|
'''Нестинарството''' ({{lang-el|Αναστενάρια}}) е древен [[езичество|езически]] култ, при който извършващите го след изпадане в транс танцуват боси върху жарава въглени.
Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Св. св. Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по [[стар стил]]). Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в [[Източна Тракия]], част от които през 1913 година попадат в България, а друга част остават в Турция. Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в [[Гърция]] през 1920-те и пренася със себе си и нестинарските обичаи.
Има различни възгледи за семантиката на името αναστενάρια, ''анастенария'' (на гръцки) или „нестинарство“ (на български). Според някои, името идва от гръцката дума „анастенагмос“ – въздишане, пъшкане, което е характерно за поведението на нестинарите по време на транс. Според други името идва от гръцкото „(х)естиа“ – огън. Възможно е да произлиза и от ανασταίνω (анастено) – възкръсване.
Според някои историци обичаят се свързва с [[езичество|езически ритуали]], запазили се от времето на [[траки]]те.
Въпреки, че нестинарите играят върху жаравата с [[икона]] на свСв. св. [[Константин Велики|Константин]] и [[Елена от Константинопол|Елена]], обичаят от християнска гледна точка е откровен демонизъм и е осъден като такъв от [[Църква (институция)|Църквата]] <ref>http://www.pravoslavieto.com/inoverie/nestinarstvo/nestinarstvoto.htm</ref><ref>http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=671</ref>.
Рано сутринта в деня на светците, на процесия, водена от нестинарите, трима юноши изнасят иконите до близкия край селото свещен извор ([[аязмо]]) в близкия край на селото. В шествието се включват всички жители. На извора иконите се освещават и се играе хоро – с [[тъпан]] и [[гайда]], а водата от извора се приема за най-лековита през годината. След освещаването на иконите шествието обикаля цялото село и нестинарите се прибират в [[параклис]] (наричан [[конак]]). В него се пазят иконите на Св. св. Константин и Елена. В конака нестинарите прекарват времето до вечерта, слушат непрекъснатото биене на тъпан в определен ритъм, от което изпадат в [[транс]] и започват да танцуват, носейки свещени предмети – икони, кърпи, кандила. В същото време на площада се пали [[огън]], който се поддържа цял ден от най-стария нестинар или нестинарка (те обикновено са на възраст, при която вече не играят). На свечеряване огънят вече започва да се разстила за жаравата. Тя е с диаметър около два метра и дебелина пет-шест сантиметра. В нея първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жаравата три пъти, а след това я минават на кръст. Едва след това започва и истинският танц – нестинарките навлизат в огнения кръг с пронизителен вик. Те пресичат жаравата като натискат стъпалата си във въглените и продължават да викат. Танцьорите танцуват, държейки украсената с цветя икона на светите Константин и Елена. Нерядко изпадналите в транс правят предсказания. Постепенно танцът става по-бавен, движенията на нестинарите са по-спокойни и накрая танцът завършва.
Забележително е, че след него нестинарите нямат рани или изгаряния по краката. И в това се състои най-голямата магия на нестинарството.
| 