Наум Петров Буфчето: Разлика между версии

{{друго значение|революционера от Буф|революционера от Песочница, Леринско|Наум Петров}}

}}

 

През януари 1903 година влиза в четата на [[Борис Сарафов]] и заминава с нея за Битолско. По вре­ме на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въс­тание]] е назначен за районен (централен) войвода на Буфкол. В началото на въстанието събира 80 души четници от селата [[Раково (дем Лерин)|Раково]], [[Битуша]], [[Клабучища]], [[Драгош (Община Битоля)|Драгош]], [[Обсирено]], [[Велушина]], [[Света Петка (дем Лерин)|Света Петка]] и [[Градешница (Община Битоля)|Градешница]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_14.html]</ref>. След края на въстанието се оттеля в Свободна България, но скоро се завръща в Македония и отново става районен войвода. Негов четник е [[Васил Войнов (революционер)|Васил Саатчията]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, 25.</ref> Поръчва бомби в Битоля, но при един инцидент те избухват и няколко дейци на ВМОРО загиват. При последвалите претърсвания на турските власти някои легални дейци на организацията напускат Македония<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_25.html]</ref>.

 

 

Буфчето загива в сражение с турски войски на 21 ноември 1905 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, 114.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.</ref>

 

== Бележки ==

<references />