Александър Алехин: Разлика между версии

|Име-оригинал = Александр Алехин

|роден-дата място = [[31 октомвриМосква]], [[1892Русия]]

|световен шампион = 1927 - – 1935 <br />1937 - – 1946

'''Александър Александрович Алехин''' е четвъртият [[световно първенство по шахмат|световен шампион по шахмат]] ([[1927]]-[[1935]] г. и [[1937]]-[[1946]] г.). Роден на [[31 октомври]] [[1892]] г. (''според някои източници – на [[1 ноември]] [[1892]]'' <ref name="chessbase">[http://www.chessbase.com/newsdetail.asp?newsid=3005 Alekhine's death – an unresolved mystery? - – статия в Chessbase от 25.03.2006]</ref>) в [[Москва]], [[Русия]], в аристократично семейство. Шахматен теоретик и литератор, доктор по право. Починал на [[24 март]] [[1946]] в [[Ещорил]], [[Португалия]]. Погребан е в [[Париж]], [[Франция]].

Алехин научава правилата на шахмата, когато е 7-годишен. Започва да играе сериозно след 12-тата си година. Между 1908 г. и 1914 г. участва в множество турнири. През 1908 г. в пролетния шахматен любителски турнир в Москва заема 1-во място. Същата година на 16 години прави международния си дебют на турнир в [[Дюселдорф]], където дели 4-5-то място. Печели 1-во място в турнира на Московския шахматен кръжок и правото да играе на Всерусийския турнир на любителите, където е победител. Така през 1909 г. е удостоен със званието "„[[майстор]]"“. От 1910 г. бързо се придвижва сред най-силните шахматисти в света. През 1912 г. на турнира в [[Стокхолм]] заема 1-во място, във [[Вилнюс]] на турнира на руските майстори - – 6- – 7 (с [[Левенфиш]]); 1913 г. - – в Шевенинген - – 1-во място, в [[Петербург]] на турнира на майсторите дели 1- – 2 място с Левенфиш), на Всерусийския турнир на майсторите - – 1- – 2 място с [[Арон Нимцович]] и двамата получават право да играят на Петербургския турнир на гросмайсторите. Печели мачовете със С. Левитски - – 7:3 (Петербург, 1913) и Ед.[[Емануел Ласкер -]] – 3:0 (Париж, 1913). През 1914 г. заема 3-то място на международен турнир в [[Санкт Петербург]] след [[Емануел Ласкер]] и [[Хосе Раул Капабланка]] и става един от първите гросмайстори - – звание, дадено на петима шахматисти от цар [[Николай II]] <ref name="chessbase">[http://www.chessbase.com/newsdetail.asp?newsid=3005 Alekhine's death – an unresolved mystery? - – статия в Chessbase от 25.03.2006]</ref>.

През 20-те години на XX-ти век Алехин се опитва да спечели званието "„[[Световно първенство по шахмат|Световен шампион по шахмат]]"“. През 1920 г. става [[Първенство по шахмат на СССР|първият шампион по шахмат на СССР]]. През 1921 г. се жени за журналистката Ана-Лиза Рюг, представителка на [[Швейцария|швейцарската]] социал-демократическасоциалдемократическа партия в Русия и се премества да живее във Франция <ref name="chessbase">[http://www.chessbase.com/newsdetail.asp?newsid=3005 Alekhine's death – an unresolved mystery? - – статия в Chessbase от 25.03.2006]</ref>. Победител е в много крупниголеми международни турнири: [[Будапеща]] (1921); [[Баден-Баден]] (1925); [[Кечкемет]] (1927); [[Сан- Ремо]] (1930 - – на 3,5 т. пред втория Нимцович); [[Блед]], [[Югославия]] (1931 - – на 5,5 т. пред втория Боголюбов); [[Лондон]], [[Берн]], [[Пасадена]] (1932); Париж (1933); [[Цюрих]] (1934); Еребру (1935). През 1922 г. остава втори на престижния турнир в Лондон, след световния шампион [[Хосе Раул Капабланка]]. Там подписва договор с него за [[Световно първенство по шахмат|мач за световната титла]]. През 1925 г. се представя блестящо в Париж на турнира по [[шах-блинд (шахмат)|блинд]] (без да гледа фигурите) като от 27 партии печели 22, губи 2 и завършва реми 3. Поставя и световен рекорд за най-голям сеанс по шах-блинд - – 28 партии (+22, -3, =3). Същата година получава френско гражданство и започва докторантура по право в [[Сорбона]]та. През [[1927]] г. печели световната титла в договорения [[Световно първенство по шахмат 1927|мач срещу Капабланка]] и я запазва до смъртта си с двугодишно прекъсване от [[Световно първенство по шахмат 1935|1935]] до [[Световно първенство по шахмат 1937|1937]] г., когато шампион става д-р [[Макс Еве]]. През 1933 г. на световното изложение в [[Чикаго]] поставя нов световен рекорд за най-голям сеанс по шах-блинд - – 32 партии (+19, -4, =9).

