Жеко Спиридонов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни |
смяна на шаблон, + Категория:Български учители |
||
Ред 1:
{{Личност
| име = Жеко Спиридонов
| име-оригинал =
| портрет = BASA 2096K-1-628-2 Zheko Spiridonov,c.1935 (crop).jpg▼
| категория = художник
| портрет-описание = Скулпторът Жеко Спиридонов около 1935 г. Източник: ДА „Архиви“▼
| описание = български скулптор▼
▲| портрет = BASA 2096K-1-628-2 Zheko Spiridonov,c.1935 (crop).jpg
▲| описание = български скулптор
| роден-място = [[Шумен]], [[България]] ▼
|
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
| вложки = {{Личност/Художник
| категория = художник
| период =
| стил =
| учител =
| академия = [[Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен]]
| направление = [[скулптура]]
| патрон =
| творби =
| повлиян =
| повлиял =
| избран =
| награди =
| бележки =
}}
}}
'''Жеко Спиридонов Хадживичев''' ([[1867]] — [[1945]]) е български [[скулптор]], [[член-кореспондент]] на [[БАН]], заедно с [[Борис Шатц]] и [[Марин Василев]] е считан за един от тримата основоположници на скулптурата в съвременна България.<ref>[http://www.dnes.bg/article.php?id=35070 ''Трима титани''], информация за изложбата „Първите в новата българска скулптура“, dnes.bg, 12 април 2007</ref><ref>[http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Kultura/Material/1vi_bg_skulptori.htm Изложба на първите български скулптори се откри в НХГ], сайт на БНР, 23 април 2007</ref>▼
▲'''Жеко Спиридонов Хадживичев''' ([[1867]] — [[1945]]) е български [[скулптор]], [[член-кореспондент]] на [[БАН]], заедно с [[Борис Шатц]] и [[Марин Василев]] е считан за един от тримата основоположници на скулптурата в съвременна България.<ref>[http://www.dnes.bg/article.php?id=35070
== Биография ==
Между 1886 и 1889 г. учи в училището по [[керамика]] в чешкия град [[Бехине]]. През следващите три години преподава в Държавното занаятчийско училище в [[Княжево (квартал)|Княжево]], [[София]]. Следва 6-годишно обучение по скулптура в [[Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен|Художествената академия в
През 1898 г. се завръща в София и започва да преподава рисуване в [[Първа софийска гимназия]] и да води вечерни занятия по моделиране в Рисувалното училище (днес [[Национална художествена академия]]), а от 1904 г. е на постоянна работа там.
[[File:BASA 2096K-1-628-2 Zheko Spiridonov,Ivan Lazarov,c.1935.jpg|left|thumb|Ж. Спиридонов с ученика си И. Лазаров, около 1935
Ректор на Академията е от 1909 до 1911 г., от 1924 до 1926 г. и от 1929 до 1930 г., когато напуска по свое желание. Новаторски принос на Спиридонов е че въвежда рисуването от натура, за сметка на практикуваното дотогава рисуване по [[гипс]]ови отливки. Сред учениците му в Академията са скулпторите [[Иван Лазаров]], [[Иван Фунев]], [[Пандо Киселинчев]], [[Анастас Дудулов]], [[Йордан Кръчмаров (скулптор)|Йордан Кръчмаров]], [[Ангел Спасов]], [[Стефан Пейчев]], художниците [[Владимир Димитров - Майстора]] и [[Иван Ненов]].
Става член-кореспондент на БАН през 1945 г. Умира през същата година, на 21 юли.<ref>''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', том 3, Издателство на БАН, София, 2006 г.</ref>
== Творчество ==
Line 31 ⟶ 52:
{{СОРТКАТ:Спиридонов, Жеко}}
[[Категория:Български скулптори]]
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Преподаватели в НХА]]
[[Категория:Ректори на НХА]]
| |||