Мустафа Кемал Ататюрк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Премахната редакция 7196951 на 82.137.118.159 (б.) |
||
Ред 158:
На 18 август 1922 г. Кемал започва решаващо настъпление, на 26 август позициите на гърците са пробити и гръцката армия фактически губи боеспособността си. На 30 август е превзет [[Афионкарахисар]], на 5 септември — [[Бурса]]. Остатъците от гръцката армия се оттеглят в Измир, но не достигат кораби за евакуация.
На 9 септември начело на турската армия влиза в Измир; гръцките и арменските части на града са напълно унищожени от пожари. Турците пленяват 40 хиляди души, 284 оръдия, 2 хил. картечници и 15 самолета. В хода на гръцкото отстъпление и двете страни извършват жестокости. Около 1 милион души остават без дом<ref>[http://www.bibliotekar.ru/encW/100/82.htm Б.Соколов. Греко-турецкая война]</ref>. Смирненският митрополит
На 17 септември 1922 г. изпраща телеграма до министъра на външните работи, която предлага следната версия: градът е подпален от гърците и арменците, които са подбудени от митрополит Хризост, който твърди, че изпепеляването на града е религиозен дълг на християните; турците са направили всичко възможно за спасяването му<ref>Bilal Şimşir, 1981. Atatürk ile Yazışmalar, Kültür Bakanlığı</ref>. Също така Кемал казва на френския адмирал Дюменил: „Ние знаем, че е съществувал заговор. Дори намерихме у арменки всичко необходимо за палеж... Преди нашето влизане в града, в храмовете призовавали към свещен дълг – подпалването на града“. Френската журналистка Берта Жорж-Голи, пристигнала в Измир след събитията, пише: „Изглежда е истина, че когато турските войници се убеждават в собствената си безпомощност и виждат как пламъците поглъщат един дом след друг, ги обзема безумна ярост и извършват погром на арменския квартал, откъдето, по техните думи, са се появили първите подпалвачи.“<ref>Жевахов А. Кемаль Ататюрк. Пер. с фр. 2008. 344. ISBN 978-5-235-03163-0, 3000 экз</ref>
| |||