По време на [[Втората световна война]] е преводач на страната на Франция. През войната участва в много турнири на територии, окупирани от немците. Това е условие, поставено му от [[Нацистка Германия|нацистите]], за да се събере отново с втората си жена, [[Съединени американски щати|американка]] от [[евреи|еврейски]] произход, която била заловена във Франция. През 1941 г. дели 2- – 3 място на европейско първенство в Мюнхен след Г. Щолц, а в [[Краков]] – 1- – 2 място с П. Шмидт. През 1942 г. играе на турнирите в [[Залцбург]], [[Мюнхен]], [[Варшава]] и [[Прага]], като навсякъде заема 1-во място. През 1943 г. дели 1- – 2 място в Залцбург с [[Паул Керес]] и в Прага с К. Юнге. В края на 1943 г. [[Гестапо]] му дава право да замине за [[Испания]], но не и на жена му. През 1944–19451944 – 1945 г. побеждава в редица испански турнири.

Последните месеци от живота си Алехин прекарва в бедност и самотност в Португалия. Умира на [[24 март]] [[1946]] г. на 53 години в хотелската си стая в [[Ещорил]], близо до [[Лисабон]], където е намерен мъртъв на 25 март сутринта. Починал е от задавяне или сърдечен [[инфаркт]], като точната причина за смъртта му е неизвестна. През 1999 г. канадският гросмайстор Кевин Спрагет изказва предположение, че Алехин може да е бил убит заради участието си в турнири в [[Нацистка Германия]] по време на Втората световна война <ref name="chessbase">[http://www.chessbase.com/newsdetail.asp?newsid=3005 Alekhine's death – an unresolved mystery? - – статия в Chessbase от 25.03.2006]</ref>. След 10 години прахът на Алехин е погребан в парижкото гробище [[Монпарнас]]. На паметника му е написано "Руски„Руски и френски шахматен гений"гений“.

Единствено Алехин успява да изпълни [[ФИДЕ|договорените условия в Лондон през 1922 г.]] за мач за световната титла с шампиона Капабланка, като осигурява изисквания минимален награден фонд от 1000010 000 долара от аржентински спонсори. Мачът се провежда при закрити врати в [[Буенос Айрес]] през 1927 г. Алехин е считан за абсолютен аутсайдер поради предишните му срещи с кубинеца, в които няма нито една победа, а също и заради убедителната победа на Капабланка на турнира в Ню Йорк с 2,5 точки пред Алехин същата година преди мача. Прогнозите на [[Шпилман]], [[Ефим Боголюбов|Боголюбов]] и други шахматисти не се сбъдват. Алехин се подготвя много добре и играе напористо и силно, а Капабланка не е толкова резултатен както докато сегадотогава. Борбата преминава при редуващо се предимство на двамата. Алехин повежда в първата партия, Капабланка печели 3-тата и 7-мата, но Алехин побеждава в 11-тата и 12-тата, поема инициативата и не я пускаизпуска до края на мача. Увеличава аванса си в 21-та партия, Капабланка отново го намалява с победа в 27-та, но Алехин печели с белите фигури 32-та и 34-та и така достига необходимите 6 победи при 3 загуби и 25 ремита, с което печели [[Световно първенство по шахмат 1927|мача]] след два и половина месеца напрегната борба. На [[29 ноември]] [[1927]] г. Александър Алехин на 35 години става четвъртият [[Световно първенство по шахмат|световен шампион по шахмат]].

