Рила (национален парк): Разлика между версии

Горските площи на парка се простират между 700 и 2000 метра надморска височина и се срещат основно [[кафяви горски почви|кафявите горски почви]] в по-ниските части на парка и [[планинско-горски тъмноцветни|планинско-горските тъмноцветни]] почви във високите. Във високопланинския пояс се срещат основно планинско-горските тъмноцветни и [[планинско-ливадни почви|планинско-ливадните почви]].

 

По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни гори от смърч, бяла мура и бял бор. Установените досега в Парка видове висши растения представляват 38,35% от висшата флора на България. Общият брой на ендемитите (видове с ограничено географско разпространение) е 57. От тях локалните ендемити са 3 вида, българските – 18, а 36 вида са балканските ендемити. Общият брой на реликтите (видове, остатък от минали геологични епохи) на територията на Парка е 105 (74 вида от ледниковия период и 31 вида от Терциера). От видовете висши растения на територията на Парка, в Червената книга на България са вписани 98 – 13% от всички видове в Червената книга. 141 вида са лечебните растения, 20 от тях са в Червената книга, a защитени от Закона за защита на природата са 8 вида. Мъховете са 282 вида, гъбите – 233 вида (11,6% от установените в България), а водораслите – 130 вида.<ref>{{cite web | publisher = rilanationalpark.bg | year = 2011 | url = http://www.rilanationalpark.bg/?submid=14&lang=bg | title = Растителния свят в Национален парк рила | work = rilanationalpark.bg | accessdate = 2012-12-14}}</ref><ref>{{cite web | publisher = rilanationalpark.bg | year = 2011 | url = http://www.rilanationalpark.bg/?submid=26&lang=bg | title = Гъби в Национален парк Рила | work = rilanationalpark.bg | accessdate = 2012-12-14}}</ref>

 

Характерни за парка са вековните иглолистни гори. Средната възраст на иглолистните дървета е 91 години, а на широколистните - 74. Общо средната възраст на дърветата в резервата е 90 години. Общият обем на потенциалния дървения материал в горите на парка е 6 млн. m³.

 

 

От голямо значение за парка са глациалните реликти - [[реликт|реликтните видове]] от [[ледников период|ледниковия период]]. Общият брой на реликтните видове в парка е 105. 98 от установените в парка висши растения присъстват в Червената книга на България. От тях има 8 застрашени от изчезване вида и 80 редки такива. По този начин растенията от [[Червена книга на България|Червената книга на България]], които се срещат в Национален парк Рила представляват 14% от всички видове висши растения в книгата. Над 40 вида растения са защитени от [[закон за защита на природата|закона за защита на природата]], което е над 10% от всички защитени видове.

Известни са 233 вида [[гъби]], които представляват над 11% от всички установени в България видове и 50% от тези, които са установени в планина Рила. Среща се един защитен в Европа вид - [[Albatrellus cristatus]]. 11 от всички установени гъби са ядливи.

 

Животинският свят е много богат. Установени са близо 3000 [[безгръбначни животни]], както и 172 вида [[гръбначни животни|гръбначни]]. Срещат се около 100 вида [[птици]], което е 30% от установените птици в България. От гръбначните видове в националния парк над 100 са вписани в Червената книга на България, а 15 и в [[Червена книга на Европа|Червената книга на Европа]]. От безгръбначните животни има 40 които са включени в международни списъци за защита на [[природа]]та.