Петко Бочаров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
почна на 2 март |
м дребни |
||
Ред 3:
| портрет = Petko-Bocharov-20101104-1.jpg
| портрет-описание = На премиерата на книгата си „Лица и съдби от три Българии“, 4.11.2010
| описание = български преводач и журналист
| роден-място = [[София]], [[България]]
}}
Ред 10:
== Биография ==
Той е роден на [[19 февруари]] [[1919]] година в [[София]]. Завършва [[Американски колеж|Американския колеж]], а след това [[право]] в [[Софийски университет|Софийския университет]]. От 1952 година работи в [[Българска телеграфна агенция|Българската телеграфна агенция]], първоначално като преводач от английски език, а впоследствие достига до длъжността заместник-главен редактор. През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 година участва с новини и коментари във „Всяка неделя“. Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око“, в радио „[[Свободна Европа]]“ и в „[[Дойче веле]]“. На 23 февруари 1992 в предаването „ТВ око“ произнася фразата „Да, ама
[[File:Petko-Bocharov-20101104-2.jpg|left|thumb|Петко Бочаров раздава автографи под формата на печат-[[екслибрис]] на представянето на книгата си „Лица и съдби от три Българии“, 4.11.2010]]
Ред 17:
Петко Бочаров има един син от първата си съпруга, която умира през 1978 г.
През 2010 г. той публикува своите автобиографични книги
Почива на 2 март 2016 г.
Ред 27:
* [[Стъдс Търкъл]], ''Добрата война'', Партиздат, София, 1988.
* Арманд Хамър, ''Свидетел на историята'', Партиздат, София, 1989.
* Стивън Картър, ''Цивилизованото поведение. Обноски, морал и поведение на демокрацията'', ИК „Слънце“, София, 2002.
== Бележки ==
| |||