Цариградска конференция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 63:
На [[21 декември]] изготвеният на конференцията план е връчен на [[Високата порта]]. Но междувременно султан [[Абдул Хамид II]] назначава за велик везир привърженика [[младотурци|младотурската партия]] и на конституционното управление [[Мидхат паша]]. И на официалното откриване на конференцията на [[23 декември]] [[1876]] г. [[Сафет паша]] става и прогласява „великия акт на промяна на 600-годишната форма на управление на империята. Негово величество султанът ощастливи империята с [[Османска конституция|конституция]].“ С това се заявява началната турска позиция, че конференцията е излишна, тъй като конституцията дава на империята нужните реформи.
Великите сили отхвърлят турските внушения за ненужност на предложените реформи.<ref>L.S. Stavrianos. [http://www.serbianunity.net/culture/history/berlin78/index.html#Constantinople%20Conference Constantinople Conference,] in: ''The Balkans Since 1453''. Austin: Holt, Rinehart and Winston, 1963.</ref> На последващите пленарни заседания на конференцията Турция представя възражения и контрапредложения които също са отхвърлени от Великите сили, а опитите за преодоляване на различията остават безуспешни.<ref>[http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=990CE5DE103AE63BBC4E52DFB766838C669FDE Turkey and the Great Powers. The Constantinople Conference. The Commissioners' Last Proposals to the Porte. An Ultimatum Presented the Great Dignitaries of State to Decide Upon an Answer.] New York Times, 16 January 1877.</ref> На 18 януари 1877 [[Везир|Великият везир]] Мидхат паша обявява
На 19 (31) март 1877 в [[Лондон]] е подписан т.нар. [[Лондонски протокол]] – последен дипломатически опит за въздействие върху Османската империя от страна на Великите сили с оглед решаването на проблема по мирен път. Отказът на Високата порта да изпълни решенията на Цариградската посланическа конференция и на Лондонския протокол слага край на мирните опити за решаването на Източния въпрос, и дава повода за [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската Освободителна война 1877 – 78]]. Заедно с [[Априлско въстание|Априлското въстание]], конференцията е решаваща стъпка по пътя към [[Освобождението]]. С нейните решения международната общност по най-авторитетен начин легитимира българските аспирации за възстановяване на българската държавност, като очертава и естествените граници на българския етнос към втората половина на деветнайстия век.<ref name="Иванова"></ref>
| |||