Христо Силянов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Български просветни дейци от Македония, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 37:
По време на [[Балканска война|Балканската война]] е войвода на партизанска чета № 6 на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], която заедно с чета № 4 на [[Васил Чекаларов]] и чета № 5 на [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]] съставлява [[Костурска съединена чета|Костурската съединена чета]], действаща заедно с гръцките войски в [[Костурско]]. През Междусъюзническата война е в [[Сборна партизанска рота на МОО|Сборната партизанска рота на МОО]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 611, 892.</ref>
След избухването на [[Първа световна война|Първата световна война]] Силянов е на проруски позиции. Според него целите на българската и руската политика съвпадат. През август 1915 година публикува книгата си „Сръбско-българският спор и Русия“, в която изразява виждането си, че сръбските жизнени интереси се съсредоточават по Адриатика и по Морава, а българските - по Вардар и Бяло море.<ref>[https://www.academia.edu/10390397/_%D0%A3%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%B8_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F_1914-1948_Serbian_Participation_in_Great_War_and_Bulgarian_Historiography_1914-1948_pp._231-263 Димитрова, Снежана. Участието на Сърбия в Голямата война и българската историография (1914-1948), Известия на центъра за военна история, Том 56, 194, с. 237-238.]</ref> В началото на октомври 1915 година Силянов е арестуван и на 17 март 1916 година е осъден на доживотен затвор за подпомагане на шпионска група, която разузнава в полза на Русия района на [[Цариград]] и [[Босфора]]. Присъдата е отменена в края на 1918 година и Силянов е освободен.<ref>Мирков, Александър. Войните (1912-1918) не спират престъпленията, сензациите и трагедиите в България, София 2015, с. 205-211.</ref>
[[Георги Константинов Бистрицки]] пише за него в 1919 г.:
Ред 47:
Умира на [[26 септември]] [[1939]] г. в [[София]]<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 150.</ref>. При погребението му реч държи [[Димитър Талев]]<ref>Силянов, Христо, Писма и изповеди на един четник – Спомени от Странджа – От Витоша до Грамос, Издателство „Български писател“, София, 1984, стр.616</ref>. Синът му [[Евгений Силянов]] (1907 – 1997) е изтъкнат български дипломат.<ref>[http://www.macedonia-science.org/print.php?plugin:forum.45 Македонски научен институт]</ref><ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=148 Биография от сайта на ВМРО-БНД]</ref>
== Съчинения ==
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=621 „Марко войвода Лерински“], Една статия на Христо Силянов за войводата Марко Лерински издадена във в. „Македоно-одрински преглед“, 1903 година
* Сръбско-българският спор и Русия, 1915
* [http://www.promacedonia.org/obm1/index.html Освободителните борби на Македония, том I]
* [http://www.promacedonia.org/obm2/index.html Освободителните борби на Македония, том II]
| |||