Бернар Жермен дьо Ласепед: Разлика между версии

Бернар Жермен дьо Ласепед е роден през [[1756]] година в [[Ажан]], [[Аквитания]]. Още в ранна възраст той се запознава с ''„Histoire naturelle“'' (''„Естествена история“'') на [[Жорж Бюфон]], която предизвикватпредизвиква интереса му към [[естествознание]]то. Освен това той се занимава с [[музика]] - – свири на [[пиано]] и [[орган (музика)|орган]], а две от композираните от него [[опера|опери]], които никога не са публикувани, са високо оценени от [[Христоф Вилибалд Глук]].

През [[1781]]-[[1785]] г. Ласепед публикува двутомното изследване ''„Politique de la musique“'' (''„Политика на музиката“''), а междувременно пише и два трактата[[трактат]]а по [[физика -]] – ''„Essai sur l'électricité“'' (1781; ''„Есе за електричеството“'') и ''„Physique générale et particulaire“'' (1782–1784; ''„Обща и специална физика“''). Те привличат вниманието на Бюфон, който през [[1785]] г. го назначава за поддемонстратор в Кралската градина и му предлага да продължи ''„Histoire naturelle“''. Това продължение е публикувано под заглавията ''„Histoire naturelle des quadrupèdes, ovipares et des serpents“'' (2 тома, 1788–1789; ''„Естествена история на четирикраките, яйцеснасящите и змиите“'') и ''„Histoire naturelle des reptiles“'' (1789; ''„Естествена история на влечугите“'').

След началото на [[Френска революция|Френската революция]] Бернар Жермен дьо Ласепед става член на законодателното събрание, но по време на [[Терор]]а''Терора'' напуска [[Париж]]. По-късно той оглавява отдела за [[влечуги]] и [[риби]] в [[Ботаническа градина|Ботаническата градина]] (по-рано Кралска градина). През [[1798]] г. публикува първия том на ''„Histoire naturelle des poissons“'' (''„Естествена история на рибите“''), а петият излиза през [[1803]]. През [[1804]] публикува ''„Histoire naturelle des cétacés“'' (''„Естествена история на китоподобните“'').

През следващите години Ласепед е активно ангажиран с политическа дейност и няма значителни научни приноси. През [[1799]] г. става [[сенатор]], през [[1801]] - – председател на [[Сенат (Франция)|Сенат]]аСената, през [[1803]] - – велик [[канцлер]] на [[Почетен легион|Почетния легион]], през [[1804]] - – държавен министър. През [[1819]] г., след [[Реставрация (Франция)|Реставрация]]та, е обявен за [[пер]] на Франция. В последните години от живота си пише ''„Histoire générale physique et civile de l'Europe“'' (''„Обща физическа и гражданска история на Европа“''), издадена посмъртно в 18 тома през [[1826]] г.