Джанюариъс Макгахан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 46.10.23.172 (б.), към версия на Owain Knight |
форматиране: 7x тире-числа, 6x кавички, 2x 6lokavica, 3+ параметъра, 4 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 23:
}}
'''Джанюариъс Алойшиъс Макгахан''' ({{lang-en|Januarius Aloysius MacGahan}}, среща се и като '''Януари Макгахан'''), е американски [[журналист]] от 19 век. Известен в България като специален военен кореспондент на лондонския вестник „[[Дейли Нюз (1846 - 1930)|Дейли Нюз]]
==Биография==
Джан
През 1868 г. Макгахан пристига в Европа и се установява в Брюксел. Бързо научава френски език. След избухване на [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] д-р Хосмайер, който отговаря за лондонското бюро на в-к „Ню Йорк
През 1871 г. в Крим Макгахан среща Варвара Елагина, руска аристократка, с интереси към литературата и журналистиката, която е там на почивка. „Нашето запознанство стана при много романтични обстоятелства. Пътувахме в една каляска със сестра ми Наталия и бъдещия ѝ съпруг, когато трима конници ни надминаха в галоп. Няколко мига по-късно един от офицерите, княз Григорий Долгоруки, обърна коня назад и ни съобщи, че придружават един американец, за да му покажат водопадите. Каляската също отиваше натам. Когато слязохме, за да продължим разходката по стръмнината над водопадите, видяхме от другата страна на хълма двамата адютанти над една превита фигура. Княз Долгоруки ни видя и слезе надолу, прекоси потока и ни разказа, че претърпели злополука: американецът изкълчил глезена си и сега не знаят как ще се върнат в Ялта. Сестра ми предложи нашата каляска... После двамата адютанти повдигнаха американеца и го доведоха при нас. Долгоруки ни представи Макгахан и ни обясни, че ни благодарят, но отказват. Техният американски приятел заявил, че се чувства достатъчно силен да се завърне в Ялта както бил дошъл – на кон..." През 1873 г. те се женят в Париж, а през 1874 г. в Биариц се ражда техният син Пол. В американската легация в Париж ѝ издават паспорт. През 1873 г. Дженюариъс Макгахан достига до [[Туркестан]] и изпраща дописки до вестника за руските военни действия в [[Азия]], целящи покоряването на ханство Хива.
Ред 34:
След потушаването на Априлското въстание (1876) извършва неоценима работа в защита на българския народ. Като кореспондент на вестник „Дейли Нюз“ Джанюариъс Макгахан заедно със секретаря на легацията на САЩ и генерален консул в Цариград [[Юджин Скайлър]] посещава въстаналите български селища. Установява точния брой на избитите българи, както и на опожарените селища, църкви и манастири. Резултатите от това проучване публикува в дописки и репортажи за зверствата на турците.
Една година по-късно, по време на Руско-турската война е специален [[Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877-1878)|военен кореспондент]] на вестник „Дейли Нюз“ в щаба на действащата руска армия на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Изминава с армията целия път на войната.<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877
==Журналистическа дейност==
Ред 40:
През 1870 г. избухва Френско-пруската война. Генерал Шеридан е прикрепен като наблюдател към немската армия. Убеждава редактора за Европа на вестник „Ню Йорк Хералд“ да назначи Макгахан за военен кореспондент към френската армия.
Ярките статии на
През 1871 г. Макгахан е назначен за кореспондент на вестник „Ню Йорк Хералд“ в [[Санкт Петербург]]. Научава руски и влиза в средите на руското дворянство. Отразява посещението в [[Русия]] на генерал Уилям Шърман. През 1873 г. отразява
През 1874 г. Макгахан прекарва десет месеца в [[Испания]], отразявайки Третата карлистка война. В следващата година предприема пътуване с британския изследовател сър Алън Уилям Йънг на парахода „Пандора“ в рамките на експедиция, целяща да се открие така наречения северозападен път от Атлантика за Тихия океан. Експедицията достига до пролива Пийл в Канадска Арктика, където ледоходът принуждава мореплавателите да се върнат обратно.
