Алфред Адлер: Разлика между версии

| име-оригинал = Alfred Adler

| националност = австриец австрийско{{Австрия}}

'''Алфред Адлер''' (на [[немски език|немски]]: ''Alfred Adler'') е [[Австрия|австрийски]] [[лекар]] и [[физиотерапевт]] от [[евреи|еврейски]] произход, основател на [[индивидуална психология|индивидуалната психология]]. В сътрудничество със [[Зигмунд Фройд]] и малка група от Фройдовите колеги, Адлер биле сред съоснователите на психоаналитичното движение. Той е първата важна фигура, който скъсаласкъсва отношения с [[психоанализа|психоанализата]]та и формиралаформира независимо училище по [[психотерапия]] и личностна теория. Това станалостава след като Фройд решилрешава, че идеите на Адлер са прекалена заплаха за неговите собствени усилия да толерира съвместното съществуване и издализдава ултиматум на всички членове на психоаналитичното общество (което той насочвал) да изоставят Адлер или да го изключат (Макари 2008).

Адлер Той повлиялповлиява на бележити фигури в последващите училища по психотерапия такива като [[Роло Мей]], [[Виктор Франкъл]], [[Ейбрахам Маслоу]] и [[Албърт Елис]]. Неговите писания предшествалипредшестват и, по това време билибиват изненадващо последователни, с късните [[неофройдизъм|неофройдистки]] схващания, като например тези в работите на [[Карен Хорни]], [[Хари Стек Съливан]] и [[Ерих Фром]].

Книгата на Адлер „''Über den nervösen Charakter''“ („''Невротичният характерхарактер“'') очертава неговите ранни ключови идеи. Той обсъжда, че човешката личност може да бъде обяснена [[телеология|телеологически]], отделни елементи са доминиращи от водещата цел за свой идеал на несъзнателното на индивида, за да превърне чувствата на малоценност в превъзходство (или по-скоро в пълноценност). Желанията на собствения идеал са спирани от социални и етически изисквания. Ако противодействащите фактори се пренебрегнат и индивида свръхкомпенсира, тогава ще се появи комплекс за малоценност, подхранвайки опасността за индивида да се превърне в егоцентричен, жаден за власт и агресивен или по-лошо. Общите терапевтични средства включват използването на хумор, исторически примери и парадоксални заповеди.

*''Studie über die Minderwertigkeit der Organe'', 1907

*''Zur Kritik der Freudschen Sexualtheorie des Seelenlebens'', 1911

*''За невротичния характер'', 1912

*''Heilen und Bilden'', 1913

*''Индивидуална психология и Училище'', 1929

*''Die Seele des schwererziehbaren Kindes'', 1930

*''Проблема на хомосексуалността'', 1930

*''Религия и Индивидуална психология'', 1933

* ''Неврозите'', ИК „Здраве и щастие“, 2010, ISBN 978954355882

* ''Наука за характера'', „ИКИК "Здраве и щастие“, 2008, ISBN 9789549356502

* ''Човекознание'', „ИКИК "Здраве и щастие“, 2007, ISBN 9789549356502

* ''За нервния характер'', „ИКИК "Здраве и щастие“, 2004, ISBN 9548099047

* ''Индивидуална психология: Практика и теория'', том 2, „ИКИК "Здраве и щастие“, 2001, ISBN 9548910012

* ''Индивидуална психология: Практика и теория'', том 1, „ИКИК "Здраве и щастие“, 2001, ISBN 9789549356925

* ''Възпитание на децата'', „ИКИК "Здраве и щастие“, 1998, ISBN 954-8099-13-6

* ''Смисълът на живота'', „ИКИК "Здраве и щастие“, 1998, ISBN 954-8099-19-5