Йохан Кеплер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен:
добавки по ен:
Ред 31:
 
=== В Грац и Прага ===
==== „Тайната на космографията“ ====
[[Файл:Kepler-solar-system-1.png|мини|Кеплеровият модел на [[Слънчева система|Слънчевата система]] от Платонови тела в „Тайната на космографията“]]
 
Line 45 ⟶ 46:
„Тайната на космографията“ може да се разглежда като важна първа стъпка в модернизирането на предложената от Коперник теория. Докато Коперник, макар и приемащ хелиоцентризма, се опитва да го обосновее с класически Птолемееви средства, като [[Епицикъл|епициклите]], и продължава да използва за отправна точка центъра на земната орбита, а не на Слънцето, „Тайната на космографията“ днес се оценява като „първа стъпка в прочистването на Коперниковата система от остатъците на Птолемеевата теория“.{{hrf|Dreyer|1953|331, 371 – 379}}
 
==== Други изследвания в Грац ====
[[Файл:House of Johannes Kepler.JPG|мини|Къщата на Йоханес Кеплер и Барбара Мюлер в Гьосендорф край Грац]]
 
В края на 1595 година Кеплер се запознава с Барбара Мюлер, 23-годишна вдовица с малка дъщеря, за която се опитва да се ожени. Тя е наследница на имотите на двамата си покойни съпрузи и дъщеря на заможен мелничар, който се противопоставя на брака  – макар че Кеплер е наследил от дядо си благородническа титла, той е относително беден. Бракът е сключен едва след публикуването на „Тайната на космографията“ и със съдействието на видни протестанти  – двамата се женят на 27 април 1597 година. Първите им две деца умират рано, а след това имат дъщеря Сузана (р. 1602) и двама синове  – Фридрих (р. 1604) и Лудвиг (р. 1607).{{hrf|Caspar|1993|71  – 77}}{{hrf|Caspar|1993|71  – 77}}{{hrf|Connor|2004|89  – 100, 114  – 116}}
 
След публикуването на „Тайната на космографията“ и с подкрепата на училищните инспектори в Грац Йоханес Кеплер предприема амбициозна програма за разширяване и задълбочаване на своя труд. Той планира четири допълнителни книги - една за статичните страни на Вселената (Слънцето и неподвижните [[Звезда|звезди]]), една за планетите и техните движения, една за физичната природа на планетите и образуването на географските обекти (фокусирана най-вече върху [[Земя]]та) и една за въздействието на небесата върху Земята (включваща [[атмосферна оптика]], [[метеорология]] и [[астрология]]).{{hrf|Caspar|1993|85-86}}
 
Освен това той се допитва до мнението на множество астрономи, на които изпраща копия от „Тайната на космографията“. Сред тях е [[Николаус Раймерс]], придворен математик на император [[Рудолф II]] и яростен съперник на [[Тихо Брахе]]. Раймерс не му отговаря пряко, публикува ласкателното писмо на Кеплер, за да демонстрира своето преимущество пред Брахе и неговата [[гео-хелиоцентрична система]]. Тихо Брахе започва кореспонденция с Кеплер, подлагайки на критика неговата система, включително използването на неточни числени данни, взети от Коперник. В писмата помежду си двамата обсъждат широк кръг астрономически проблеми, като лунните явления и богословската интерпретация на Коперниковата система. Лишен от значително по-точните данни от обсерваторията на Тихо Брахе, Кеплер трудно успява да отговори на много от забележките.{{hrf|Caspar|1993|86-89}}
 
По това време Йоханес Кеплер насочва вниманието си към [[хронология]] и „хармонията“ ([[Нумерология|нумерологичните]] връзки между музика, математика и физически свят и техните астрологични следствия). Приемайки, че Земята притежава душа (свойство, което по-късно ще използва за обяснение на това, как Слънцето предизвиква движението на планетите), той създава спекулативна система, свързваща астрологичните аспекти и астрономическите разстояния с метеорологичното време и други земни явления.{{hrf|Caspar|1993|89-100}}
 
Към 1599 година обаче Кеплер отново започва да усеща, че работата му е ограничена от неточността на наличните данни. По същото време засилващите се религиозни напрежения поставят под заплаха работата му в Грац. През декември същата година Тихо Брахе му изпраща покана да го посети в [[Прага]]. На 1 януари 1600 година, преди дори да е получил поканата, Кеплер заминава, надявайки се, че с покровителството на Тихо Брахе ще разреши както философските, така и финансовите си проблеми.{{hrf|Caspar|1993|89-100}}
 
==== Тихо Брахе и император Рудолф II ====
 
През 1600 г. Кеплер се премества в Прага при датския астроном [[Тихо Брахе]]. Съвместната работа на двамата астрономи не тече гладко поради различното им възприемане на Коперниковото учение. След смъртта на Тихо Брахе през 1601 г. Кеплер заема мястото му на математик и астроном в двора на Рудолф II.