Антон Чехов: Разлика между версии

| дата на раждане = [[29 януари]] [[1860]] г.

| дата на смърт = [[15 юли]] [[1904]] г.

| период = 1878—19041878 – 1904 г.

Чехов се оттегля от театъра след ужасните критики към „[[Чайка (пиеса)|Чайка]]“ през 1896 година, но пиесата е възродена от [[Константин Станиславски]] в [[Московски художествен театър|Московския художествен театър]], което кара Чехов да напише „[[Вуйчо Ваня]]“, „[[Три сестри]]“ и „[[Вишнева градина]]“. Тези четири произведения са предизвикателство както за актьорския състав, така и за публиката, защото на мястото на обичайното действие, Чехов предлага „театър на настроението“ и „подводен живот на текста“.

Чехов започва да пише поради финансови причини, но с времето артистичните му амбиции нарастват и той прави нововъведения, които силно влияят на еволюцията на съвременния разказ. Първообразът му е методаметодът на „[[Поток на съзнанието|потока на съзнанието]]“ (повествователна техника), по-късно възприет от [[Джеймс Джойс]] и други модернисти, съчетан с отхвърляне на поуката в края на традиционната структура на разказа. Чехов не съжалява за трудностите, които създава на читателите, смятайки, че ролята на артиста е да задава въпроси, а не да отговаря на тях.

Антон Павлович Чехов е роден на [[Антоновден]], [[29 януари]] (17 януари стар стил) [[1860]] година в [[Таганрог]], пристанище на [[Азовско море]] в южната част на Руската империя. Той е третото от шестте деца на Павел Егорович Чехов, син на бивш [[крепостен селянин]] от [[Полтавска губерния]], който е собственик на бакалия. Директор на енорийския църковен хор и вярващ [[Православие|православен]], бащата е склонен към физическо насилие и според мнозина изследователи е прототип на множеството лицемерни образи в творчеството на Чехов.{{hrf|Wood|2000|78}} Майка му Евгения е умел разказвач, която забавлява децата си с разкази за своите пътувания из Русия с баща ѝѝ, търговец на дрехи.{{hrf|Payne|1991|XVII}}{{hrf|Simmons|1970|18}}

Отначало Антон учи в гръцкото училище (в Таганрог има голяма общност на [[азовски гърци]]), а през 1868 година постъпва в подготвителния клас на местната гимназия. Мъжката класическа гимназия в града, днес носеща името на Чехов, е най-старото учебно заведение в южнаЮжна Русия (основана през 1806 г.) и дава солидно образование и възпитание, но Чехов трябва да повтаря една година, след като сее проваляскъсан на изпита по [[Старогръцки език|старогръцки]].{{hrf|Bartlett|2004|4- – 5}} Въпреки това, гимназията е мястото, което формира неговия поглед за света, любовта му към книгите и обичта му към театъра. Той отива на театър за пръв път на 13 години и оперетата „[[Хубавата Елена]]“ на [[Жак Офенбах]] му прави силно впечатление, участва в домашните представления на съученика си Андре Дроси. По това време той прави и първите си литературни и драматични опити и пише хумористични текстове за ученически списания. През този период пее в хора на баща си и в хора на гръцкия манастир в града, но по-късно става [[Атеизъм|атеист]].{{hrf|Tabachnikova|2010|26}}

След завършването на гимназия през 1879 година Антон Чехов заминава за Москва и постъпва в [[Първи московски държавен медицински университет „Иван Сеченов“|Медицинския факултет]] на [[Московски университет|Императорския московски университет]],{{hrf|Rayfield|1998|69}}, където сред неговите преподаватели са [[Николай Склифосовски]] и [[Григорий Захарин]]. Пристигайки в Москва, той поема грижите за семейството си.{{hrf|Wood|2000|79}} За да го издържа и за да плаща таксите за образованието си, той ежедневно пише за списания като „Стрекоза“, „Будилник“ и „Зрител“ кратки скици на съвременни теми, често използвайки псевдоними като ''Антоша Чехонте'' и ''Человек без селезенки''.{{hrf|Гебель|1934|460}} Дебютните му текстове са публикуваните на 24 декември 1879 година в „Стрекоза“ разказ ''„Письмо к учёному соседу“'' и фейлетон ''„Что чаще всего встречается в романах, повестях и т. п.“''.

