Императорски култ: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 1:
[[Файл:Zwettl - Kirche - Fassade - St.Michael mit dem Teufel.jpg|дясно|thumb|320px|''Свети Архангел Михаил сразява [[Сатана]]та'']]
[[Файл:Jean-Leon Gerome Pollice Verso.jpg|дясно|thumb|320px|[[Гладиатори]]те са имали възможност да отрекат [[богоборство]]то си в двубой със [[смърт]]та, изричайки сакралните думи ''[[Ave Caesar, morituri te salutant]]'']]
'''Императорският култ''' {{факт|възниква с имперския период на [[Древен Рим]], т.е. с налагането на [[империум]]а и превръщането на [[Римска република|Римската република]] в [[Римска империя|Римската имп]]ерия.|2016|2|28}}
 
{{факт|Съществува известна приемственост на този [[култ]] от [[римска религия|римската антична религия]][http://religiology.org/religions/roman_religion/], но той като цяло се налага по/от държавно-политически съображения предвид централизацията на управлението на все по-разрастващия се империум на изток (на север са [[варвари|варварските]] [[германски народи|германски]] и [[славянски народи]], на юг е [[Сахара]], а на запад - [[океан]]а).|2016|2|28}}
 
{{факт|Приемствеността на култа се изразявала с легендата за основаването на [[Древен Рим]] от [[Еней]], както и в това, че [[весталки]]те били пазителки на свещения огън почитан в [[митраизъм|митраизма]] с неговите [[храм на огъня|храмове на огъня]].|2016|2|28}}
 
{{факт|Първоначално преди времето на [[Принципат]]а [[диктатор]]ите са обожествявани след смъртта си ([[Юлий Цезар]], [[Октавиан Август]]), но по-късно започва самобоожествяването им и приживе ([[Септимий Север]]). Този култ, по мнението на изследователите на религията и в частност на [[Мирча Елиаде]], остава в известен смисъл чужд на традиционната римска религия в западната част на империята и призтича от времето на [[римско-персийски войни|римско-персийските войни]] срещу [[Партско царство|Партското царство]], или по-точно от [[Римско-партски войни|римско-партския конфликт]] по времето на [[Сула]] и [[Помпей]].|2016|2|11}}
 
{{факт|Първият който се отправя [[стратегия|стратегически]] срещу изгрева на слънцето е [[Помпей Велики]], като преди това влиза в [[Светая Светих]]. Източните [[зороастризъм|зороастрийски вярвания]] много бързо проникват сред римските [[легион]]и, особено в източните провинции на империята където гръко-персийското наследство е значително. По тази причина и чрез римските партски походи на легионите се утвърждава и императорския култ всред стожера на Римската империя - [[римска армия|римската армия]], главна крепителка на империума. От [[маздеизъм|парсизма]] навлиза в Римската империя посредством римските легиони и [[дуализъм|дуализма]], както и култа към [[Митра]], чийто ден на почитание съвпада с датата на [[рождество Христово]] (според [[Петокнижие|Мойсеевия закон]], [[Мойсей]] предавайки [[закон]]а на Израиля го напътил да чака [[месия]]та, който ще се роди във [[Витлеем]]), както и отъждествяването му по-сетне с [[Архангел Михаил]] в [[християнство]]то.|2016|2|11}}
 
{{факт|Тази обществена тенденция към одържавяване на [[култ]]а била отразена и на [[право]]во ниво посредством [[императорски конституции|императорските конституции]]. Възприемането на императорския култ е от особено значение за просъществуването на империята на изток през [[средновековие]]то под името [[Византия]]. [[Западна римска империя|Западната империя]] залязва бързо, не само поради варварските германски нашествия, но и поради силните антични [[патриций|патрициански]] и републикански традиции.|2016|2|11}}
 
По времето на [[Доминат]]а се налага окончателно и персийския източен [[Sol Invictus]], за да отстъпи мястото си постепенно на [[животворен кръст|животворния кръст]] с [[Новия Рим]] на възродения [[елинизъм]].<ref>{{cite book |last= Токарев |first= Сергей |authorlink= Сергей Токарев |title= Религията в историята на народите |year= 1983, София |publisher= Народна младеж }}</ref>