Андрей Казепов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
| име категория = Андрей Казеповреволюционер
| портрет = AndrejKazepov.jpg
| описание = български учител и революционер
| роден-място = [[Янковец ]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Сенокос (Областобласт Благоевград)|Сенокос]], [[Османска империя]]
| общомедия = Andrey Kazepov
}}
'''Андрей Казепов''' е [[българи|български]] [[революция|революционер]], [[Стара Кресна|кресненски]] войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
Line 13 ⟶ 12:
Казепов е роден в [[1878]] година в [[Горна Преспа|горнопреспанското]] село [[Янковец]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Учи в [[Цариград]] и в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] (1896 - 1899). Завършва [[Битолска българска гимназия|Битолската българска гимназия]], където учител му е [[Дамян Груев]]. В Битоля заедно с [[Георги Баждаров]], [[Търпен Марков]], [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и [[Георги Тодоров (революционер)|Георги Тодоров]] образува ученически революционен кръжок на [[Българско тайно революционно братство|Българското тайно революционно братство]], начело с Марков.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/gb/gb_1_1.html Баждаров, Георги. „Моите спомени“.]</ref><ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 136.</ref>
[[Файл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|дясно|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Казепов (24-и в първата колона).]]
Учителства в Банско (1900 - 1901) и в Струмица (1901 - 1902). За революционна дейност е преследван от властите и е принуден да емигрира в свободна България. През април 1902 година се връща в [[Македония (област)|Македония]] и влиза в четата на [[Яне Сандански]]. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] води сражения с османски части в Мелнишко. След поражението на въстанието от пролетта на 1904 година е кресненски войвода на ВМОРО. Загива в сражение с османски части край село [[Сенокос (Областобласт Благоевград)|Сенокос]], а трима други негови четници, сред които Янко Василев от [[Осничани]], са ранени.
 
В памет на загиналия Андрей Казепов, името Казепов е прието от Георги Стоянов, станал известен като [[Георги Казепов]].<ref>Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 408.</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 68.</ref>