Сергей Прокофиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 77.76.170.123 (б.), към версия на BotNinja |
+ Нормативен контрол, смяна на шаблон, + 4 картинки |
||
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
{{Музикален изпълнител
| име = Сергей Прокофиев
| фон = не_изпълнител
|
| картинка_текст = Сергей Прокофиев около 1918 г.
|
|
| стил =
| период_на_активност = 1907 – 1953
| свързани_изпълнители =
| влияния =
}}
'''Сергей Сергеевич Прокофиев''' ({{lang-ru|Серге́й Серге́евич Проко́фьев}}) е [[Русия|руски]] [[композитор]], който овладява много музикални жанрове и постига известност като един от най-великите композитори на [[20 век]].
Line 15 ⟶ 21:
Сергей Сергеевич Прокофиев е роден на [[23 април]] [[1891]] г. в село Сонцовка, Бахмутски уезд, Екатеринославска губерния на [[Руската империя]] (днес село Красное, Красноармейски район, [[Донецка област]], Украйна) в семейството на агроном и пианистка. Големите си музикални способности той проявява още в ранно детство и това прави впечатление на видните руски композитори Сергей Танеев, Рейнголд Глиер и [[Александър Глазунов]]. През 1904 г. Прокофиев постъпва в композиторския клас на Петербургcката консерватория - като ученик на [[Николай Римски-Корсаков|Н. А. Римски-Корсаков]] и [[Анатолий Лядов|А. К. Лядов]]. Завършва го през 1909 г. Пет години по-късно, през 1914 г., завършва и класа по пиано на Kонсерваторията. Но своята плодотворна артистична дейност Прокофиев започва още през годините на следването си в нея. Самобитното му дарование, смелостта и новаторските му замисли на голям художник се разкриват още в неговите младежки произведения, като Първия концерт за пиано и оркестър (1911) „Класическа симфония“ (1917) и др., както и в концертните му прояви като пианист. Изкуството на Прокофиев се е ползвало с искрените симпатии на [[Максим Горки]] и [[Владимир Маяковски]].
[[File:Sergei Prokofiev 02.jpg|мини|200px|вляво|Сергей Прокофиев около 1918 г.]]
От 1918 до 1932 г. Сергей Прокофиев живее в чужбина. В някои от произведенията му, писани през това време, личи печатът на противоречивите търсения, на сложното идейно-художествено развитие на композитора. Огромният талант на Прокофиев разцъфтява напълно след завръщането му в родината. Сталин полага големи усилия за връщането на известни творци, за да „рекламира социализма“. След връщането си Прокофиев е подложен на репресии, както се случва с всички, които позволяват да бъдат заблудени от сталинската пропаганда. Творчеството му в Русия се характеризира с широтата и значимостта на замисъла, богатството на темите и разнообразието на жанровете. Прокофиев ту възкресява славни страници от руската история, като създава величествени картини, разтърсващи човешката душа с дълбочината на драматизма си, ту се обръща към вълнуващи съвременни теми, подчертавайки в тях хуманистичното и жизнеутвърждаващо начало
[[File:Prokofiev shostakovich khachaturian.jpg|мини|220px|вдясно|Сергей Прокофиев, Дмитрий Шостакович и Арам Хачатурян през 1940 г.]]
Между неговите най-хубави произведения са балетите „Ромео и Жулиета“ (1936), „Пепеляшка“ (1945), „Каменното цвете“ (1950), оперите - „Годеж в манастира“ (1940), „Повест за истинския човек“ (1950), „Война и мир“ (1953), „Семьон Котко“ (1939), кантатата „Александър Невски“ (1939), ораторията „На стража на мира“ (1950), Петата симфония (1944), Седмата симфония (1952), за която композиторът е бил удостоен посмъртно с Ленинска награда, и др.
Прокофиев умира на [[5 март]] [[1953]] г. в [[Москва]].
Line 23 ⟶ 33:
=== Опери ===
[[File:Kutuzov's Aria from War and Peace.jpg|мини|180px|вдясно|Ария на ген. Кутузов от операта ''[[Война и мир (Прокофиев)|Война и мир]]'']]
*''[[Мадалена]]'', Op. 13 (1911-13)
*''[[Картоиграчът]]'' (по [[Фьодор Достоевски|Достоевски]]), Op. 24 (1915-16, rev. 1927)
Line 98 ⟶ 109:
**Сюита № 2, Op. 108
**Сюита № 3, Op. 109
[[File:RIAN archive 644727 Ballet dancer Vladimir Preobrazhensky in scene from ballet The Tale of the Stone Flower.jpg|мини|240px|вдясно|Владимир Преображенски в ролята на Данило в сцена от балета на С. Прокофиев "Приказка за каменното цвете". Болшой театър, 1954 г.]]
*Сюити от ''Приказка за каменното цвете''
**''Сватбена сюита за оркестър'', Op. 126
Line 250 ⟶ 262:
* [http://prokofiev-centr.org.ua/index.php?option=com_content&view=article&id=102&Itemid=148&lang=ru/ Библиография на произведения за Прокофиев на сайта Прокофьев Центр] {{икона|ru}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Прокофиев, Сергей}}
[[Категория:Руски композитори]]
| |||