Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
*Me 109 G-6/U4 - 1х30 mm оръдие MK108, 1х60 снаряда 2х13 mm картечници MG131, 2х300 патрона
*Me 109 K-2 - 1x30 mm оръдие MK108, 1х60 снаряда 2х13 mm картечници MG131, 2х220 патрона
 
== Производство ==
 
Типовото означение на самолета е Ме, в това число и на доставените в Царство България машини, но те често неправилно са посочвани като Bf. Разминаването идва от това, че главният конструктор Вили Месершмит работи за дружеството "Баварски самолетни фабрики АД" ("Bayerische Flugzeugwerke AG") и фактически от 1928г. има контролен пакет акции в дружеството. На 11 юли 1938г. то е преструктурирано от държавата в "Месершит АД" ("Messerschmitt AG") със седалище и основна фабрика в Аугсбург-Хаунщетен, като Месершмит става председател на управителния съвет. Свързаната с дружеството фабрика в Регенсбург запазва наименованието си "Баварски самолетни фабрики Регенсбург ООД" ("Bayerische Flugzeugwerke Regensburg GmbH") по настояване на Имперското министерство по въздухоплаването, тъй като е силно разширена и обновена с негово финансиране. Градската управа на Аугсбург отхвърля подобно предложение от страна на министерството за фабриката в Хаунщетен. На 13 ноември 1940г. името също е променено на "Месершмит Регенсбург ООД" ("Messerschmitt Regensburg GmbH"). Производството на Ме 109 се извършва във фабриките в Регенсбург и Обертраублинг.
 
След Аншлуса на Австрия към Третия райх самолетната фабрика във Вийнер Нойщад е предадена на 13 март 1938г. под контрола на "Берлинска въздушно-транспортна кантора ООД" и впоследствие под името "Виенско нойщадски самолетни фабрики ООД" ("Wiener Neustädter Flugzeugwerke GmbH (WNF)" влиза в дружеството "Месершмит АД". Производствените мощности на фирмата се намират във:
- фабрика I ([[Вийнер Нойщад]] - Вийнерщрасе),
- фабрика II ([[Вийнер Нойщад]] - Потендорферщрасе),
- фабрика III (Фишаменд),
- фабрика IV (Обер-Графендорф)
- фабрика V ([[Клагенфурт]], бивша тютюнева фабрика).
 
За разлика от останалите предприятия от военно-промишления комплекс в Третия райх и въпреки значимостта си, концернът "Месершмит АД" с дъщерните си фирми остава частен, а не е одържавен, което е изключение от държавната политика.
 
Основен производител на Ме 109 са фабриките в Регенсбург с близо 15 000 бройки, "Машинна фабрика Ерла ООД" ("Erla Maschinenwerk GmbH") в Лайпциг-Хайтерблик с близо 11 000 бройки и фабриките във Вийнер Нойщад и Австрия с около 8 500 бройки от общо над 33 000 произведени Bf/Ме 109.
 
Производството на самолета протича в множество фабрики. Това са основните BFW Аугсбург (до 1940г.), "Месершмит Регенсбург ООД", "Самолетни фабрики Вийнер Нойщад", "Машинна фабрика Ерла" в Лайпциг, а наред с тях в по-малък мащаб участват и "Фабрики Герхард Фийзелер" в Касел (GFW),
"Самолетни фабрики AGO [Авиатор Густав Ото] ООД" в Ошерслебен, дружеството "Фоке-Вулф" в Бремен и Берлин, дружеството "Арадо-[[Варнемюнде]]". Освен това вагонната фабрика на унгарския концерн на Manfréd Weiss в [[Гьор, Унгария]] (днес компанията "Rába") произвежда няколкостотин бройки от модела Густав по лиценз, а дъщерната Вийнер Нойщадска фабрика организира военновременно производство в [[Моравия]], което след войната ще доведе до чехословашките Avia S.99/199.
 
== Me 109 в Българските въздушни войски ==
 
След април 1945 г. български пилоти и летища (в [[Божурище]] и [[Карлово]]) са използвани за прехвърляне на трофейни Ме 109 G-6, G-10 и учебно-бойни G-12. Началото им започва с „бързото” даряване и след това пребазиране в България на 22 самолета от горското летище край Целтвег - Австрия, след средата на м. Май 1945 г. Там са били базирани голямо количество нови или малко използвани немски и унгарски Вф-109 от модификациите Г-6, Г-10, Г-14 ( по непотвърдени данни и К ) и ФВ-190, които са попадали във вече английски протекторат, но нашите летци и техници успяват да си вземат 22 самолета до идването на англичаните. Най-вероятно са взели от всички серии на модификацията „Г”, на принципа: „Въртиш ключа, палиш и караш!”, след бърз оглед и кратко техническо обслужване. Доставките на самолети от различните серии на модификацията „Г” продължават периодично до края на 1945 г, като останалите трофейни самолети освен първите 22 броя, са били транспортирани с влакови композиции през Югославия. Трофеите на летище Целтверт са на Първа българска армия. България получава и част от трофейните самолети намерени на летище Печ - Унгария, тези самолети са трофеи на Трети украински фронт и са дарени като помощ на България. По неофициални данни общата доставка на трофейни Вф-109 от различните модификации за България след края на войната, е над 80, може би около 100.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://model.airgroup2000.com/viewtopic.php?t=3193 | заглавие=Bulgarian Bf-109G-10/R3, Trumpeter; 1/24 |достъп_дата =3 март 2016 |фамилно_име= |първо_име= |дата=11 фев 2012 |труд=Форум за стендов моделизъм |издател=Air Group 2000 |език= |цитат= }}</ref>
* '''Messerschmitt BfMe 109 E-4/E-7''' "Стрела" - едноместен едномоторен изтребител. Двигател Daimler-Benz DB-601A, 12-цилиндров, V-образен с водно охлаждане и мощност 864 kw/1175 hp. Въоръжение 2х7,92 mm синхронни картечници и 2х20 mm крилни оръдия. 10 броя новопроизведени Ме 109Е-4 са доставени през 1940 година, а през 1940 година са доставени девет Ме 109Е-7 втора ръка от Луфтвафе в две доставки от пет и четири машини съответно. Някои от машините втора ръка са в тропическо изпълнение.
* '''Me 109 G-2''' "Стрела" - едноместен едномоторен изтребител. Двигател Daimler&nbsp;— Benz DB 605 A-1, 12-цилиндров V-образен двигател с водно охлаждане и мощност 1085 kw/1475 hp. Първите 16 изтребителя са доставени през м. март 1943 г. Следва доставка на още 13бр. през пролетта на 1943г, август 1943г. още 48бр. и последните 25бр. през ануари-февруари 1944г.<ref name=":0">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.airwar.ru/history/av2ww/axis/bulgavia/bulgavia.html | заглавие=Болгарская авиация во Второй Мировой |достъп_дата =3 март 2016 |фамилно_име=Зефиров |първо_име=Михаил |дата= |труд= |издател=Уголок неба |език= |цитат= }}</ref>
* '''Me 109 G-6''' "Стрела" - едноместен едномоторен изтребител. Поради по-големия размер на картечниците, монтирани над двигателя, е променен обтекателят на двигателя с характерни издутини, които го отличават от другите варианти на модификацията G. Двигателят е DB 605 A, 12-цилиндров, V-образен с водно охлаждане и мощност 1085 kw/1475 hp. Самолетите са подарък от Луфтвафе в началото на януари 1944 година. Общият им брой е 40<ref name=":0" />.
1362

редакции