Карсън Маккълърс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
мРедакция без резюме
Ред 18:
| повлиян = [[Чехов]]; [[Достоевски]]; [[Тенеси Уилямс]]
| повлиял =
| брак = Рийвс Макълърс (1937 - – 1941), (1945 - – 1953)
| деца =
| подпис = Carson McCullers signature.svg
Ред 29:
 
== Биография и творчество ==
Карсън Маккълърс, с рождено име Лула Карсън Смит, е родена на [[19 февруари]] [[1917]] г. [[Кълъмбъс]], [[Джорджия]], [[САЩ]], в семейството на Ламар и Маргарита Смит. Има по-малки брат и сестра. Като ученичка взема уроци по пиано и се готви за музикална кариера, но през 1932 г. получава ревматична треска, което прекратява тези ѝ планове. Докато се възстановява започва да чете много и пише първия си разказ. През 1933 г. завършва гимназия. През 1934 г. заминава за [[Ню Йорк]] с намерението да пише. Работи различни работи, за да се издържа.
 
През 1935 г. взема творчески курсове по писане в Колумбийския университет в Ню Йорк, след което работи за кратко като репортер в родния си град във вестник „Кълъмбъс Леджър”Леджър“. През есента отново е в Ню Йорк, където учи в „Скуайър Колидж”Колидж“ на Университета на Ню Йорк. През есента на 1936 г. се връща в Кълъмбъс, за да се лекува продължително от пневмония. През декември в списание „Стори”„Стори“ е публикуван първия ѝ разказ „Вундеркинд”„Вундеркинд“. Докато е на легло започва да пише първия си роман с работно заглавие „The Mute”Mute“ за историята на един глухоням. През лятото на 1937 г. води музикални курсове в Кълъмбъс.
 
На 30 септември 1937 г. се омъжва за приятеля си от гимназията Рийвс Макълърс, бивш войник от намиращия се в близост до Кълъмбъс [[Форт Бенинг]], и амбициозен писател. Те започват семейния си живот в [[Шарлът]], [[Северна Каролина]], където Рийвс е намерил работа в кредитна агенция. Следващата година се местят в [[Файетвил]], Северна Каролина, където тя продължава пише първия си роман, вече с името „[[Сърцето е самотен ловец]], в „южен готически”готически“ стил, повлияна от руския реализъм. Той е завършен през пролетта на 1939 г. и е издаден през 1940 г. В него писателката включва много автобиографични елементи и развива темата за духовната изолация и самотата на личността, линия която стана характерна за нейното творчество. Самият роман се счита от критиката като антифашистки. Книгата става бестселър и дава старт на писателската кариера на Карсън Маккълърс. През 1968 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на [[Алън Аркин]].
 
След издаването на книгата Карсън се разделя с Рийвс и отива да живее в Ню Йорк. Развеждат се през 1941 г. В Ню Йорк тя завършва втория си роман „[[Отражения в златисто око]], публикуван през есента на 1941 г. Той също става бестселър и през 1967 г. е направена филмовата му адаптация от режисьора [[Джон Хюстън]] с участието на [[Марлон Брандо]] и [[Елизабет Тейлър]].
 
В Ню Йорк Карсън се влюбва в композитора Дейвид Даймънд и заедно с бившия ѝ съпруг съставят сложен любовен триъгълник. Драматичните междуличностни взаимоотношения намират отражение в следващите ѝ романи – „Сватбарката”„Сватбарката“ (1946) и „Балада за тъжната кръчма”кръчма“ (1951).
 
След внезапната смърт на баща ѝ през 1944 г., заедно с майка ѝ през 1945 г. купуват и се преместват да живеят в къща в [[Наяк]], [[Ню Йорк (щат)|щат Ню Йорк]]. На 19 март се омъжва отново за съпруга си. В следващите години пътува много, но страда от много заболявания. През 1948 г. е обявена за една от 10-те най заслужили жени на Америка и получава наградата „Мерит”„Мерит“. През март същата година прави опит за самоубийство и се лекува в психиатрична клиника.
 
През 1952 г. семейството купува къща близо до [[Париж]] в [[Башивилер]]. В края на лятото на 1953 г. Рийвс планира самоубийството си и иска от Карсън да го направят и двамата. Изплашена за живота си тя бяга в САЩ. На 18 ноември 1953 г. в хотел в Париж Рийвс се самоубива със сънотворни хапчета.
 
През 1961 г., след почти 20-годишна работа по него, е издаден последният ѝ роман „Часовник без стрелки”стрелки“.
 
В края на живота си Карсън работи върху автобиографията си, която впоследствие е издадена посмъртно. След тежки здравословни проблеми през целия си живот, включително тежък алкохолизъм, Карсън Маккълърс получава мозъчен кръвоизлив на 19 август 1967 г. След 47 дни в кома и неуспешни опити за лечение, умира на [[29 септември]] [[1967]] г. в [[Наяк]], щат Ню Йорк.
Ред 49:
== Произведения ==
[[File:SouthNyackNY CarsonMcCullersHouse.jpg|thumb|250px|дясно|Къщата на Карсън Маккълърс в Наяк]]
 
=== Самостоятелни романи ===
* '''[[Сърцето е самотен ловец]]''', The Heart Is a Lonely Hunter (1940)
Line 81 ⟶ 82:
=== Филмография ===
* 1952 The Member of the Wedding
* 1953 Omnibus - – ТВ сериал
* 1958 The DuPont Show of the Month - – ТВ сериал
* 1960 ITV Play of the Week - – ТВ сериал
* 1963 Camera Three - – ТВ сериал, по „''Балада за тъжната кръчма''
* 1964 Bob Hope Presents the Chrysler Theatre - – ТВ сериал
* 1967 Reflections in a Golden Eye
* 1968 The Heart Is a Lonely Hunter
* 1970 Zurück, wo ich begann - – ТВ филм
* 1978 A Tree, a Rock, a Cloud
* 1981 Une pierre, un arbre, un nuage
* 1982 The Member of the Wedding - – ТВ филм
* 1991 The Ballad of the Sad Cafe
* 1991 Women & Men 2: In Love There Are No Rules - – ТВ филм, по "''A Domestic Dilemma''"
* 1997 The Member of the Wedding - – ТВ филм по "''Сватбарката''"
* 2009 A Domestic Dilemma
 
== Източници ==
<references />
* {{икона|en}} [http://www.fantasticfiction.co.uk/m/carson-mccullers/ Биография и библиография във „Fantasticfiction”„Fantasticfiction“]
* {{икона|en}} [http://www.goodreads.com/author/show/3506.Carson_McCullers Биография и библиография в „Goodreads”„Goodreads“]
* {{икона|en}} [http://www.mccullerscenter.org/biography.php Биография в „MccullersCenter”„MccullersCenter“ в Columbus State University]
* {{икона|en}} [http://www.biography.com/people/carson-mccullers-9391402 Биография в „Biography”„Biography“]
* {{икона|en}} [http://www.georgiaencyclopedia.org/articles/arts-culture/carson-mccullers-1917-1967 Биография в „New Georgia Encyclopedia”Encyclopedia“]
* {{икона|bg}} [http://www.momichetataotgrada.com/article/karsyn-makkylyrs-razkazvachyt-i-ujasqvashtata-samota.html Карсън Маккълърс – разказвачът и „ужасяващата самота”самота“, 24.07.2015 г.]
 
== Външни препратки ==