Панчо Дорев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м линкове
Ред 33:
Дорев е роден в [[леринско]]то село [[Пътеле]], Южна [[Македония (област)|Македония]] (днес Агиос Пантелеймонас, Гърция) в 1878 година. Брат е на дееца на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] [[Аце Дорев]] и първи братовчед на учителя [[Иван Дорев]]. Баща му е български книжар в Битоля. Учи в [[Битолска гръцка гимназия|гръцката гимназия]] в [[Битоля]], а след това в 1903 година завършва право в [[Цариград]].
 
Връща се в Битоля и започва работа първо като адвокат, а по-късно като гимназиален учител. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в 1903 година завежда осведомителната служба към главния щаб на ВМОРО.<ref>[http://www.scribd.com/doc/50398723/%D0%97%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D1%98%D0%BD%D0%B8Значајни-%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8личности-%D0%B7%D0%B0за-%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B0Битола Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.71]</ref>
 
Между 1904 и 1907 година Дорев специализира право във [[Виена]]. За кратко работи във вестник „[[Дневник (1902 - 1944)|Дневник]]“.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 200. ISBN 954321056X</ref>
Ред 55:
От 1912 до 1914 година е съветник в българската легация в Цариград, а от 1914 до 1916 година е генерален консул в унгарската столица [[Будапеща]]. След [[Първа световна война|Първата световна война]] между 1920 и 1921 година управлява българското посолство във [[Виена]], [[Австрия]], в 1921 година е съветник на българската легация в [[Лондон]], [[Великобритания]], между [[1922]] и 1923 е генерален консул в [[Александрия]], а между 1932 и 1934 е пълномощен министър в [[Прага]], [[Чехословакия]].
===Учен===
Научните интереси на Дорев са свързани с историческата съдба на българите в Македония по време на Османското владичество и с развитието на българския национален въпрос в началото на 20 век. Главата „Генезис и развой на Югославянския въпрос“, публикувана в книгата му „Външна политика и причини за нашите катастрофи“ през 1924 г. (с. 59-78), е определяна от по-късни изследователи като ''„едно от най-добрите постижения на историографията от междувоенния период... най-цялостното и задълбочено самостоятелно изследване върху този иначе широко обсъждан проблем“''.<ref>[https://www.academia.edu/10390397/_%D0%A3%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%93%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%B8_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F_1914_Участието_на_Сърбия_в_Голямата_война_и_българската_историография_1914-1948_Serbian_Participation_in_Great_War_and_Bulgarian_Historiography_1914-1948_pp._231-263 Димитрова, Снежана. Участието на Сърбия в Голямата война и българската историография (1914-1948), Известия на центъра за военна история, Том 56, 1994, с. 252.]</ref>
 
Член е на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]].
Ред 77:
{{Reflist|2}}
 
{{Портал Македония}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|VIAF=89687521|ISNI=0000 0001 1577 420X}}
 
{{Портал Македония}}
{{СОРТКАТ:Дорев, Панчо}}
[[Категория:Български дипломати от Македония]]
Ред 85:
[[Категория:Български просветни дейци от Македония]]
[[Категория:Български политици от Македония]]
[[Категория:Български общественици от Македония]]
[[Категория:Български историци]]
[[Категория:Османисти]]
Line 96 ⟶ 97:
[[Категория:Пътелейци]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Български общественици от Македония]]