Панчо Дорев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ |
м →Учен |
||
Ред 55:
От 1912 до 1914 година е съветник в българската легация в Цариград, а от 1914 до 1916 година е генерален консул в унгарската столица [[Будапеща]]. След [[Първа световна война|Първата световна война]] между 1920 и 1921 година управлява българското посолство във [[Виена]], [[Австрия]], в 1921 година е съветник на българската легация в [[Лондон]], [[Великобритания]], между [[1922]] и 1923 е генерален консул в [[Александрия]], а между 1932 и 1934 е пълномощен министър в [[Прага]], [[Чехословакия]].
===Учен===
Научните интереси на Дорев са свързани с историческата съдба на българите в Македония по време на Османското владичество и с развитието на българския национален въпрос в началото на 20 век. Главата „Генезис и развой на Югославянския въпрос“, публикувана в книгата му „Външна политика и причини за нашите катастрофи“ през 1924 г. (с. 59-78), е определяна от по-късни изследователи като ''„едно от най-добрите постижения на историографията от междувоенния период... най-цялостното и задълбочено самостоятелно изследване върху този иначе широко обсъждан проблем“''.<ref>[https://www.academia.edu/10390397/_%D0%A3%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%B8_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F_1914-1948_Serbian_Participation_in_Great_War_and_Bulgarian_Historiography_1914-1948_pp._231-263 Димитрова, Снежана. Участието на Сърбия в Голямата война и българската историография (1914-1948), Известия на центъра за военна история, Том 56,
Член е на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]].
| |||