Изобилните публикации на Чехов му създават репутация като сатиричен хроникьор на уличния живот и през 1882 година той вече пише за „Осколки“, собственост на един от водещите издатели по това време [[Николай Лейкин]],{{hrf|Rayfield|1998|91}} като през 1883- – 1885 година води собствена рубрика - – „Отломки от московския живот“. Стилът на Чехов от този период е по-остър от характерния за зрялото му творчество.{{hrf|Steiner|2001}}{{hrf|Willis|2013}} През 1882 година той подговяподготвя сборника разкази ''„Шалость“'', който остава неиздаден, може би заради трудности с цензурата. През този период семейството често посещава през лятото брата на Антон Иван Чехов, който е учител в [[Истра|Воскресенск]] и има голямо жилище там.

[[Файл:Isaac Levitan - Portrait of A.P. Chehov.jpg|мини|Портрет на Чехов от [[Исак Левитан]], 1885- – 1886 година]]

През 1884 година Чехов получава правоспособност като лекар —– той ще смята това за своя основна професия, макар че печели малко от нея и лекува бедните безплатно.{{hrf|Malcolm|2004|26}} След дипломирането си постъпва на работа в лечебницата на Воскресенск, ръководена от познат на брат му,{{hrf|Лето|2010|389- – 390}}, след това работи в [[Звенигород]], където известно време ръководи лечебницата. През 1884 година започва да храчи кръв, а през 1886 година положението му се влошава, но той отказва да признае пред семейството и приятелите си, че имае болен от [[туберкулоза]].{{hrf|Дружбинский|2015}}

В същото време Антон Чехов продължава да публикува в различни седмичници и успява на няколко пъти да премести семейството си във все по-добри жилища. В началото на 1886 година започва да работи срещу много добро заплащане за един от най-популярните вестници в [[Санкт Петербург]] – „[[Новое время]]“, издаван и редактиран от [[Алексей Суворин]].{{hrf|Rayfield|1998|128}} Суворин става и един от най-близките лични приятели на Чехов.{{hrf|Rayfield|1998|448- – 450}}{{hrf|Wood|2000|79}}

Публикациите на Чехов започват да привличат вниманието на литературните среди, като [[Дмитрий Григорович]] го поставя в „първата редица на писателите от новото поколение“. Оценката на Григорович оказва силно въздействие върху Чехов, който дотогава не влага особени литературни амбиции в скиците и репортажите си.{{hrf|Malcolm|2004|32- – 33}} През 1884 година излиза първата му книга с разкази - – „Приказките на Мелпомена“, а по-късно и „Пъстри разкази“ (1886). През 1887 година сборникът „В полумрака“ (1887) е отличен с престижната [[Пушкинска награда]].{{hrf|Simmons|1970|160}}

През 1887 година, изтощен от работата си и от влошеното си здраве, Антон Чехов предприема пътуване в [[Украйна]]. Вдъхновен от впечатленията си, след своето завръщане той започва да пише повестта „Степ“, която е публикувана в „[[Северний вестник]]“.{{hrf|Malcolm|2004|137}} Повествованието, следващо мисълта на героите, описва пътуване в степите през погледа на момче, изпратено да живее далеч от дома си, и неговите спътници —– свещеник и търговец. Повестта, определяна като „енциклопедия на Чеховата поетика“, показва значително развитие в прозата му и е публикувана в авторитетно литературно списание, а не във вестник.{{hrf|Malcolm|2004|147}}

През есента на същата година театралният директор Корш поръчва на Чехов пиеса —– резултатът е написаната за две седмици „Иванов“, която е поставена на сцена през ноември. Макар че Чехов намира преживяването за „болезнено“ и в писмо до брат си рисува комична картина на хаотичната постановка, пиесата е успешна и, за удивление на автора, получава похвали за своята оригиналност. По същото време той обмисля написването на роман „от 1500 реда“, но след две години работа по книгата се отказва от нея.

Смъртта на Николай Чехов, брат на писателя, от туберкулоза през 1889 година оказва влияние върху разказа „Скучна история“, завършен през септември, за човек, изправен пред смъртта си, който разбира, че животът му е бил безполезен.{{hrf|Simmons|1970|186- – 191}} По това време Чехов придобива широка известност и всяко негово ново издание се очаква от публиката и критиката.

