Джак Керуак: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
поправка на мъртъв линк, + препратка
м коректорски
Ред 15:
| псевдоним =
| период =
| жанрове = [[роман]]
| теми =
| направление =
Ред 23:
| награди =
| повлиян = [[Хенри Милър]], [[Томас Улф]], [[Фьодор Достоевски|Достоевски]], [[Марсел Пруст]], [[Джек Лондон]], [[Джеймс Джойс]], [[Нийл Касиди]], [[Уолт Уитман]], [[Чарли Паркър]], [[Артюр Рембо]], [[Ърнест Хемингуей|Хемингуей]], [[Уилям Бъроуз]], [[Луи-Фердинан Селин]], [[Оноре дьо Балзак|Балзак]], [[Херман Мелвил]], [[Мацуо Башо]] и др.
| повлиял = [[Томас ПинчонПинчън]], [[Кен Киси]], [[Джим Морисън]], [[Джон Ленън]], [[Боб Дилън]], [[Ричард Бротиган]], [[Том Уейтс]], [[Харуки Мураками]], [[Джойс Джонсън]] и др.
}}
| брак =
Ред 41:
Благодарение на [[лека атлетика|атлетическите]] си способности Керуак се изявява като изключително обещаващ бегач на 100 метра с препятствия в отбора на горните класове на местното училище. Това му осигурява покани и стипендии от Boston College, Notre Dame, Columbia University. Той влиза в [[Колумбийски университет|Колумбийския Университет]] след като прекарва подготвителната година в Horace Mann School. Керуак счупва крак още през първия си сезон като футболист и непрестанно спори с треньора си Лу Литъл, който го държи на скамейката. Докато е в Колумбийския, Керуак написва няколко спортни статии за студентския вестник „Columbia Daily Spectator“.
 
Когато футболната му стипендия бива спряна, Керуак напуска Колумбийския университет, макар че продължава да живее известно време в [[Ню Йорк]] с приятелката си Еди Паркър. По това време той среща хората, с които по-късно ще пътува из целия свят и които са герои в много от неговите романи; наричаните също така [[бийтпоколение]]то – включително [[Алън Гинсбърг]], Нил Касиди, Джон Холмс, Хърбърт Хънк и [[Уилям Бъроуз]]. През [[1942]] г. Керуак се присъединява към американския търговски [[флот]], а година по късно към военния флот.
 
През [[1944]] годинаг. Керуак е арестуван като съучастник в убийството на Дейвид Камер, хомосексуяленхомосексуален приятел от още тийнейджърскитетинейджърските им години в [[Сент Луис]] на Лусиен Кар. (Уилям Бъроус също е от Сент Луис и именно Кар запознава Керуак с Бъроус и ГилсбъргГинсбърг). Когато вманиачеността на Камер по Кар започва да излиза извън контрол, последния го убива с нож по време на скандал между тях и се обръща към Керуак за помощ. Заедно те укриват [[улика|уликите]]. Посъветван от Бъроус да ги остави в ареста, бащата на Керуак отказва да плати гаранцията. Тогава Керуак се съгласява да се ожени за Еди Паркър, ако тя плати. Бракът им продължава една година. За кратко Керуак и Бъроус работят заедно върху [[роман]] за убийството на Камер озаглавен And the Hippos Were Boiled in Their Tanks. Книгата не е публикувана. По-късно Керуак също пише за убийството в романа си „Суетата на Дюлоз“ (Vanity of Duluoz).
 
Между пътуванията в океана Керуак остава в [[Бронкс]], [[Ню Йорк]] заедно с приятелите си от FordhamУниверситета UniversityФордъм. По-късно той живее с родителите си в Ozone Park, квартал на [[Куинс]] след като те също се преместват в [[Ню Йорк]]. Там той написва първия си роман „The Town and the City“. Неговите приятели на шега го наричат Магьосникът от Озон Парк, визирайки псевдонима на [[Томас Едисон]] Магьосникът от Менло Парк и заедно с това заглавието на [[филм]]а „[[Магьосникът от Оз]]“.
 
„''The Town and the City''“ е публикуван през [[1950]] годинаг. с името Джон Керуак и макар че получава няколко похвални рецензии, книгата не се продава добре.
 
