Никола Атанасов (композитор): Разлика между версии

'''Никола Атанасов Китанов''' е [[композитор]] и музикален педагог, автор на първата българска [[симфония]].<ref name="БНР">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bnr.bg/post/100665479/balgarski-sakrovishta-parvata-balgarska-simfonia | заглавие=Български съкровища: Първата българска симфония |достъп_дата =2 март 2016 г. |фамилно_име=Гъделева |първо_име=Ирена |дата=2 март 2016 г. |труд= |издател=Българско национално радио |език=bg |цитат= }}</ref>

Роден е в [[Кюстендил]] през 1886 г. Завършва Педагогическото училище в родния си град. Негов учител е чешкият композитор и педагог [[Карел Махан]]. Постъпва в Загребската консерватория през 1906 г., където учи при Ф.Франьо Дуган, В.Вьекослав Розенберг-Ружич, К.Кирил Юнек и В.Вацлав Хумел. По време на следването си създава първата българска [[соната]] за пиано (1911). Дипломната му работа, написана през 1912 г., е ''Симфония №1 в сол минор'' в четири части, издържана в духа на късния романтизъм и считана за първата българска [[симфония]]. Изпълнена е за първи път на 25 юни 1912 г. в залата на Хърватския музикален институт в Загреб. Първото ѝ представяне в България е на 18 януари 1918 г. във Военния клуб в София от Гвардейския оркестър, с диригент Маестро Георги Атанасов.<ref name="БНР"/>

След завършване на образованието си учителства в [[Стара Загора]] (1912-22 – 1922), [[Плевен]] (1915) и [[София]] (1922-24 – 1924). От 1923 г. е преподавател в [[Национална музикална академия|Държавната музикална академия]], от 1929 г. е професор по музикално-теоретични дисциплини, а в периода 1934-37 – 1937 г. - – ректор на Академията. През 1929 г. Никола Атанасов написва ''Трио за цигулка, виолончело и пиано'' - – неговото най-популярно и най-често изпълнявано произведение. Автор е на [[марш]]ове, хорови и солови песни.

[[Почетно звание „Заслужил“|Заслужил артист]] (1954). Удостоен е със званието [[Почетни граждани на Кюстендил|"почетен„почетен гражданин на Кюстендил"Кюстендил“]] през 1963 г.

== Произведения ==

* Увертюра “Христо„Христо Ботев”Ботев“ (1927)

* Увертюра “Стонът„Стонът на гората”гората“ (1931)

* Три сонати за пиано (1911- – 1919)

* Елисавета Вълчинова-Чендова. ''"Енциклопедия„Енциклопедия български композитори"композитори“'', С., 2003. ISBN 954-914-371-6