Чернишевски пише в своите „Очерци за Гоголевия период на 'руската литература": „Тогава за първи път умственият живот на нашето отечество създаде хора, които вървяха заедно с мислите на Европа... "Един от тях безспорно е бил И. С. Тургенев.

Важен момент не, а по-скоро период в живота на Тургенев е запознанството му с френската певица от испански произход [[Полин Виардо|Полин Виардо-Гарсиа]]. С нея и със семейството ѝ той се запознава през 1843 г., когато италианската опера посещава Петербург. Самата Полин Виардо е била изключително дарование. От нейния талант са се възхищавали не един и двама поети и композитори. Аз ще спомена между тях само Гуно, Лист, Вагнер и Глинка. Ето какво пише за нея Алфред дьо Мюсе:„Да, геният е дар небесен. Той прелива в Полин Гарсиа като обилно вино в препълнена чаша". А Жорж Санд при изграждане образа на Консуело е взел някои от нейните черти. В Петербург Полин Виардо се е представила в ролята на Розина от „Севилският бръснар". Успехът ѝ е бил толкова голям, че на възторжената публика ѝ са се стрували малко овациите в салона, затова е излизала на улицата, където е обсипвала каретата ѝ с цветя. Всички ценители на изкуството са били покорени от нейния талант. Покорен и влюбен в Полин Виардо е бил и Тургенев. В едно писмо до Татяна Бакунина Белински пише за Тургенев: „Той сега целият е потопен в италианската опера и като всички ентусиасти е много мил и много забавен". А майката на писателя Варвара Петровна, която посетила един от концертите на френската певица, гласно като че ли сама на себе си казала: „Да си призная, хубаво пее проклетата циганка!" И нищо чудно от това, че тя и нейното изкуство се превръщат в съдба за Тургенев. Когато италианската опера напуска [[Петербург]]—напуска го заедно с нея и Тургенев. Може да се каже, че по-голямата част от своя живот след това той прекарва в Европа, а само от време на време се връща в [[Русия]]. Това не значи, че той забравя родината — – напротив, макар и далеч от нея, той винаги живее с нейните болки и проблеми. Но аз искам да подчертая друго — – от една страна, голямото чувство, което е изпитвал през целия си живот към Полин Виардо, за да я следва в нейния път, и, от друга — – възможността, която тя му е дала да се запознае с духовните постижения на Европа. Тургенев е бил в най-близки приятелски връзки с най-големите западни писатели, като [[Виктор Юго]], [[Жорж Санд]], [[Мопасан]] и др. В същото време той се е познавал не само с [[Белински]] и [[Некрасов]], но и с Херцен, Гончаров, [[Достоевски]] и [[Лев Толстой]]. Срещал се е с [[Василий Жуковски|Жуковски]], [[Гогол]], [[Михаил Лермонтов]] и Колцов — – т.е. с най-големите творци от предишната епоха. Затова едва ли има друг руски писател, който в своя живот толкова да е видял, толкова да се е срещал, с цвета на руската и западноевропейската творческа интелигенция, както Тургенев. Жалко, че не е написал своите мемоари — – те щяха да бъдат изключително богати и безкрайно интересни.

И. С. Тургенев умира на 22 август (3 септември) [[1883]] г. на 65-годишна възраст в Бужнзал, близо до [[Париж]] и недалеч от имението на Полин Виардо. Голяма част от неговия архив остава у Полин Виардо, а след нейната смърт у наследниците ѝ. Не всичко — – особено що се отнася до кореспонденцията му с голямата артистка, е публикувано.

Тургенев оставя едно изключително богато литературно наследство. Все пак не бива да се забравя, че цели четири десетилетия той е една от централните фигури на руската литература. Той започва като поет и драматург, за да се издигне до най-високите постижения на руската белетристика в областта на разказа, повестта и романа. Особено голяма слава му донасят разказите, обединени под общото заглавие „Записки на ловеца", както и неговите повести „Ася", „Пролетни води", „Първа любов" и най-вече романите му „Рудин", „Дворянско гнездо", [[„В навечерието"]], [[„Бащи и деца"]], „Дим" и „Целина".

Като писател, гражданин, демократ и хуманист Тургенев се формира в сложна историческа обстановка - – когато в Русия се разпада феодалният строй, активизира се народното освободително движение, през последните години на века на историческата сцена излиза пролетариатът.-->

== Цитати за автора ==

* "Белински„Белински и неговото писмо - – това е цялата ми религия" -религия“ – Тургенев

* "Голяма„Голяма точност, никаква разтегнатост, всичко е майсторски кондензирано. Всеки малък разказ Тургенев би могъл да разгърне в роман." -“ – [[Ромен Ролан]] по повод на "Записки„Записки на ловеца"ловеца“

* "Полага„Полага началото на цяла една литература, чийто обект става народът и неговите нужди" -нужди“ – [[Салтиков-Шчедрин ]]

* "Кой може да чете без чувство за възмущение и срам... шедьовъра на И. Тургенев "Записки„Записки на ловеца?" -“ – [[Херцен]]