Лондонски мирен договор (1913): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка: Prima guerra balcanica.bg.png|мини|дясно|300п400п|Територии под контрола на воюващите страни към края на април 1913 г. и линията Мидия–Енос, определена с мирния договор за новата османска граница<ref>''Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars'', Carnegie Endowment for International Peace, Washington, D. C., 1914, стр. 55</ref>]]
 
'''Лондонският мирен договор''' от [[17 май]] ([[30 май]] по [[нов стил]]) [[1913]] година е договор между държавите от [[Балкански съюз|Балканския съюз]] ([[България]], [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[Черна гора]]) и [[Османска империя|Османската империя]], с който се слага край на [[Балканска война|Балканската война]] (1912-1913). Претърпяла поражение във войната, Османска империя е принудена да отстъпи на съюзниците почти всичките си балкански владения (в т. ч. [[Македония (област)|Македония]], [[Албания]], [[Епир]], [[Косово]], [[Санджак]], [[Беломорска Тракия|Беломорска]] и [[Одринска Тракия]]). Договорът урежда създаването на албанска държава. Споровете между България, Сърбия и Гърция за [[Подялба на Македония|подялбата на Македония]] остават нерешени и това води до избухването на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] (юни [[1913]]). В резултат от нея през септември 1913 г. България и Турция сключват [[Цариградски договор|Цариградския договор]], с който условията на Лондонския мир са променени като империята си връща [[Одрин]].
 
== Лондонска конференция ==
[[Картинка: Prima guerra balcanica.bg.png|мини|дясно|300п|Територии под контрола на воюващите страни към края на април 1913 г. и линията Мидия–Енос, определена с мирния договор за новата османска граница<ref>''Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars'', Carnegie Endowment for International Peace, Washington, D. C., 1914, стр. 55</ref>]]
 
Договорът е резултат от продължителни преговори между воюващите страни и активната намеса на големите европейски държави, които успяват да ограничат военните придобивки на съюзниците за сметка на Османската империя и новата албанска държава. Преговорите започват още след [[Чаталджанско примирие|Чаталджанското примирие]], но през януари 1913 г. са прекъснати от опита на османците за контраофанзива в [[Одринска Тракия]].