Франц Верфел: Разлика между версии

'''Франц Верфел''' ({{lang-de|Franz Werfel}}) е [[Австрия|австрийски]] [[поет]], [[романист]], [[драматург]] и [[есеист]]. Също като [[Рилке]], и той е роден в [[Прага]] и носи в творчеството си нещо от мистичното излъчване на ''"златния„златния град"град“''.

== ЖивотБиография ==

Верфел израства в семейството на заможен търговец-[[евреин]] и следва в университетите на [[Лайпциг]] и [[Хамбург]]. Близко приятелство го свързва с пражките писатели [[Макс Брод]] и [[Франц Кафка]]. След едногодишна военна служба Франц Верфел се посвещава на литературата и с [[Валтер Хазенклевер]] и [[Курт Пинтус]] съставя прочутата експресионистична антология ''"Страшният„Страшният съд"съд“'' (1913-1921). През този период общува с поета [[Райнер Мария Рилке]] и с критика [[Карл Краус]]. През [[Първата световна война]] Верфел е мобилизиран и служи на [[Източен фронт (Първа световна война)|Източния фронт]].

[[File:Wohnung von Franz Werfel und Alma Mahler-Werfel 1899in Sanary.jpgJPG|thumbмини|210px|Жилището на Фрнц Верфел и Алма Малер презв 1899 г.Санари-сюр-Мер]]

Дълбоката религиозност на Франц Верфел, почерпана от еврейски и [[католик|католически]] представи и предания, го довежда до социална изолация и вътрешна самота. В творчеството му се примесват боготърсачество с хладен психологизъм. Поезията му обаче, на която той особено държи, е изпълнена с хуманистичен патос  — стихосбирките му ''"Приятел„Приятел на света"света“''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish12/f_verfel/storih.htm Стихотворението "Сторих„Сторих добрина"добрина“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1911), ''"Ние„Ние съществуваме"съществуваме“'' (1913) и ''"Един„Един-друг"друг“'' (1915) дават на младото поколение, запокитено сред хаоса на [[Първата световна война]], духовна опора с призиви към любов и братство. Следват стихосбирките ''"Песни„Песни от трите царства"царства“'' (1917), ''"Съдният„Съдният ден"ден“'' (1919), ''"Заклинания"„Заклинания“'' (1923) и ''"Нови„Нови стихотворения"стихотворения“'' (1928).

Като разказвач Верфел си създава име преди всичко с новелите ''"Не„Не убиецът, убитият е виновен"виновен“'' (1920) и ''"Смъртта„Смъртта на дребния буржоа"буржоа“'' (1927). Голям интерес събуждат ''"Верди„Верди. Роман за една опера"опера“'' (1924), ''"Абитуриентска„Абитуриентска среща. Историята на една младежка вина"вина“'' (1928), ''"Барбара„Барбара или Благочестието"Благочестието“'' (1929), ''"Сестрите„Сестрите от Неапол"Неапол“'' (1931), ''"Песента„Песента на Бернадет"Бернадет“'' (1941) и посмъртно издаденият роман ''"Звездата„Звездата на неродените"неродените“'' (1946). В късните произведения на Верфел основен мотив става страданието, болестта и смъртта. Личната драма на твореца придобива космически измерения.

[[КартинкаFile:Schillerpark 21.JPG|thumbмини|leftвдясно|220px|Бюст на Верфел във Виена]]

Преди [[Аншлус]]а на Австрия Франц Верфел е удостоен за творчеството си с редица литературни отличия, межди които наградата ''"„[[Грилпарцер]]"“'' (1926), ''"Чехословашка„Чехословашка държавна награда"награда“'' (1927), наградата ''"„[[Шилер]]"“'' (1930) и ''"Австрийски„Австрийски кръст за заслуги за изкуство и наука"наука“'' (1937).

В чест на писателя през 2002 г. във [[Висбаден]] е учредена награда за защита на човешките права ''"Франц„Франц Верфел"Верфел“''.

* 1915 ''Einander  — Oden, Lieder, Gestalten''

[[File:Franz Werfel, Verdi 1924.jpg|thumbмини|180px160px|''"Верди„Верди. Роман за една опера"опера“'' ([[1924]])]]

[[КартинкаFile:ZentralfriedhofWerfelFranz.jpg|thumbмини|220px|Гробът на Верфел във Виена]]