|
Една година по-късно, по време на Руско-турската война е специален [[Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877-1878)|военен кореспондент]] на вестник „Дейли Нюз“ в щаба на действащата руска армия на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Изминава с армията целия път на войната.<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 301</ref> Близо до Цариград, оказвайки помощ на свой приятел, се разболява от [[тиф]] и умира на [[9 юни]] [[1878]] г., 3 дни преди да навърши 34 години.
==ЖурналисческаЖурналистическа дейност==
===Кореспондент във Франция, Русия и Централна Азия===
През 1870 г. избухва Френско-трускатапруската война. Генерал ПериданШеридан е прикрепен като наблюдател към немската армия. Убеждава редактора за Европа на вестник „Ню Йорк Хералд“ да назначи Макгахан за военен кореспондент към френската армия.
Ярките статии на МакгаханМакгахън от фронтовата линия, описващи зашеметяващото поражение на френската армия, му печелят широка аудитория, като много от кореспонденциите му за вестник „Ню Йорк Хералд“ са препечатани от европейски вестници. Още ненавършил 27 години, вече е знаменитост. С приключването на войната интервюира [[Виктор Юго]] и френския политически деец Леон Гамбета. През м. март 1871 г. отпътува за Париж, където е един от първите чуждестранни кореспонденти, отразили въстанието, довело до установяването на [[Парижка комуна|Парижката комуна]]. Арестуван е от френската армия. Спасен е благодарение на намесата на американския посланик във Франция. Три дни след падането на Парижката комуна, на 1 юни 1871 г., той пише на приятеля си Блейк: „Всичко, което мога да кажа, е, че аз изведнъж се измених, в последната неделя, когато Версайските войски влязоха в Париж. Впрочем, Вие знаехте, че аз бях френски републиканец, но може би не знаехте, че аз съм също така и комунар. Един куршум прониза шапката ми, а един шрапнел почти ме събори от коня и лежах два дни болен. Един ден, когато яздех редом с Домбровски, за малко щях да бъда убит от версайците като комунар. Не ми говорете за умерените, религиозните и честните хора на Франция. Те са най-големите диваци в света. Комунарите никога не са извършвали подобни изстъпления, докато накрая не бяха принудени да отговорят. Комунарите имаха в ръцете си живота на целия народ на Париж... Относно комуната най-горчивите дописки срещу правителството на Тиер, които са публикувани, са мои. АЗ РЕШИХ ДА КАЖА ИСТИНАТА КАТО ЖУРНАЛИСТ, КОЛКОТО И СКЪПО ДА МИ СТРУВА ТОВА.“ Макгахан никога не изневерява на тази своя максима.
През 1871 г. Макгахан е назначен за кореспондент на вестник „Ню Йорк Хералд“ в [[Санкт Петербург]]. Научава руски и влиза в средите на руското дворянство. Отразява посещението в [[Русия]] на генерал Уилям Шърман. През 1873 г. отразява вйната на Русия срещу хаганата [[Хива]] в Централна Азия. Без да се съобразява с руската забрана чуждестранни кореспонденти да отразяват събитието, прекосява на кон пустинята[[Къзълкум]] и е свидетел на капитулацията на град Хива пред руската армия. Тук се среща с руския подполковник [[Михаил Скобелев]], който по-късно се прочува като един от руските военачалници в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Макгахан описва преживяванията си в популярната на времето си книга „Кампанията при Аму Даря и падането на Хива“ (1874).
|
