|
== Отражение върху фолклора ==
В отношението си към хайдушкото движение, българският народ изгражда неповторими и митологизирани образи и на тези народни закрилници (подобно на [[юнак|юнаците]] от [[Крали Марко]] насетне), които образи са пресъздадени най-вече в народните песни и фолклора, и което явление е присъщо и на другите народи намирали се под властта на по-ниско културен и цивилизован завоевател. Хайдушките песни възникват в отражение на хайдутството, като народно и социално движение, което по историко-географски причини, се развива у южните славяни, и което през 19 век прераства в своеобразна форма на националноосвободително движение. Социална база за хайдутството дават онези, които са най-вече засегнати от поробителя по отношение на свещените си [[човешки права]] и [[Граждански свободи|свободи]]. Оскърбени, те са принудени да избягат в горите и планините и да отстояват своите потъпкани лични и [[естествено право|естествени права]].
'''Преданието за орлите, които засенчват слънцето.....'''
За историята неговото име е неизвестно Васил хайдутин. Според старите хора, които ми го разказаха, то е много отдавнашно и се смята, че датира от ХV в. Турците вече са завладели българските земи. Под ятагана са паднали най-видните хора - боляри, военачалници, духовници, просветители, защото на поробителите им трябва покорна рая. Но ето че се намират и такива, които не се примиряват да бъдат роби на бейовете и агите. Един от тях е Васил.
Баща му бил стотник във войската на цар Иван Шишман. Съпровождал го в последния му поход, завършил трагично при крепостта Урвич. Младият стотник е един от малцината, успели да се спасят. С още няколко оцелели бойци се оттеглят в Балкана, където има колиби на дървари и козари. Там среща една мома и им се ражда син - Васил. Вече бившият стотник се прехранва с ловуване. Когато Васил пораства, започва да го учи да си служи с меч и лък и да поставя капани. Турците мислят, че в гъстите гори на Балкана няма хора, и те живеят бедно, но свободно. Обличат се в кожи, хранят се с козе мляко и сирене, с месо от убитите животни, и така минават годините.
При един лов Васил и баща му срещат група хора и ги разпитват - кои са, откъде са, как са попаднали в планината. Те им разказват, че тяхното село е нападнато от турците, за да взимат роби за пазарите, и те са от малцината, които са успели да избягат. В сърцето на вече стария стотник пламва гняв. Събира десетина ловци и напада робския керван. Успяват да избият турците и да освободят българите. В битката обаче дават жертви, една от които е бащата на Васил. И тогава синът става хайдутин. С оцелелите ловци и с някои от освободените българи създават чета, която да пази народа от насилията на поробителите.
Повече от 15 години тя е страшилище за турците в този край. Печели десетки битки с изпратените потери. Накрая беят на Троян организира отряд от 1500 души, за да се справи с хайдутите, които са не повече от 60. Васил разбира, че не може да излезе на открита битка с тях. Затова поставя капани, прави вълчи ями, примки и в тях загива почти половината от турския отряд!
Разярен, беят набира още 400 души и сам повежда голямата потеря. Хайдутите са принудени да се изтеглят все по-нагоре в Балкана. Изкачват се на един висок връх и правят укрепление от дървета и камъни. Когато турците стигат до него, са обсипани със стрели и копия. Много загиват, но и много остават. Щом слънцето огрява върха, турците тръгват в атака - няколкостотин срещу шепа оцелели хайдути. Още малко и ще се изкатерят до тях, за да ги посекат с ятаганите си. И тогава Васил и другарите му се хвърлят в бездната. Но вместо телата им да се разбият в скалите, те се превръщат в орли, които с крилата си... засенчват слънцето!
Оттогава този връх се нарича Васильов.
Организираното хайдушко движение има социален и народен смисъл – срещу „изедниците“, т.е. срещу местната османска власт и администрация и срещу османския поробител в лицето на [[държавен глава|държавния глава]] – [[султан]]а, а от 1517 г. и [[халиф]] на „правоверните“ мюсюлмани.
* {{икона|bg}} [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=3191&Level=3 Сърбия и нашето освободително движение]
* {{икона|bg}} [http://koreanstudies.bg/node/110  Петър Петров, Пет века под ятагана и корана] [http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=238:------1396--1878&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61  1396–1878],
* http://www.duma.bg/node/74811
{{Портал Военна история на България}}
|
