Първо сръбско въстание: Разлика между версии

махам твърдения без източник; инфокаре, дефиниция
(махам твърдения без източник; факт)
(махам твърдения без източник; инфокаре, дефиниция)
{{Военен конфликт
[[Картинка:Orasac 1804.jpg|мини|дясно|300п|Обявяване на въстанието.]]
| конфликт = [[Сръбска революция]]
{{История на сърбите}}
| картинка = Orasac 1804.jpg
'''Първото въстание в Белградския пашалък''' или '''Първото сръбско въстание''' ({{lang-sr|Први српски устанак }} - според сръбската историография) е народна буна срещу османската власт, започнала в началото като бунт срещу своеволията на настанилите се в пашалъка четирима еничарски главатари, които предходно били на служба при [[Осман Пазвантоглу]]. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/50#textstart Бунт срещу еничарите]</ref>
[[Картинка:Orasac 1804.jpg|мини|дясно|300п| описание = Обявяване на въстанието.]]
| период = 15 февруари 1804 – 7 октомври 1813
| място = [[Смедеревски санджак]]
| резултат = Въстанието е потушено
| страна1 = {{flagicon image|FLAG_Topola.gif}} [[Сръбска революция|Сръбски въстаници]]
| страна2 = {{Османска империя}}
| командир1 = [[Караджордже Петрович]]
| командир2 = [[Хуршид паша]]
}}
 
'''Първото сръбско въстание''' ({{lang-sr|Први српски устанак}}) е [[въстание]] на [[сърби]]те в [[Смедеревски санджак|Смедеревския санджак]], продължило от 1804 до 1813 година, първи етап на [[Сръбска революция|Сръбската революция]].
Бунтовните действия продължават от 14 февруари 1804 г. - до 7 октомври 1813 г., и като цяло следва да бъдат разглеждани и разбирани в контекста на събитията по това време в [[Европа]] и [[Османската империя]], а именно - [[наполеоновите войни]] и предходно настъпилото още от края на [[18 век]] - [[кърджалийско време]]. <ref>[http://www.elbetica.org/istoriq_arhiv/srbnac1.html Сръбският национализъм: Балкански Пиемонт или Велика Сърбия]</ref>
 
Въстанието започва на 15 февруари 1804 година като бунт срещу своеволията на четирима [[Еничари|еничарски]] дахии, поставили областта под свой контрол с подкрепата на [[Осман Пазвантоглу]].<ref>[http://chitanka.info/text/5818/50#textstart Бунт срещу еничарите]</ref> Опитите за съвместни действия на местните князе са посрещнати с брутални действия от дахиите, които извършват масово клане в т.нар. [[сеч на князете]] с цел да стреснат местните и да заздравят властта си. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/50#textstart Бунт срещу еничарите]</ref>
== Начало на бунта ==
{{факт|[[Дахии]]те [[Аганлия]]та, [[Кючук Алия]], [[Мола Юсуф]] и [[Мехмед ага Фоча]] се настаняват в Белградския пашалък, идвайки от Видинския през 1801 г., след като убиват обичания от местните управител на пашалъка [[Хаджи Мустафа паша]]. Дахиите си поделят пашалъка на четири дяла и започват да се разпореждат в него като във [[феод]], като [[де факто]] го поставят под властта на Осман Пазвантоглу. [[Високата порта]], макар и недоволна от това положение, не била в състояние с каквото и да е да се противопостави на дахиите, които били подозирани, че само формално и външно, т.е. наужким демонстрират разрив в отношенията си с Осман Пазвантоглу, който портата намирала за много опасен държавен престъпник.|2015|11|23}} Това ново положение в пашалъка не допада на местните князе, които се събират на събрание, но са изненадани от бруталните действия на дахиите, които извършват масово клане в т.нар. [[сеч на князете]] - с цел да стрестнат местните и да заздравят властта си. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/50#textstart Бунт срещу еничарите]</ref>
 
