Капсул: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4:
[[Файл:Percussion caps.jpg|175px|thumb|Капсули за капсулно оръжие]]
[[Файл:Platine modifiée.JPG|175px|thumb|Капсулен [[ударник]] на [[пушка]]. 1 – брандтрубка (огнепроводен канал, тръба), 2 – [[петле]].]]
'''Капсул''' (капсул-възпламенител или [[Капсул-детонатор|пистон]]) – устройство за възпламеняване на [[барут]]ния заряд в [[огнестрелно оръжие|огнестрелното оръжие]]. Представлява чашка от мек метал (обикновено [[месинг]]) с неголям заряд чувствително за удар [[взривно вещество]], например [[гърмящ живак]]. Когато [[петле]]то или [[ударник]]а набожда капсула с [[Игла (оръжие)|иглата]]<ref name="Викитека ВЭС Боек">[https://ru.wikisource.org/wiki/ВЭ/ВТ/Боек Боек // Военная энциклопедия : [в 18 т.] / под ред. В. Ф. Новицкого [и др.]. – СПб. ; [М.] : Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911 – 1915.]</ref>, този заряд се взривява и създава насочена струя пламък, запалващ барутния заряд.
 
Изобретяването на капсулатакапсула става възможно след откритията на френските химици – през 1784 г. от Бойен на гърмящия живак и през 1788 г. от Клод Луи Бертоле на калиевия хлорат ([[Калиев хлорат|бертолетовата сол]]) и фулмината на среброто ([[гърмящо сребро]]). КапсулатаКапсула в метална капачка от открит тип е създаден от американеца Д. Шоу през 1814 г.
 
КапсулатаКапсула е основна съставна част на [[Патрон (боеприпас)|унитарния патрон]] или [[артилерийски изстрел|артилерийския изстрел]], той се закрепва в специална дупка в дънцето на [[гилза]]та.
 
При оръжието с [[:en:Caplock mechanism|капсулен затвор]] капсулатакапсула е отделен компонент на боезапаса, стрелеца яго поставя на брандтрубката, която слиза до дъното на цевта<ref>[https://ru.wikisource.org/wiki/ЭСБЕ/Брандтрубка Брандтрубка // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.]</ref>.
 
Освен възпламеняването на барутния заряд капсула също увеличава налягането в патрона до необходимото за започване на устойчиво горене на барута.
Кроме воспламенения порохового заряда капсюль также повышает давление в патроне до необходимого для начала устойчивого горения пороха.
 
== Активни вещества ==
== Ударные составы ==
Класическия гърмящ живак не винаги е способен надеждно за запали [[барут]]а (особено [[Бездимен барут|бездимния]]) – реакцията е твърде бърза и с малко газообразуване. Вместо чист гърмящ живак често се използват ударни състави – смеси на гърмящия живак или други детониращи вещества с вещества, осигуряващи по-висока енергия на горенето, и способни да горят в затворен обем без приток на окислител отвън.
Классическая гремучая ртуть не всегда способна надёжно поджечь [[порох]] (особенно [[бездымный порох|бездымный]]) – реакция протекает слишком быстро и с малым газообразованием. Вместо чистой гремучей ртути часто используют ударные составы – смеси гремучей ртути или других детонирующих веществ с веществами, обеспечивающими более высокую энергию сгорания, и способными гореть в закрытом объеме без притока окислителя извне.
 
