Разлика между версии на „Крушари (община)“

 
==== Климат ====
Община Крушари попада в умереноконтиненталната климатична област. Известно влияние при формирането на местния климат оказва и близко разположения Черноморски басейн. Откритостта на Дунавската равнина на север позволява безпрепятствено нахлуване на студените континентални въздушни маси, поради което зимата е доста студена, пролетните мразове са често явление, d лятото е сравнително топло. Средната годишна температура е около 11°I, i юлски максимум 36°С и януарският минимум -25°С. Годишната сума на валежите се движи от 480 до 550 мм, т.е. районът е един от най-сухите в страната. Средният брой на дните със снежна покривка е 83. Годишната продължителност на слънчевото греене е над 2200 часа.
 
==== Почви ====
Почвите, разпространени на територията на Община Крушари, са основно черноземи – карбонатни, типични и излужени, с рохкав строеж. На откритите места в обработваемите земи се наблюдават проявления на ветрова ерозия. Нейно ефикасно противодействие са създадените полезащитни горски пояси, които същевременно изпълняват снегозадържащи и влагозадържащи функции в района.
 
==== Природни и исторически забележителности ====
В землищата на селата Габер, Ефрейтор Бакалово, Зимница, Капитан Димитрово и Огняново попада част от Защитена територия Суха река, с обща площ от 2307.92 ха, обявена със Заповед № РД-538/12.07.2007 г. на МОСВ. Каньонът на руката и околностите му са природна и археологическа забележителност, както за Добричка област, така и за цяла Южна Добруджа. В българския участък на Суха река се срещат 132 вида птици – 98 от тях гнездят тук, а други са прелетни; 32 вида пернати са с неблагоприятен природозащитен статус в България и Европа. Край селата Габер, Огняново и Капитан Димитрово има множество малки пещери, като 31 от тяхса на територията на общината и са Картотекирани.
 
В близост до землището на с. Александрия на площ от 72 км. се намира природната забележителност Александрийска гора, обявена като такава със Заповед №656/13.09.1979 г. Тя представлява единственото естествено находище на издънкови липови насаждения в област Добрич. На 1,5 km от село Александрия се намира местността Текето. Светилището, наречено „Текето“, придобива двойствен религиозен характер. До Руско-турската освободителна война то е чисто мюсюлманско светилище, посещавано и тачено от така наречените алиани, по-известни като къзълбаши. Името на местността идва от двуобредното светилище Мустафа Канаат – Св. Илия, почитано едновременно от мюсюлмани и християни. Наричано още Дървеното теке, преданието твърди, че тук са идвали на поклонение хора от цяла Добруджа и Лудогорието, за да молят светеца за прошка и благоденствие. Преданието твърди още, че тук е имало християнски манастир. Днес манастирът е възстановен до старото аязмо и местността е все така свещена.
 
Районът притежава уникални пещери, обявени за археологически паметници. Това са Скален манастир „Гяур евлери“ (Невернишки жилища), Пещерна колония „Кара кая“ (Черна скала) и Пещерна колония „Балабан кая“ (Голяма скала). „Гяур евлери“ е един от най-ранните скални манастири не само по българските земи, но и на територията на Европа.
 
На територията на община Крушари се намира най-големият укрепен античен център в земите на днешна Добруджа – Залдапа. Тя е родното място на Виталиан – предводител на известния бунт срещу император Анастасий, прераснал в 5-годишна гражданска война. Разположена е в м. Калето, между селата Абрит и Добрин. Обликът на укрепителната система свидетелства за късноримския ѝ произход. Величествените мащаби на Залдапа (над 35 ха) и монументалният характер на разкритите градежи не оставят никакво съмнение, че тя трябва да се причисли към най-големите и значителни късноантични градски центрове в тази част на Балканския полуостров.
 
== Население ==