През лятото на 1889 година Чехов взема решение да посети остров [[Сахалин]], който руското правителство се опитва да колонизира чрез заселване на каторжници. Това става след среща с актрисата Каратигина, пътувала в Сибир и Сахалин десетина години преди това. Той запазва в тайна плановете си до януари 1890 година и когато ги оповестява, това предизвиква силно впечатление усред публиката.

През 1890 година Антон Чехов предприема тежко пътуване с влакове, коли и параходи до наказателната колония на остров Сахалин. Пътуването през Сибир продължава 82 дни и става основа на девет очерка, публикувани заедно под названието „От Сибир“. В самия Сахалин прекарва три месеца след юли 1890 година, интервюирайки хиляди каторжници и заселници като част от изследване на колонията. Писмата, които пише през този период, са сочени като едни от най-добрите образци на [[епистоларна литература|епистоларната]] му проза.{{hrf|Malcolm|2004|129}}

По време на пътуването и престоя си в Сахалин Чехов става свидетел на тежките условия в руските наказателни колонии —– физически наказания, злоупотреби с доставките и принудителна [[проституция]]. Той пише: „имаше„Имаше моменти, в които чувствах, че виждам пред себе си крайните граници на човешката деградация“.{{hrf|Wood|2000|85}}{{hrf|Rayfield|1998|230}} Той е особено развълнуван от съдбата на децата, придружаващи в колониите своите родители. Заключението му е, че благотворителността не е решение на проблемите, а държавата е длъжна да осигури финансиране за хуманното отношение към осъдените.

[[Файл:Moscow Malaya Dmitrovka Street 29.jpg|мини|ляво|Къщата на улица „Малая Дмитровка“ №2929 в Москва, където Чехов живее през 1890- – 1895 година]]

След завръщането си пише книгата „Остров Сахалин“, публикувана през 1893- – 1894 година —– тя не е художествен текст, а описание на социологическите му наблюдения в наказателните колонии, включваща статистически данни за броя и статута на жителите.{{hrf|Malcolm|2004|125}}{{hrf|Simmons|1970|229}} Според самия Чехов пътуването оказва силно влияние и върху по-късните му художествени произведения. Сахалинските преживявания намират отражение и в разказите „На заточение“ и „Палата №6“. Действието в заключителната част на разказа „Убийство“ се развива на Сахалин.

През 1892 година Чехов купува малкото провинциално имение в село [[Мелихово]], на 70 километра южно от центъра на Москва, където живее със семейството си до 1899 година. Той развива активна обществена дейност, подпомагайки пострадалите от [[глад]]а и [[холера]]та, организира три училища, пожарна служба и болница и лекува безплатно селяните на километри около дома си.{{hrf|Wood|2000|78}}{{hrf|Malcolm|2004|26}}{{hrf|Payne|1991|XXXI}} Освен че харчи значителни средства за лекарства, той прекарва дълго време в пътувания до домовете на свои пациенти. В същото време работата му като лекар помага на литературната му дейност, поставяйки го в близък контакт с всички слоеве на провинциалното общество.

През 1894 година Антон Чехов започва да пише в Мелихово пиесата „[[Чайка (пиеса)|Чайка]]“. Нейната премиера на 17 октомври 1896 година в [[Александрински театър|Александринския театър]] в [[Санкт Петербург]] няма успех и той решава да се откаже от театъра.{{hrf|Rayfield|1998|394- – 398}} Пиесата обаче силно впечатлява [[Владимир Немирович-Данченко]], който убеждава [[Константин Станиславски]] да режисира през 1898 година нова постановка в новосъздадения от тях [[Московски художествен театър]].{{hrf|Benedetti|1989|25}} Вниманието на Станиславски към психологическия реализъм и ансамбловото изпълнение успяват да разкрият скритите достойнства на текста и постанвкатапостановката има успех, възстановявайки интереса на Чехов към драматургията.{{hrf|Allen|2001|11}}

„Чайка“ се превръща в голям успех на Московския художествен театър през неговата първа година, давайки възможност на Станиславски и Немирович-Данченко да демонстрират своите новаторски идеи. И днес театърът използва в своята емблема стилизирано изображение на чайка. През следващите години той продължава да поръчва пиеси на Чехов, като през 1899 година поставя завършената още през 1896 година „[[Вуйчо Ваньо]]“.{{hrf|Rayfield|1998|390- – 391}}

В Ялта Антон Чехов пише по поръчка на Московския художествен театър още две пиеси - – „[[Три сестри]]“ и „[[Вишнева градина]]“. Работата му по тях върви по-бавно, отколкото в миналото, и всяка му отнема около година.{{hrf|Malcolm|2004|170- – 171}} През този период той е зает и с подготовка за издаване на събраните си съчинения, излезли в две издания —– през 1899- – 1902 и 1903 година.