Един от най-разпространените ударни състави е сместа на гърмящия живак (35%), с [[антимон]] (25%) и [[Калиев хлорат|бертолетова сол]] (40%). Гърмящия живак осигурява възпламеняването, антимона – високата температура на горене и пламък, бертолетовата сол снабдява реакцията с кислород, който се отделя при нейното разпадане. Състава се използва в ловджийския капсул „[[Жевело]]“ ({{lang-fr|Gevelot}}).
Одним из распространённых ударных составов является смесь гремучей ртути (35 %), [[сурьма|сурьмы]] (25 %) и [[бертолетова соль|бертолетовой соли]] (40 %). Гремучая ртуть обеспечивает воспламенение, сурьма – высокую температуру горения и пламя, бертолетова соль снабжает реакцию кислородом, обильно выделяющимся при её разложении. Состав применяется в охотничьем капсюле «[[Жевело]]» ({{lang-fr|Gevelot}}).
[[Файл:Caps for a Shotgun.JPG|мини|175px|КапсюлиКапсули дляна патроновпатрони кза [[ГладкоствольноеГладкостволно оружиеоръжие|гладкоствольномугладкостволното]] охотничьемуловно оружиюоръжие типатип «центробой»„центробой“ и «жевело»„жевело“ (справаотдясно)]]
Продуктите на реакцията, възникващи в такъв ударен състав, негативно влияят на канала на ствола – полепват по металните повърхности и водят до образуването на нагар и корозия. Особено вреден продукт на реакцията е [[калиев хлодид|калиевия хлодид]]: за сметка на своята хигроскопичност той привлича вода от продуктите на изгарянето на барута и атмосферата, отделяйки при това свободни хлорни йони. Също така нагретия калиев хлорид се спойва с метала на ствола, намалявайки неговата здравина. Тези образувания се изнасят със следващия изстрел, с образуване на шупли в метала. Парите на металния живак проникват в ствола, нарушавайки кристалната решетка на метала и намаляват здравината.
Продукты реакции, возникающие в таком ударном составе, негативно влияют на канал ствола – оседают на металлических поверхностях и приводят к образованию нагара и коррозии. Особенно вредным продуктом сгорания является [[хлористый калий]]: за счёт своей гигроскопичности он притягивает воду из продуктов сгорания пороха и атмосферы, выделяя при этом свободные ионы хлора. Также нагретый хлористый калий сплавляется с металлом ствола, понижая его прочность. Такие образования выносятся следующим выстрелом, с образованием раковин в металле. Пары металлической ртути проникают в ствол, нарушая кристаллическую решетку металла и снижая прочность.
 
ДляЗа устраненияостраняването влиянияна продуктоввлиянията сгоранияна ударногопродуктите составана применяютсяизгарянето неоржавляющиена ударныеударния составысъстав се използват некорозиращи ударни състави, например на основеосновата [[Тринитрорезорцинатна свинца|тринитрорезорцината свинца]]на оловото (инициатор), нитрита на бария (окислительокислител), антимонияантимон и алюминиевойалуминиева пудрыпудра (горючеегориво).
 
ТакжеСъщо применяютсяизползвани са [[азидоловен свинцаазид]], [[тетразен]], двуокисьоловен свинцадвуокис, [[шеллак]]смолата шелак и т. дн.
 
== Проблеми предизвиквани от неподходящ капсул ==
== Проблемы, вызываемые неподходящим капсюлем ==
Некачествения или неподходящ капсул може да доведе до [[засечка]] при изстрела.
Некачественный или неподходящий капсюль может привести к [[осечка|осечке]] при выстреле.
 
Недостатъчно мощния капсул може да доведе и до [[забавен изстрел]]. Барута изгаря бавно и нестабилно, налягането в патрона е недостатъчно за правилното горене, изстрела става със съществено забавяне (до десетки секунди). За стрелеца забавения изстрел изглежда като засечка, той изменя направлението на ствола и се опитва да презареди оръжието.
Недостаточно мощный капсюль может привести к [[затяжной выстрел|затяжному выстрелу]]. Порох сгорает медленно и нестабильно, давление в патроне недостаточно для правильного горения, выстрел происходит с существенной задержкой (до десятков секунд). Для стреляющего затяжной выстрел выглядит как осечка, стрелок изменяет направление ствола и пытается перезарядить оружие.
 
СлишкомПрекалено мощныймощния капсюлькапсул можетможе привестида кдоведе до [[детонация|детонации]] порохана барута и разрывуда разцепи ствола оружияна оръжието.
 
== Вижте също ==