Христо Силянов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 37:
По време на [[Балканска война|Балканската война]] е войвода на партизанска чета № 6 на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], която заедно с чета № 4 на [[Васил Чекаларов]] и чета № 5 на [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]] съставлява [[Костурска съединена чета|Костурската съединена чета]], действаща заедно с гръцките войски в [[Костурско]]. През Междусъюзническата война е в [[Сборна партизанска рота на МОО|Сборната партизанска рота на МОО]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 611, 892.</ref>
 
След избухването на [[Първа световна война|Първата световна война]] Силянов е на проруски позиции. Според него целите на българската и руската политика съвпадат. През август 1915 година публикува книгата си „Сръбско-българският спор и Русия“, в която изразява виждането си, че сръбските жизнени интереси се съсредоточават пооколо [[Адриатика]] и по Морава, а българските - по [[Вардар]] и около [[Бяло море]].<ref>[https://www.academia.edu/10390397/_%D0%A3%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%B8_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F_1914-1948_Serbian_Participation_in_Great_War_and_Bulgarian_Historiography_1914-1948_pp._231-263 Димитрова, Снежана. Участието на Сърбия в Голямата война и българската историография (1914-1948), Известия на центъра за военна история, Том 56, 194, с. 237-238.]</ref> В началото на октомври 1915 година Силянов е арестуван и на 17 март 1916 година е осъден на доживотен затвор за подпомагане на шпионска група, която разузнава в полза на Русия района на [[Цариград]] и [[Босфора]]. Присъдата е отменена в края на 1918 година и Силянов е освободен.<ref>Мирков, Александър. Войните (1912-1918) не спират престъпленията, сензациите и трагедиите в България, София 2015, с. 205-211.</ref>
 
[[Георги Константинов Бистрицки]] пише за него в 1919 г.: