Захарий Стоянов: Разлика между версии

| портрет-описание = фотография на [[Димитър Карастоянов]]

}}

 

Работи овчар в село Инджекьой (днес [[Тополи (село)|Тополи]]), Варненско и в село [[Подвис (Бургаска област)|Подвис]], Бургаско (1866 – 1870). Докато чиракува за шивач в [[Русе]] се включва в Русенския частен революционен комитет на [[ВРО]] (1871 – 1872). Чиновник-маневрист в [[Барон Хирш|Баронхиршовата]] железница на гара Търново-Сеймен (дн. [[Симеоновград]], 1873).

 

 

След Освобождението от османско иго е член на окръжния съд в Търново (1880), секретар на Апелационния съд и съдебен следовател в окръжния съд в Русе (1881), служител в Дирекцията на правосъдието на [[Източна Румелия]] (1882 – 1885).

 

== Литературна дейност ==

За пръв път публикува фейлетони в рубриката ''„Знаеш ли ти кои сме“'' във в. ''„Независимост“'' (1880) и статии във в. ''„Работник“'' (1881). Редактира в. ''„Работник“'' (1881), в. ''„[[Борба (български вестник)|Борба]]“'' (1885), в. ''„Свобода“'' (1887 – 1889). Активно сътрудничи на вестниците ''„Независимост“'', ''„Братство“'', „Съветник“, ''„Светлина“'', ''„Южна България“'', ''„Свирка“'' и др. [[Публицистика]]та на Захарий Стоянов, особено в началото, е под силното идейно-емоционално и стилно-езиково влияние на [[Любен Каравелов]], както и на руските революционни демократи Висарион Белински, [[Николай Чернишевски]] и [[Николай Некрасов]].

 

В литературно-критичната дейност (особен обект на която е делото на Любен Каравелов) Захарий Стоянов е повлиян от идеите на руската демократична литература от [[1870-те|70-те]] и [[1880-те|80-те г.]] с нейните основни постулати-реализъм, демократизъм, обществено служене на [[литература]]та. Убеден е в социалната детерминираност на литературата и нейните граждански обществено-възпитателни функции; приема действителността като единствен източник и материал за художествено пресътворяване. Актуалният политически живот (политиката на [[княз Александър Батенберг|Батенберг]], режимът на пълномощията, Съединението) е тема на първата книга на Захарий Стоянов ''„Искандер бей. Разказ из българския живот“'', както и на ''„Чардафон Велики“'', ''„Заробването на Гаврил паша, 6-ти септември 1885 г.“'' и др.

 

Основната творческа дейност на Захарий Стоянов е свързана с мемоарно-биографичните произведения. Като мемоарист, биограф и белетрист се движи в тематичната територия на близкото революционно минало-неговото пресъздаване и преосмислянето му в съотношение със съвременните критерии за национални нравствени ценности. Това определя идейния патос както на ''„[[Записки по българските въстания]]“'', така и на ''„Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му“'', ''„Христо Ботйов. Опит за биография“'', ''„Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитър и Стефан Караджата. 1867 – 1868“''. Основният му замисъл е да се опишат българските въстания от [[1840-те|40-те]] и [[1850-те|50-те години]] до 1876 г., да се осветли техният исторически смисъл, героизъм и величие, да се посочат техните задължаващи традиции. Биографиите на [[Васил Левски]] и Христо Ботев, книгата за [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]], писани паралелно със ''„Записки по българските въстания“'' и в пряка идейно-тематична връзка с тях, разширяват, допълват, обогатяват образно-емоционално темата за българските революционни борби и за ярките личности в тях. Най-значителното произведение на Захарий Стоянов е ''„Записки по българските въстания. Разказ на очевидци. 1870 – 1876“''. Плод е на дългогодишно осмисляне, равносметка на собствения жизнен път, събиране на факти, документи, спомени и разкази на очевидци и участници в събитията, на тяхното пресяване и композиране в единно цяло.

 

[[Категория:Български журналисти]]

[[Категория:Български политици (1878 – 1918)]]

[[Категория:Дейци на ВРО]]

[[Категория:Дейци на БТЦРК]]

[[Категория:Дейци на Гюргевски революционен комитет]]

[[Категория:Участници в Априлското въстание]]

[[Категория:Български масони]]

[[Категория:Хора от област Сливен]]

[[Категория:Починали в Париж]]