Бунтовните действия продължават до 7 октомври 1813 година и протичат в контекста на обхваналите цяла Европа [[Наполеонови войни]] и срива на централната власт в Османската империя, известен като [[кърджалийство]].<ref>[http://www.elbetica.org/istoriq_arhiv/srbnac1.html Сръбският национализъм: Балкански Пиемонт или Велика Сърбия]</ref>{{неблагонадежден}} Военните загуби, както и опасността от влошаване на международното положение с последвалата [[Руско-турска война (1806-1812)]], принуждава Портата да сключи посредством [[Петър Ичко]], т.нар. [[Ичков мир]] с въстаниците, оставяйки справянето с тях за по-добри времена. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/51#textstart От преговори до война с Портата]</ref>
== Военни действия срещу въстаниците ==
Военните загуби, както и опасността от влошаване на международното положение с последвалата [[Руско-турска война (1806-1812)]], принуждава Портата да сключи посредством [[Петър Ичко]], т.нар. [[Ичков мир]] с въстаниците, оставяйки справянето с тях за по-добри времена. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/51#textstart От преговори до война с Портата]</ref>
 
По време на [[Руско-турска война (1806-1812)|руско-турската война]], въстаниците действат като руски съюзник срещу Портата, но незабавномалко след набързо сключения [[Букурещки договор (1812)]] и избухналата [[Отечествена война (1812)]], Високата порта подавяпотушава въстанието,. катоОсновна роля за целтатова основна роля играеизиграва новият сръбски водач [[Милош Обренович]], по чието нареждане вечерта на 13 срещу 14 юли 1817 г. е убит Карагеоргиводача на въстанието [[Караджордже Петрович]], а главата му е изпратена на новия османски султан и реформатор - [[Махмуд II]], в знак на сръбско верноподаничество и лоялност. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/52#textstart Поражението]</ref>
== Замразяване на конфликта, край на въстанието и оценка ==
По време на [[Руско-турска война (1806-1812)|руско-турската война]], въстаниците действат като руски съюзник срещу Портата, но незабавно след набързо сключения [[Букурещки договор (1812)]] и избухналата [[Отечествена война (1812)]], Високата порта подавя въстанието, като за целта основна роля играе новият сръбски водач [[Милош Обренович]], по чието нареждане вечерта на 13 срещу 14 юли 1817 г. е убит Карагеорги Петрович, а главата му изпратена на новия османски султан и реформатор - [[Махмуд II]], в знак на сръбско верноподаничество и лоялност. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/52#textstart Поражението]</ref>
 
Освен сърби във въстанието участват много [[българи]], особено от [[Поморавие]]то и [[Видин]]ско, но също и от [[Македония (област)|Македония]], като водилия преговорите с правителството Петър Ичко.<ref>[http://literaturensviat.com/?p=57319 Българи – участници в Освобождението на Сърбия и Гърция]</ref>
[[File:Praviteljstvujušči sovjet serbski.JPG|мини|дясно|300п|Гербът на [[Трибалия]] е до този на Сърбия, и не случайно е изобразен на печата на ''Правителстващия съвет сръбски'' (1805–1813).]]
 
В действителност, това е народно въстание в което участват основно както [[сърби]], така и много [[българи]], особено от [[Поморавие]]то, вкл. и македонски такива, с какъвто произход е и първия сръбски дипломат Петър Ичко - родом от [[Катраница (дем Еордея)]].<ref>[http://literaturensviat.com/?p=57319 БЪЛГАРИ – УЧАСТНИЦИ В ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА СЪРБИЯ И ГЪРЦИЯ]</ref>
== Източници ==
<references />
 
== Вижте също ==
* [[История на Белград]]
* [[Белградска област]]
* [[Средновековно кралство Сърбия]]
* [[Второ хабсбургско управление на Смедеревския санджак]]
* [[Свищовски договор]]
* [[Болгарска граматика]]
 
[[Категория:Първо сръбско въстание| ]]
[[Категория:Кърджалийско време]]