Антон Дончев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ награда и източник |
+ източници, поправка на източник |
||
Ред 25:
}}
'''Антон Николов Дончев''' е съвременен [[български]] [[писател]], роден на [[14 септември]] [[1930]] г. в [[Бургас]]. От 2003 г. е академик на [[БАН]]. Известен е в страната и в чужбина с романа си „[[Време разделно]]“. {{факт|
== Биография ==
Ред 37:
== Творчество ==
Първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“, е публикуван през [[1961]] г. Неговата втора книга „Време разделно“, разглеждаща [[Ислямизация в българските земи|насилствената ислямизация]] и [[Турцизация по българските земи|турцизация]], довели до [[Ислямизиране на Родопите|ислямизиране на значителни маси българско християнско население в Родопите]] през ХVІІ в., е написана през 1964 г. само за 41 дни (по свидетелства на самия автор), с този роман писателят става известен. Романът е превеждан и издаван в чужбина. Получава номинация в [[САЩ]] от фондацията „Джеън и Ървинг Стоуън“ за най-добър [[исторически роман]] {{уточнение}}. Романът е екранизиран (филмът е със заглавие „[[Време на насилие]]“) през [[1987]] г. от режисьора [[Людмил Стайков]]. През месец юни 2015 г.
=== Скандали ===
В редица съвременни източници се сочи
В края на 2013 г. писателят лично отговаря на нападките и отрича романът да му е бил поръчван от когото и да било, като уточнява и че е писан по документирани исторически събития. <ref>[http://www.btv.bg/video/1950089379-Vreme_razdelno__falsh_ili_istina.html „Време
В публикуваните посмъртно „Дневници“ на писателя [[Йордан Вълчев]] пък се твърди, че „Време разделно“ е написан от [[Фани Попова-Мутафова]], но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го е дала на Антон Дончев<ref>[[Инна Пелева]], [http://liternet.bg/publish20/i_peleva/bylgarski.htm „Български писателки – формули на неуспеха“], Електронно списание LiterNet, 08.02.2009, № 2 (111).</ref>.
== Твърдения за номинации за Нобелова награда==
Нобеловият комитет публикува сведения за номинираните за [[Нобелова награда за литература]] 50 години след връчването на наградата,<ref>[http://www.nobelprize.org/nomination/literature/index.html Nomination and Selection of Literature Laureates], сайт на Нобеловата награда. {{икона|en}}</ref> а в публикуваните по около 80 кандидати за 1964 и 1965 година името на Антон Дончев не присъства.<ref>[http://www.nobelprize.org/nomination/archive/list.php?prize=4&year=1964 Nomination Database - Nobel Prize in Literature - 1964], сайт на Нобеловата награда. {{икона|en}}</ref><ref>[http://www.svenskaakademien.se/sites/default/files/forslagslista_1965.pdf Списък с предложените за Нобелова награда за литература за 1965 г.], сайт на Шведската академия. {{икона|sv}}</ref>
Въпреки това, според някои български вестници Антон Дончев бил предлаган 3 пъти за [[Нобелова награда за литература]], ставайки втория българин, предложен за наградата. Според тези публикации номинацията му е оттеглена заради интриги на завистници.<ref name="Скандалите за Нобел">Исак Гозес, [http://
== Библиография ==
Ред 59:
* „Трите живота на Кракра“, 2007 г.
* „Легенди за двете съкровища“, 2015 г.
* „Сянката на Александър Велики“, 2016 г.<ref>[[Панко Анчев]], [http://duma.bg/node/118022 „Властта като творец на историята“], рец. във в-к „Дума“, бр. 36, 13 февруари 2016 г.</ref>
== Филмография ==
Line 72 ⟶ 73:
* През [[1999]] г. за романа си ''„Странният рицар на свещената книга“'' Дончев получава наградата за балканска литература „[[Балканика (литературна награда)|Балканика]]“.
* През [[2001]] г. е [[Носители на орден Стара планина|удостоен]] с [[Стара планина (орден)|орден „Стара планина“]] първа степен.<ref>Указ № 147 от 23 май 2001 г.</ref>
* През декември [[2004]] г. [[ректор]]ът на [[Софийски университет|Софийския университет]] [[Боян Биолчев]] му връчва [[Голяма награда за литература на Софийския университет|Голямата награда за литература]] и почетния знак на синя лента.<ref>Галина Рулева, [http://novinar.bg/news/anton-donchev-poluchi-goliamata-nagrada-na-su_MTQ2ODs0MQ==.html „Антон Дончев получи Голямата награда на СУ“], в. [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 2 декември 2004 г.</ref>
* Носител на Националната литературна награда [[Йордан Йовков (награда)|„Йордан Йовков“]] за 2005 г.
* Орден [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|„Св. св. Кирил и Методий“]] (15 септември 2010) – огърлие за значими постижения в културата и в чест на неговата 80-годишнина<ref>[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=610633 Антон Дончев с орден „Св. св. Кирил и Методий“], в. [[Труд (вестник)|„Труд“]], 15 септември 2010 г.</ref>
* Доктор хонорис кауза на [[Бургаски свободен университет|Бургаския свободен университет]] (с протокол №5 от 19.11.2010 г.)<ref>[http://www.bfu.bg/index.php?q=node/45 Почетни доктори на Бургаския свободен университет]</ref> <ref>[http://www.burgasinfo.com/news/view/52/27616 „Акад. Антон Дончев става доктор хонорис кауза на БСУ“], burgasinfo, 23 януари 2011 г.</ref>
* През 2014 г. е удостоен и с [[Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“|Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=3225&g= | заглавие = Антон Дончев е носителят на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2014 г. | достъп_дата = 16.02.2016 | дата = 01.11.2014 | издател = Министерски съвет | език = bg | цитат = }}</ref>
== Бележки ==
{{reflist|
== Външни препратки ==
|