Ред 49:
През 1876 г. Макгахан влиза в конфликт с Джеймс Гордън Бенет (младши), издателя на вестник „Ню Йорк Хералд“, и напуска. Поканен е от своя приятел [[Юджин Скайлър]] да разследва сведенията за широкомащабни зверства, извършени от турската армия срещу цивилни българи след неуспеха на [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]]. Макгахан получава журналистическо задание от вестник „Дейли Нюз“, водещ на времето си либерален вестник във [[Великобритания]]. Нает е и от руския вестник „Голос“. Заминава за България на 23 юли 1876 г.
След като на 28 юли посещава [[Пловдив]], а на 1 и
„ ''...Ние огледахме вътре в църквата, почерняла от изгорялата дървения, но не и разрушена, не и особено пострадала. Сградата бе ниска, с нисък покрив, поддържан от тежки неравномерно разположени сводове, които, доколкото можехме да видим, поглеждайки вътре, бяха с такива тавани, колкото висок човек да стои изправен под тях. Това, което видяхме вътре, бе твърде страшно, ако човек задържеше погледа си. Огромно количество частично обгорели тела лежаха там, техните овъглени и почернели останки, натрупани до половината от разстоянието до тъмния таван, правейки го да изглежда още по нисък и мрачен, тъй като лежащите в процес на гниене тела бяха прекалено страшни за гледане. Човек не би могъл да си представи чак такъв ужас. Всички отвърнахме поглед отвратени и замаяни и се заклатушкахме навън от тази къща на страшната напаст, щастливи да се озовем отново на улицата. Обиколихме селото и видяхме същото нещо отново и отново над сто пъти. Скелети на мъже, с прилепнали към тях дрехи и все още висяща плът, гниещи заедно, глави на жени, чиято коса се въргаляше в прахта, кости на деца и пеленачета, разхвърляни навсякъде. На едно място ни показаха къща, където двадесет души били изгорени заедно; на друго място десетина момичета били изклани до едно, след като се скрили – изобилно свидетелство за което са останалите там кости. Навсякъде – ужас след ужас...''“<ref> from the account of his visit to Batak in the London Daily News. MacGahan, Turkish Atrocities in Bulgaria. pg. 29
Макгахан съобщава, че турските войници насила вкарват някои от селяните в църквата, която след това
Тези репортажи, публикувани във вестник
Като резултат от публикациите на Макгахан, [[Уилям Гладстон]] написва памфлета „''Уроци по клане или поведението на Турското правителство във и около България. Българските ужаси и Източния въпрос.''“, в който заявява: „ ''Обръщам се към своите сънародници, от които това зависи в много по-голяма степен, отколкото
Като резултат от неговите публикации може да се считат и последвалите дипломатически действия на великите сили: свикването на т. нар. „Посланическа конференция в Цариград“, според декларацията на която султанът на Османската империя трябвало да даде автономия на българите в техните етнически граници, територия, която по-късно, през 1878 г., става известна като „[[Санстефанска България]]“, в границите на която не влиза Северна Добруджа, дадена от руснаците на Румъния в замяна на Бесарабия, за да може Русия да има излаз на р. Дунав.
===Кореспондент през Руско-турската война (1877
Руското правителство, движено от антитурски и панславянски чувства, а и най-вече от собствените си интереси (излаз на Бяло море), обявява война на Турция на 24 април 1877 г. Султан [[Абдул Хамид II]] се обръща за помощ към Великобритания, традиционен съюзник на Турция срещу Русия. Британското правителство отговаря, че не е в състояние да се намеси, поради „настоящите обществени настроения“.
Макгахан е назначен за [[Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877-1878)|специален военен кореспондент на вестник „Дейли
==Памет==
Ред 81:
== Външни връзки ==
* [http://yourplac3.blogspot.com/2014/09/blog-post_9.html Американецът който опита да отвори очите на света.]
* {{cite book|last=MacGahan|first= Januarius A.
* [http://www.pravoslavie.domainbg.com/20/macgahan/intro.html „Турските зверства в България“], издадена от Стефан Стамболов за първи път през 1880 г., преводът е направен от руското издание на кореспонденциите на Дженюариъс Макгахан от 1876 г.
* [http://worldcat.org/identities/lccn-n80-46207 Произведения от и за Джанюариъс Макгахан] в библиотеки ([http://worldcat.org/identities/ WorldCat Catalog])
* „Януари Макгахан 1844
== Източници ==
|