Васил Драгомиров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 31:
В 1905 година се жени в Струмица за сестрата на [[Иван Ингилизов]]. Присъства като делегат на [[Струмишки конгрес на ВМОРО (1904)|Струмишкия окръжен конгрес]] през 1904 година, както и на [[Струмишки конгрес на ВМОРО (1905)|конгреса]] през 1905 година. През лятото на 1905 година след убийството на войводата [[Иван Тодев]], в него са открити писма на Драгомиров и той е арестуван и лежи няколко месеца в затвора [[Еди куле]] в [[Солун]]. Уволнен е от владиката [[Герасим Струмишки]], който е в конфликт с ВМОРО. В 1905 - 1906 година е учител в Берово и има сблъсъци с дейците на местния комитет на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]]. Но след [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбски провокации]] влиза в контакт с местния върховистки войвода [[Любомир Стоенчев]] за съвместни действия срещу [[Сърбомани|сърбоманите]] в [[Берово]]. Заедно с [[Христо Чернопеев]] успяват да се справят с четата на сръбския войвода [[Джура Иванишевич]] (Гюро капитан), който е разбит в сражение с войска, след провокация от българска чета.
В 1906 година става учител в [[Благоевград|Горна Джумая]], където прекарва три учебни години и участва в работата на местния революционен комитет. В 1909 година е назначен за учител в Струмица със съдействието на училищния инспектор [[Христо Тенчев (учител)|Христо Тенчев]]. След три години става учител в [[Радовиш]], където го заварва [[Балканска война|Балканската война]]. След войната работи като бирник и учител в Струмица.
В годините 1915 -1918 участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] с 3 бригада на [[Единадесета пехотна македонска дивизия|11 дивизия]]. Участва заедно с Христо Чернопеев в [[Криволашко сражение (1915)|Криволашкото сражение]]. В края на 1918 година, след приключване на войната е избран за кмет на Струмица. След като града е предаден на Сърбия по [[Ньойски договор|Ньойския договор]], се установява със семейството си в Горна Джумая, където става начален учител. От 1925 година е директор на местната прогимназия до пенсионирането си в 1936 година. По-късно се преселва със семейството си в [[София]].
| |||