През 1929 г. играе [[Световно първенство по шахмат 1929|втория си мач за световната титла]], този път претендент е [[Ефим Боголюбов]]. Алехин го печели предсрочно след 25-тата партия с резултат 15,5:9,5 (+11, -5, =9). През 1934 г. отново предсрочно побеждава Боголюбов в [[Световно първенство по шахмат 1934|мач за световната титла]] с 15,5:9,5 (+8, -3, =15). През 1930 г. Алехин предвожда отбора на Франция на [[Шахматна олимпиада|шахматната oлимпиадаолимпиада]] в [[Хамбург]].

През 1935 г. Алехин отстъпва титлата на [[Макс Еве]], на [[Световно първенство по шахмат 1935|мач]] в [[Холандия]], който губи с 14,5:15,5 (+8, -9, =13). Алехин трябва да спечели последната, 30-та партия, за да си запази титлата, но това не му се удава. Поради увлечението си по алкохола той често е пиян по време на партиите. В [[Световно първенство по шахмат 1937|мача-реванш]] през 1937 г. отново в Холандия Алехин, вече преодолял алкохолната си зависимост, печели убедително с 15,5:9,5 (+10, -4, =11) и става първият шахматист, който успява да си върне титлата в реванша.

През 1938- – 1939 г. има преговори за мач за световната титла с [[Михаил Ботвиник|Ботвиник]], но такъв не се състои заради [[втора световна война|Втората световна война]]. През 1946 г. преговорите с Ботвиник са възобновени, но до мач не се стига поради преждевременната смърт на Алехин.

В кариерата си Алехин участва в 87 турнира, като печели 62 от тях. Участва и в 23 мача (+17, -2, =4), 5 от тях за световната титла. Неговото шахматно наследство е изключително. В областта на дебютната теория на Алехин принадлежи разработката на оригинален метод за развитие ([[защита Алехин]]), създаването на нови системи в [[Испанска партия]], [[Френска защита|Френска]] и [[Сицилианска защита]], в [[защита Каро-Кан]], Дамски [[гамбит]], [[защита Нимцович]] и в други [[дебют]]и. Като аналитик е публикувал редица книги и стотици статии по теория и практика на шахматната игра. Известни са 1936 партии на Алехин, изиграни през периода 1903- – 1946 г., от тях 1790 в официални срещи, от които 1059 победи, 487 наравно и 244 загуби. Постигнатият резултат 1302,5 точки от 1790 възможни е 72,8 % от максимума, с което Алехин заема трето място в света за всички времена след [[Пол Морфи]] и [[Капабланка]], но изиграва повече партии от тях двамата, взети заедно. Общо на турнири и мачове играе 1264 партии (+735, -127, =402), много от тях са отличени за красива игра, а отношението "победи"„победи“/"загуби" е 5,8 : 1.

* Шахматна„Шахматна енциклопедия&nbsp;— Съставителиенциклопедия“, съставители: Вяра Канджева, Георги Тодоров и Живко Кайкамджозов; Авториавтори: [[Андрей Малчев]], Валентин Луков, [[Венелин Алайков]], Вяра Канджева, Георги Тодоров, [[Георги Сапунджиев]], [[Живко Кайкамджозов]], Иван Костов, [[Кирил Георгиев]], Константин Стоядинов, [[Маргарита Войска]], Румен Ангелов и [[Теодор Чипев]]; Държавно издателство "Д„Д-р Петър Берон"Берон“, София, 1989.