През следващите шест години Керуак пише непрестанно, но не може да намери [[Издателство|издател]]. Стъпвайки на черновите първоначално наречени „The Beat Generation“ и „Gone on the Road“, през [[Априлаприл]] [[1951]] Керуак написва текста, който по-късно ще стане известен като „По пътя“ (On the Road). Книгата е основно автобиографична и описва от позицията на героя Сал Парадайс приключенията на Керуак, в компанията на Нил Касиди, прототип на Дийн Мориарти, по пътищата на цяла [[Северна Америка|Америка]] и [[Мексико]].
 
Тази част от мита Керуак разказва как поддържан от [[бензендрин]] (стимулант, производен на [[амфетамин]]а) и [[кафе]], той завършва първата версия на романа за три седмици под формата на сесия от спонтанна изповедна [[проза]]. Резултатът от тази сесия е прочутотапрочутата хартиена ролка на „По пътя“. В действителност според неговия професор и наставник от Колумбийския университет Марк Ван Дорен, голяма част от съдържанието вече е била написана в неговите дневници през последните няколко години. Неговата техника е била силно повлияна от [[джаз]]а, особено [[бибоп]]-а и по-късно от [[будизъм|будизма]], както е известно от прочутото писмо „Джоан Андерсен“ на Нил Касиди.
 
Издателите не одобряват нито неговия експериментиращ стил, нито тона му, който се доближава до този на социалните малцинства в [[Северна Америка|Америка]]през 50-те години. През [[1957]] годинаг. Viking Press купува романа изизсквайкиизисквайки значителна преработка.
 
През [[юли]] [[1957]] г. Керуак се премества в малка къща на Clouser Ave. в [[Орландо]], [[Флорида]], изчаквайки издаването на „По пътя“. Няколко седмици по-късно критиката, появила се в [[Ню Йорк Таймс]] обявява Керуак за гласа на новото поколение. Керуак бива издигнат като значим американски писател. Неговото приятелство с [[Алън ГилсбъргГинсбърг]], [[Уилям Бъроуз]] и ГрегориГрегъри Корсо става емблематично за [[бийтпоколение]]то. Неговата слава започва неконтролируемо да расте и впоследствие става причина за гибелта му. Романите му често биват описвани като идеологически за следвоенното бийтпоколение и той самият бива наричан „кралят на бийтпоколението“, термин, който никога не го е карал да се чувства комфортно и веднъж отбелязва: „Аз не съм битник, аз съм католик.“
През [[1954]] г. Керуак открива „Библия на Будизма“ ''(A Buddhist Bible)'' на Dwight Goddard в [[библиотека]]та в [[Сан Хосе (Калифорния)|Сан Хосе]], с което започва потапянето на Керуак в будизма. През [[1955]] Керуак написва биографията на [[Буда|Сиддхартха Гаутама]], озаглавена „Събуди се“, която не издава приживе.
 
Керуак описва част от собствените си, свързани с будизма преживявания и приключенията си с [[Гари Снайде]] и останалите поети от [[Сан Франциско]] в книгата „Бродягите на Дхарма“, публикувана през [[1958]] г. Наричана от някои „продължение на По„По пътя“, „Бродягите на Дхарма“ е написана в [[Орландо]], [[Флорида]] в края на [[1957]] и началото на 1958 г. През [[1958]] г. Керуак написва и „бийтнически“„битнически“ филм, наречен „Pull My Daisy“.
 
В романите на Керуак също става дума и за приятелството му с учителя [[Алън Уотс]] (присъстващ в романа „Big Sur“ под името Arthur Wayne и като Alex Aums в „Ангели на самотата“). Също така се е срещал и е влизал в дискусии с известния [[дзен]] будист Д.Т. Сузуки.
 
Керуак умира на 21 [[21 октомври]] [[1969]] година в болницата „Св. Антоний“ в Ст.ПетербургСейнт Питърбърг, [[Флорида]], ден след като бива закаран по спешност там със силни коремни болки. Смъртта му на 47 годишна възраст настъпва вследствие на вътрешен кръвоизлив, причинен от [[цироза]] на черния дроб в резултат непрестанната употреба на [[алкохол]]. По това време той живее с третата си жена Стела и майка си Габраела. Керуак е погребан в родния си град Лоуел и посмъртно е награден с [[титла]]та [[доктор]] по [[литература]] от [[университет]]а в града.
 
== Библиография ==