На 25 май 1901 година Антон Чехов се жени в тесен кръг за [[Олга Книпер]] (1868- – 1959), актриса от Московския художествен театър, с която се заподнавазапознава по време на репетициите на „Чайка“.{{hrf|Benedetti|2007|125}}{{hrf|Rayfield|1998|500}} До този момент той предпочита краткотрайни връзки и посещения в публични домове и е определян като „най-неуловимия руски литератор ерген“.{{hrf|Malcolm|2004|59}}{{hrf|Wood|2000|78}} И след брака двамата продължават да живеят разделени —– Чехов в Ялта, а съпругата му в Москва, където продължава да играе в театъра. В резултат на това, от брака им е запазена обширна кореспонденция, съдържаща ценни сведения за [[История на театъра|театралната история]].{{hrf|Benedetti|2007|}} През 1902 година Олга [[Аборт|помята]], като според някои изследователи детето не е от съпруга ѝ, докато други отхвърлят тази хипотеза.{{hrf|Rayfield|1998|556- – 557}}{{hrf|Benedetti|2007|241}}

Тялото на Чехов е пренесено в Москва, където е погребан в [[Новодевически манастир|Новодевическия манастир]]. През 1908 година на гроба му е поставен паметник, изработен от [[Леонид Браиловски]].{{hrf|Нащокина|2005|496}} През 1933 година гробът и надгробния паметник са преместени в новото [[Новодевическо гробище]], южно от стените на манастира.{{hrf|Щёболева|2010}}

* {{cite book | publisher = Лето | year = 2010 | title = У стен Нового Иерусалима. История города Воскресенска-Истры | location = Москва | isbn = | lang = ru}}

* {{cite book | last = Allen | first = David | year = 2001 | title = Performing Chekhov | publisher = Routledge | location = | isbn = 978-0-415-18934-7 | lang = en}}

* {{cite book | last = Bartlett | first = Rosamund | year = 2004 | title = Chekhov: Scenes from a Life | publisher = Free Press | location = | isbn = 978-0-7432-3074-2 | lang = en}}

* {{cite | фамилия-част = Bartlett | име-част = Rosamund | заглавие-част = Introduction | фамилия = Chekhov | име = Anton | заглавие = About Love and Other Stories | място = | издател = Oxford University Press | дата = 2008 | isbn = 978-0199536689 | език = en}}

* {{cite book | last = Benedetti | first = Jean | year = 1989 | title = Stanislavski: An Introduction | publisher = Methuen Drama | location = | isbn = 978-0-413-50030-4 | lang = en}}

* {{cite book | last = Benedetti | first = Jean (ed.) | year = 2007 | title = Dear Writer, Dear Actress | publisher = Methuen Publishing | location = | isbn = 978-0413776372 | lang = en}}

* {{cite book | last = Malcolm | first = Janet | year = 2004 | title = Reading Chekhov, a Critical Journey | publisher = Granta Publications | location = | isbn = 978-1-86207-635-8 | lang = en}}

* {{cite book | last = Rayfield | first = Donald | year = 1998 | title = Anton Chekhov: A Life | publisher = Henry Holt & Co | location = | isbn = 978-0-8050-5747-8 | lang = en}}

* {{cite book | last = Simmons | first = Ernest J | year = 1970 | title = Chekhov: A Biography | publisher = University of Chicago Press | location = | isbn = 978-0-226-75805-3 | lang = en}}

* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl(1UI0)=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl(28101403UI1)=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1415037209997&srt=rank&vl(12610808UI0)=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl(freeText0)=%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BDАнтон+%D0%A7%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B2Чехов&fn=search&vid=NALIS_VIEW Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС]