Уикипедия

Марко Теодорович: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахване на Категория:Банскалии; Добавяне на Категория:Родени в Банско, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 13:
 
==Биография==
Марко Теодорович Везьов е роден около [[1760]] година в [[БанскоРазлог]]. Завършва гръцко светско училище. Занимава се с търговия на памук и заминава за Виена. Открива търговски кантори в Сяр, Белград и Виена. През [[1792]] издава църковнославянски буквар,<ref>Йордан Иванов. "Български старини из Македония". София, 1931, стр. 207 - 209.</ref> отпечатан в печатницата на сърбина Стефан Новакович във Виена.<ref>[http://books.google.bg/books?id=RWVMAQAAIAAJ&q=%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD+%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87+%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D0%B0&dq=%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD+%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87+%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D0%B0&hl=bg&sa=X&ei=_c8OVJrRCIPhywO7w4DQDg&ved=0CDMQ6AEwBQ Literaturna istoriia, Institut za literatura (Bŭlgarska akademiia na naukite) 1984, str. 36.]</ref> В буквара e отбелязано, че е на славянски език. На корицата му е посочено, че издателят е „българин, родом из Разлог“.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/04/1-1750-1865.html Македония. Сборник от документи и материали. ІІ дял. Възраждане и националноосвободително движение, БАН, София 1978 г., стр.131]</ref>
 
Букварът е всъщност поръчан и платен от сърбите във Виена за обучение на сръбските деца,<ref>[http://books.google.bg/books?ei=r9AOVPz9D8f8ywOL9oGQBA&hl=bg&id=t40wAAAAIAAJ&dq=%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%80+%D1%81%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE&focus=searchwithinvolume&q=%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%80++%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0+ История на новата българската литература: лекции в четири тома, том 1, Боян Пенев, Български писател, 1976, стр. 269.]</ref> но Марко го пригодил и за българските.<ref>[http://books.google.bg/books?ei=m9EOVP4l5bvKA57ggogO&hl=bg&id=-OMzAAAAIAAJ&dq=%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%80++%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE++%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0&focus=searchwithinvolume&q=++%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0 Nachalo na bŭlgarskoto vŭzrazhdane, tom 1 от Istoriia͡ na novata bŭlgarska literatura, Boian Penev, Durzhavna pechatnitsa, 1930, str. 353.]</ref> Той бил известен като учен човек, знаещ руски и църковнославянски и затова сърбите му поръчали учебника. Букварът заема особено място в усилията за изграждането на модерна българска просветна система, защото е първото печатно учебно пособие, в което църковнославянските текстове се редуват с гражданска кирилска азбука и новобългарска лексика и въвежда елементи на светската система на обучение. Освен с издаването на буквара, Марко Везьов се заема и с неговото разпространение, като изпраща екземпляри до училища из района на днешните югозападна България и [[Източна Сърбия]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Марко_Теодорович“.