Керосин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 5:
Нарича се още '''газ за горене''', '''газ за осветление''' или просто '''газ''' (в случая съществителното е от женски род). В [[Обединеното кралство]] и [[РЮА]] се нарича и „парафиново масло“ или само „парафин“, което при невнимателен превод от английски език може да предизвика объркване с восъкоподобното твърдо вещество [[парафин]].
Керосинът се използва като гориво за осветление (виж [[газена лампа]]), отопление и готвене с открит пламък, както и като самолетно гориво за реактивни двигатели и като [[разтворител]]. Добива се при [[дестилиране]]то на [[петрол]]. При изгарянето си отделя [[въглероден диоксид]], на който се дължат 60% от [[парников ефект|парниковия ефект]].
Керосинът е лека, прозрачна течност, съставена от въглеводороди, с плътност 0,78-0,81 g/cm<sup>3</sup>, получена при фракционна дестилация на нефт между 150 °C и 275 °C, смес от въглеродни вериги, които обикновено съдържат между шест и 16 въглеродни атома в молекулата си. Основните съставки на керосина включват N-додекан, алкилбензени, нафталин и техни производни.
Ред 11:
Точка на възпламеняване на керосина е между 37 и 65 °C, а температура на самозапалване е 220 °C.
Топлината на изгаряне на керосина е подобна на тази на [[Дизелово гориво|дизеловото гориво]] - между 43,1 M[[джаул|J]]/kg и 46,2 MJ/kg.
| |||